22-годишният Радостин Кръстев от „Игри на волята“ е рекордьор на Гинес по плуване в студени води, а тази своя страст открил по време на пандемията на Попинолъшкия водопад.
Радостин Кръстев е вписан в рекордите на Гинес.
„Тогава всичко беше забранено и нямаше къде другаде да се ходи. Вкъщи пък не беше нормално да стоиш цял месец. Бях си поставил предизвикателство всеки ден да ходя горе до водопада и да влизам независимо от времето. Имало е и сняг, и дъжд, и градушка. Но въпреки това съм влизал, макар и да беше февруари или март, много студено време. Първия път скочих, веднъж, два пъти. На втория път издържах 15 секунди, на третия път - 30 секунди, и така на 30-ия ден издържах 12 минути и половина в ледена течаща вода. И тогава разбрах, че реално всичко става с постоянство“, сподели роденият в Сандански плувец пред „Мачкаст“.
С екипа на Мачкаст.
Водопад
Радостин започва да тренира плуване на 5-годишна възраст. Тогава предпочитал по-топла вода, в студената му било студено винаги и не му било комфортно да тренира. „Така беше в продължение на доста години. Може би, докато влязох в пубертета, в тийнейджърските години. Но дотогава изобщо не търпях на студ. Винаги ми беше студено и излизах от басейна. Може би останах в този спорт изцяло заради баща ми. Той не ми даде да се откажа, въпреки че аз много исках“, разказва звездата от Игрите. Признава, че срещнал легендарния Петър Стойчев, след като се прибрал от Америка, където учил два семестъра. „След като се прибрах в България, срещнах Петър Стойчев на едно състезание. Той видя, че имам доста добри времена и да отделим няколко месеца за подготовка и да се пусна на световното първенство в ледени води“.
На Попинолъшкия водопад.
Тренират в басейна в Сандански. „Той е разделен на две през зимата - топла част и такава, която не се отоплява. Аз правех всяка подготовка в частта, която не се отоплява. Но и там водата не беше достатъчно студена. Заради това се наложи да идвам в София при Петър Стойчев. Там плувах във външния басейн, където е кулата за скокове във вода. Там водата беше около 5 градуса. За ледени води трябва да е под 4 градуса. Така че не е много студено, но се доближава. И там ходех редовно в продължение на два месеца. Там беше най-гадно, защото плувах 500-1000 метра. И дори първия път, когато плувах там, излизам червен, моята татуировка почти се сливаше с цвета на кожата ми. Влизам на вътрешния душ, където има топла вода, и треперя половин час. Интензивно треперене. Почти хипотермия се беше получила. На другия ден имах мускулна треска от треперене“.
Дилема
На въпрос на „Мачкаст“ дали не настива, Радостин отговори: „Не, случва се някой път да ми се запуши носът. Но нищо по-сериозно. Не съм имал някакви температури или тежки грипове. Но това се дължи изцяло на студа, бих казал, защото ти се подобрява самото кръвообращение, имунната система, така че трябва да се пробва“. Кръстев признава, че в момента се намира в голяма дилема - дали да продължи с плуването и спорта, или да се отдаде изцяло на финансово развитие. „Каквото и да си говорим, от плуването пари не се печелят. Не може да се издържа един млад мъж, пък да не говорим и за семейство. Аз все още нямам жена и деца, но пък имам приятелка. По-скоро трябва да се ориентирам към професионалното развитие. Не спортно, а финансово. Лично мое мнение. Сега предстои да си мисля по тази тема и как ще действам занапред“.
За Петър Стойчев казва, че е голям професионалист. „Много добре действа като треньор и като приятел. Защото като треньор ти влияе добре на психиката, казва ти какви са етапите в леденото плуване, а те са доста и са гадни. Още преди да съм ги усетил тези етапи, преди първото му плуване на 1000 метра на басейна в София, аз знаех какво да очаквам. Единственото нещо, което трябваше да направя, беше да запазя самообладание и да правя каквото той ми е казал. Така се и получи. Добре изпълнихме самия план“. Категоричен е, че неговият идол в живота е Майкъл Фелпс.
Брат
Признава, че плуването в студени води му е помогнало в „Игри на волята“ и той самият е удовлетворен от участието си. „Играх така, както си го бях поставил за цел. Не влизах в интриги, не се старах да минавам между капките. Исках да бия възможно най-много, да покажа, че съм добър играч. Трябваше да се подготвя една идея по-добре на пъзелите, за да мога да бия Мастагарков на капитанската битка“. Споделя, че е искал да участва във възможно най-много битки и да победи възможно най-много участници.
Радостин на Арената в "Игри на волята".
„Ако беше писано да печеля, трябваше да стане по най-впечатляващия начин“. Радостин влиза в предаването със своя по-малък брат Михаил, който се справя доста добре на Арената. За съжаление и на него гладуването се отразява много.
„Гладуването е тежко. Много зрители сигурно си мислят, че спим на хотели, че ядем. Обаче брат ми, като дойде при нас, при гладиаторите, на четвъртата седмица реално беше изкарал 4 седмици на чистилището. И за това време беше свалил 14 килограма. Ти ако ядеш, няма как да ги свалиш тези килограми. Аз не съм свалил кой знае колко, защото сменях локациите. Първо стопанство, после резиденция, после пак стопанство и резиденция. Так не съм гладувал много и не съм свалил много. С пет килограма по-малко излязох“.
Свобода
За изолацията в Игрите признава, че не му се е отразила толкова много. И друг път съм бил отделен от семейството, от брат ми, от сестра ми. Това беше, когато бях в Америка. Обаче там плюсът е, че имаме телефони. А в „Игри на волята“ нямаме...“. Казва, че освен телефони в „Игри на волята“ човек няма и свобода. „Сега няма кой да ме спре да си взема един сладолед от бензиностанцията. Обаче там няма къде да отидеш. Дори и да си гладен, няма откъде да си купиш. Бавно тече времето, свободата я няма, което е нормално в такъв формат. Все пак си се записал на това нещо, за да се предизвикаш“.
Радостин със своя брат Михаил.
По време на тази социална изолация често през главата му е минавал въпросът „Какво правя тук“. „Много пъти съм си го мислил това. Много ти се променят приоритетите от локация на локация. Ако си на резиденцията, не си мислиш за храна. Там се кефиш колко е готин самият формат. Е, хайде, утре имаме битка, ще е готино, ще ни попече слънцето, после може да си плуваме в басейна. Ако си на реката, се чудиш: „Абе какво правя аз тук. Защо съм се записал. Как се прецаках“. А на стопанството е нещо по средата. Доста добро преживяване, бих казал“.
Татуировката му показва начина му на живот
Радостин има интересна татуировка, за която разказа: „Пише Purpose over pleasure, като over е математическо уравнение с тази черта. Това символизира моят начин на живот. Още от малък ми се е налагало да пропускам много екскурзии с учениците, много купони, партита. На първо място ти е целта, на второ място ти е удоволствието. Да си гониш целите, а след това е удоволствието. Това е значението“. Той е на мнение, че не е важно само пред камерите да си добре, а да си вършиш ангажиментите и да си постигаш целите в живота.
Екатерина Томова
