- Участието ви в "Бодигард" предизвикателство ли е за вас, г-н Горанов?
- Естествено. Това е поредното предизвикателство. Знаеш, че не обичам да седя на едно място. С Борето Панкин работим почти от 10 г. заедно. Преди години си говорихме и той каза: "Някой ден ще ти доведа някоя англичанка да работиш с нея, особено в мюзикъла". И ето че се случи. Това е един от най-хубавите мюзикъли! Не знам дали е по филма или първо той е направен, но тук ролята е повече актьорска, отколкото певческа. Така че за нашата публика мисля, че ще бъде удоволствие да се наслади на песните на Уитни Хюстън. В нейната роля влиза Манал Ел Фейтури.
- Разкажете за нея на нашите читатели...
- Доколкото знам от режисьора, тя е била преди години втори каст на мюзикъла в Лондон. Но просто не е имала възможност да направи премиера или да го изиграе, защото е била втори състав. Сега ще има възможност да направим 7-8 спектакъла до края на годината.
- Каква е връзката й с България?
- Тя е англичанка с арабски корени, но от няколко години живее в България. Даже мисля, че се е явявала по разни музикални тв формати. Добро предизвикателство е, защото сме се събрали много добър екип. Музикалната част е в ръцете на Страцимир Павлов от Варненската опера. Аранжиментите на музиката са негови, оркестърът е прекрасен. Екипът, който ще съпортва, също е много готин. Нора Караиванова ще играе сестрата на Рейчъл Марон. Други готини млади хора също участват. Така че препоръчвам - 21 и 22 юли в Летен театър Варна или 1 ноември в зала 1 на НДК в София.
- Гледал ли сте филма?
- О, да. Филмът наистина е много интересно направен. Горе-долу сценарият на мюзикъла почти се припокрива с историята от филма. Да не се чудят хората сега дали ходя на фитнес - не, аз съм агент под прикритие (бурен смях - б.а.).
- Вие сте в ролята на Франк Фармър, който се играе от Кевин Костнър във филма. Той ли ще ви бъде образец?
- Не. Аз ще си го направя по моя начин, както аз си усещам тая роля. Разбира се, не омаловажавам няколко пъти носителя на "Оскар" Кевин Костнър, но винаги гледам да пречупя образа през моята призма. Надявам се и да внеса нещо ново в този образ.
- Има ли някоя сцена, която по-силно ви е впечатлила в лентата?
- Те не са една и две. Общо взето, историята на самия бодигард, на самия персонаж, е човек, който е отдаден на професията си 100%, но в същия момент е страхотно самотен. Същото се случва и със световната звезда, която е отдадена на своята професия, но и тя е самотна. Много интересни въпроси се задават в този мюзикъл, предполагам доста хора да намерят отговор на своите търсения и въпроси.
- Открихте ли нещо общо с героя, защото вие винаги сте обграден от красиви жени, много приятели?
- Ролята няма общо с истинския живот. Нашата работа е да влизаме в чужди кожи и по възможност максимално добре и истински. Това ни помага да продължаваме напред. И ни спасява нас, актьорите, защото всяка роля, която играем, всеки образ, в който влизаме, оставя по малко във всеки от нас. Така че благодаря на Борис Панкин, че ме покани в този проект и се надявам публиката да остане доволна.
- Как се работи с Борис Панкин?
- Прекрасно. Борето е един изключителен творец. Наричам го творец, защото имаме 5-6 заглавия зад гърба си. Много е широкопластов, винаги в търсене на това да избягаме от клишето, да направим нещо оригинално, нещо наше. Той винаги се съобразява с актьорския състав, с хората, с които работи. Доста е взискателен в това, което търси, в интерес да е истинско и органично на сцената.
- Кара ли се, когато някой нещо не направи?
- Чак да се кара, не, но прави забележки по най-финия начин. Ако може да не се повтарят.
- Как мина първата ви среща?
- Много приятно. Това беше преди повече от 10 г. Направихме един спектакъл в кюстендилския театър. Мисля, че беше 2011 г., когато беше психозата дали 2012 ще свърши светът. Сценаристите на Слави Трифонов бяха написали много интересен сценарий за ситком. Тогава Борис реши да го направи на сцена и се получи много хубаво. Покани ме за главната роля. Бяхме аз, Мариан Бачев, Диана Любенова и едно младо момиче, много сладко. Заглавието е "Апокалипсис - кога?". Бяхме две момчета с две момичета. Става дума пак за самотен човек, който живее със сина си. Дианчето Любенова играе операторка в кол-център и с нея си комуникирам редовно, защото пазарувам какви ли не неща онлайн, които дори никога няма да ми потрябват в живота, но на мен това ми е животът, да си пазарувам. Включително и скафандър, очаквайки светът да свърши. Стана много приятен спектакъл и започнахме да работим заедно.
- Но светът не свърши...
- Да, така стигнахме до един проект, който направихме в пловдивската опера - "Човекът от Ла Манча". Влязох в ролята на Дон Кихот и беше феноменално. Повече от 5 г. го играхме. Сега в момента върви "Операцията" - черна комедия от Иво Сиромахов, пак под режисурата на Борис Панкин, с Тони Минасян, Мариан Бачев, Миглена Стоева и понякога Рада Кайрякова от Сатирата. Забавляваме се на сцената. Дано и публиката го прави. Отделно във Варна направихме още един мюзикъл - "Да пееш под дъжда", сега и този е наред. Много е приятно да се работи с такъв екип. Нашата основна цел е да се забавляваме и това забавление и удоволствие да се предаде на публиката. Няма нищо по-важно и по-приятно от това, когато след последния акорд и падането на завесата публиката е усмихната, аплодира и благодари.
Операцията.
- Интересно е, че Панкин ви дава все роли на самотници, което е коренно противоположно на вас...
- Защо? Аз може би изглеждам много социален човек, но всъщност всеки сам по себе си обича да се усамотява, да е сам със себе си. Така че няма нищо лошо в това.
- Вие сте ми разказвали преди, че много обичате да сте в гръцко море с лодката да си ловите риба...
- Няма значение кое море, море да е. Винаги намирам време за това удоволствие, независимо от сезона.
- Имате ли любимо място?
- Не, това е красотата на ветроходството - да можеш винаги да сменяш местата и да опознаваш нови.
- Имате ли рекорден улов?
- Не, аз не съм толкова запален рибар. Обичам да съм на лодката, с изгасен двигател, опънати платна и да чувам само плясъка на вълните и шума на вятъра в платната. И, разбира се, в приятна компания.
- В тази компания обикновено са Алекс Раева, Катето Евро...
- Дето се казва, все любими близки хора, приятели.
- Как се надушихте с тях?
- Ами тези неща не стават по поръчка. Когато излезеш веднъж с някого в морето, това е малко като "Биг брадър" на лодката - веднага разбираш кой е твоят човек и кой не.
- На 1 юни имахте концерт в Античния театър в Пловдив...
- "Пеещи артисти". Продължаваме с Игор Марковски да правим специална продукция за нашата публика, защото цялата продукция на "Пеещи артисти" е в посока да покажем, освен че артистите пеят, те разказват една история, преживяват я, то е като монолог от дадена пиеса. Опитваме се с този проект да обърнем малко фокуса към текстовете, към приятната музика, към чувствеността на хората, малко по-друга естетика. От този проект песните ми са "Дихание" и "И" на Светльо Лобошки, за финал обикновено правим "Ке сара" с Катето Евро и цялата банда с Орлинчо, Марги Хранова и братя Аргирови. Откриваме пък с песента, която направихме с Татяна Лолова - светла й памет. Ще има и други нови песни, които публиката да усети и да им се наслади. Не спираме, продължаваме напред.
- Лолова беше казала, че си е мечтала да има дует с вас...
- Аз пък колко си мечтаех... Това беше изключителен талант, винаги усмихната, винаги позитивна. Гледал съм я във филмите, в постановки, слушал съм и песните, които е записвала. Познавам я повече от 40 г., защото в онова време се правеха много телевизионни програми, в които участваха всички артисти и певци. Така че винаги сме били в добри отношения. Не приятелски, но в последните й дни бяхме много близки. Страшно съжалявам, че не можахме да реализираме клипа на тази песен, защото наистина бяхме измислили нещо много интересно. Но явно Господ така е решил.
- Обикновено е много весело с такава сборна програма...
- Ами да, весело е, не ни завиждай.
- Публиката завижда, че не може да стане свидетел на това, което се случва зад кулисите.
- Това е, защото всичко, което се прави в този проект, се прави със страшно много желание и любов.
- Наричат ви Царя на вицовете!
- Благодаря им. Аз не разказвам вицове, а притчи. За всяка ситуация имам някаква история - къде истинска, къде не. Но нали знаеш - във всеки виц има 50% истина.
- Вече сте цар и на тв екрана като водещ на "Последният печели".
- О, благодаря. Дали са случайни случайностите? Това се случи през първия локдаун. Екипът ми се обади, че започва едно предаване, което наистина имаше вакуум за него. Точно такова приятно образователно предаване, в което хората освен да си припомнят някои забравени неща, да научат някои нови. Така че стартирахме, както се казва, на шега и до ден днешен го правим. Живи и здрави.
- Вие какво ново научихте от него?
- Всеки ден се научава по нещо ново, ако човек има отворено съзнание и желание да научава нови неща. Това е прекрасно, защото по този начин мозъкът и душата остават млади в търсене на знанието. Всеки божи ден по нещо ново като научиш, ти добавяш по нещо ново в твоя живот.
- А днес?
- Днес научих например, че на височина над 6-7 хиляди метра водата кипва при по-ниска температура. Има много интересни неща, които човек може да научи. Един човешки живот не стига. Въпросът е избирателно да складираш и съхраняваш това знание и за какво би ти послужило. Иначе хаотичното събиране на информация понякога е ненужно. Но пък за това човешкият мозък е съвършен, защото избирателно по самия индивид преценява какво да остави, къде да го складира и как да го използва. Старите философи са казали, че познанието не е за всяка тиква. Разбирай ме, както искаш. Но за да стигнеш до определено ниво на познание, трябва да изкачиш стълбицата.
- Сприятелихте ли се с някого от участниците?
- Чак да се сприятеля, до този момент не. Защото моята работа е съвсем друга в това предаване. Но има хора, с които се срещам по улиците или в провинцията, които са останали с много приятни впечатления от гостуването си. И по някакъв начин им се е променил животът, след като са минали през нашето студио. И то слава богу в положителна посока.
- А вашият промени ли се?
- Аз се променям всеки ден. Дано да е за добро.
- Ролята на президент в „Мисия Лондон“ много ви отива. Мислили ли сте да влезете в политиката след някоя година?
- Интересен въпрос. Да сме живи и здрави. На този етап мисля да правя това, за което съм учил, и това, което правя добре. За да започнеш да се занимаваш с политика, трябва да си готов да се отдадеш на ползу роду. Преди много години Н.В. Симеон Втори беше казал нещо прекрасно - да, има чудесни, добри политици в България, но има вопиюща нужда от държавници. Така че къде е политиката, къде е държавността? Когато се научим да мислим над нещата, както трябва в тази посока, политикът трябва да е готов да работи в полза на народа, даже ако трябва и да е безплатно.
- Ако ви звъннат от парламента да ви питат какво трябва да се направи за културата, какво ще им кажете?
- Ще помисля какво да отговоря. Културата е лицето на всяка нация. Културата не е само сценични изкуства, не е само поезия, музика, театър. Културата е сумарно какво една нация е съградила в годините, как живее, как общува, коя е нейната ценностна система.
Това е той:
Роден е на 8 август 1957 г. в Берковица
Стефан Диомов го открива за естрадата още като войник и го кани в Ансамбъла на Строителни войски
През 80-те години е много популярен дуетът му с Кристина Димитрова
Завършва Музикалния факултет на Българската държавна консерватория през 1990 г. в класа на Констанца Вачкова
От 1994 г. има постоянни ангажименти във Фридрихщатпалас в Берлин в „Травиата“, „Трубадур“, „Аида“, „Риголето“, „Отело“, „Бохеми“ и „Мадам Бътерфлай“
Най-новата му роля е в мюзикъла „Бодигард“
Лео Богдановски
