Н е ще и дума, съществуваме все още поколенията, чиито първи Фейсбук беше лексикона. Наивен до безобразие, този дневник на социалистическия, а не социален живот, се бе превърнал в мило бунище на всевъзможно дрънкулки и мъдроумия. Ако имах такъв и си го бях запазил, днес щях да чета този лексикон с особено внимание, защото нито една подменена или подправена история не може да е правдоподобна пред тази искреност. Чудните рисунки с молив, химикал или флумастер, златцата от марципани и шоколади, опаковка от дъвка и етикет от швепс, съжителстваха в прегръдката на добре подвързаната голяма тетрадка.
Дневникът на всеки един минаваше през ръцете на останалите в класа или училището и се връщаше подобрен от още повече соц кичория, но желана и очаквана. Децата на международните шофьори, така наречените тираджии, бяха нещо като виповете на тези лексикони. Бяха източник на разни „купешки“ неща, сред които капачки от Кока Кола, запазена кутия от Ротманс, а днес се мръщим на това колко лайка сме събрали под безинтересните си постове. Нашарени с логата на AC/DC, на Бийтълс и много рядко с имена на български изпълнители, дневниците на нашата младост показваха как „за сърцата, що се любят“ няма ограничения. Да напишеш стих, посвещение, да използваш налични цветове флумастери, за да украсиш с винетки написаното, си беше кралско попадение.
Паралелно с тази наивна култура си имахме купоните, някои пушеха зад училището, други вече разглеждаха порно списания. Отнасяха по някой шамар, но в родителския поглед се четеше тихо одобрение, че детето се развива правилно. Нямахме домашен телефон и когато веднъж замръкнах с компания във Велинград, трябваше да се звъни на девет телефона до десетия, че да повикат майка и да и кажа, че съм добре. Без телефони бяхме много точни. Днес мобилни и осведомени, вървим срещу логичността тези дажджи да ни въздигат и възпитават правилно.
Ако днес имах лексикон, кой щеше да напише нещо оригинално и което да запазя за следващите поколения...
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
