Г олемият ни композитор Стефан Драгостинов, който тази седмица отпразнува 75-годишния си юбилей, е написал повече вариации за пиано от Бетовен.
Това разкри пред „Телеграф“ първата му учителка по пиано Соня Желева: „Съхранила съм един незабравим спомен, който бих искала да споделя. През пролетта на 1961 г. заведох моя любим ученик Стефчо при Патриарха на българската музика Панчо Владигеров, в дома му на улица „Якубица“. Имаше чудесен повод: Стефчо току-що бе спечелил първа награда на общобългарското състезание за млади изпълнители, представяйки се със своята творба „33 вариации за пиано“. Проф. Владигеров разгледа с интерес нотите и с усмивка се обърна към малкия си гост: „Защо реши вариациите да са 33? Не можеше ли да са по-малко?“ Стефчо твърдоглаво отвърна: „Не. Лудвиг ван Бетовен е написал 32 вариации за пиано. Затова реших моите вариации да са 33.“ „Браво! - похвали го проф. Владигеров - значи ти си по-голям от Бетовен!“ На тази незабравима среща присъстваше и проф. Асен Карастоянов. Двамата професори си побъбриха на немски - за да не разберем какво си говорят, неподозирайки, че аз съм немска възпитаничка, и след кратко разискване проф. Владигеров прегърна Стефчо и рече: „Ще ходиш на уроци по хармония и полифония при проф. Карастоянов, а при мен по композиция“. И И така, организирайки тази незабравима среща, аз се оказах основната „виновница“ моят любим ученик да започне обучението си при великия Панчо Владигеров“.
На нож
Стефан Драгостинов има огромно забележително творчество, сред което се откроява „Симфония за мира“. Пише я в средата на 80-те по поръчка на Ротари Интернешънъл като символ на единението за мир и разбирателство между народите от цял свят. “Това беше размирно време - характерно с острото идеологическо противопоставяне между Изтока и Запада. Политическата върхушка в социалистическа България посрещна буквално „на нож“ вестта за създаването на симфонията“, спомня си композиторът. Световната премиера е през 1985 г. в Teatro de Bellas Artes в Маракайбо под палката на маестро Едуардо Ран. Общественият отзвук е невероятен, а държавни ръководители от цял свят пращат поздравления на маестрото - сред тях са Роналд Рейгън, Франсоа Митеран и Константин Черненко. „Хоровата и симфоничната структура оставят неотразимо впечатление, което може да се сравни с Деветата симфония на Бетовен. Творбата приковава вниманието към средновековните песни, към славянските фолклорни елементи и препратките към българската народна традиция”, пише критиката. Година по-късно „Симфония за мира“ е изпълнена и в София под палката на Иван Маринов, а в зала „България“ е фрашкано като на рок концерт.
700 минути музика в 11 диска
От 26 г. музиката на Стефан Драгостинов се представя на живо от неговата собствена формация „Драгостин фолк национал“, като в женския хоров ансамбъл участват около 15 певици. Записали са над 700 минути музика в 11 компактидска от мащабния проект „Антология на българския музикален фолклор“ - „Звукови икони на България“ - музикалните албуми „Рофинка“, „Саракина“, „Галунка“, „Дунавска музика“, „Любовна приказка“, „Коледна звезда“, „Притури се планината“, „Милойка“, „Слънчова сватба“, „Грозданка“, „Шинка“. Прощъпалникът на състава е в Будапеща, а първата премиера е на
кантатата „Дунавска музика“ на сесията на ООН във Виена. Следват три последователни австрийски турнета, а на конкурса на ВВС „Нека народите пеят“ на формация „Драгостин фолк национал“ е присъдена престижната втора награда - най-значимото българско постижение на международната конкурсна хорова сцена по това време.
Продава 2 млн. копия в Япония
До 1994 г. Стефан Драгостинов е ръководител на Националния ансамбъл „Филип Кутев“. С ансамбъла осъществява триумфални турнета в цял свят и през 1988 г. записва в Япония първите 3 CD албума в историята на ансамбъл „Филип Кутев“, като тиражът им достига рекордните 2 милиона екземпляра. Азиатският свят цени особено маестрото и през 2007 г. Международния комитет World Music в Корея го удостоява с академичното звание World Master за изключителни постижения в областта на традиционната музика. Освен това Драгостинов е носител на първи награди на авторитетни международни конкурси по композиция Гаудеамус в Холандия за кантатата „Панаирът“ (1978), Карлхайнц Щокхаузен в Италия за Концерт за пиано и оркестър (1980), Grand Prix на фондация Франция - Артур Онегер за кантатата Polytempi 3 (1982), Симон Боливар - Венецуела за Симфония-Монумент (1984), Фернандо Пессоа - Португалия за Ода за морето (1986).
Лео Богдановски
