- Г-н Карталов, предстои „Вагнер фестивал“ с последните 7 опери на Рихард Вагнер. Всичките ли ще бъдат с нови постановки?
- Софийската опера получи истинско световно признание главно с новата с репертоарна политика, която прескочи границите на традиционната рамка на афиш, безспорно силен с образците на италианската, руската и френската оперна класика. Към нея благодарение на нашите оперни артисти, оркестър и хор устойчиво и с огромна професионална страст се разтвориха партитурите на седем от най-значимите шедьоври на Вагнеровото творчество. За националната оперна сцена се създадоха седем постановки. Пет от тях бяха показани на най-престижни световни сцени и фестивали. Сега, когато предстоят нови гостувания, получихме възможността да „изковем“ нов „Пръстен на нибелунга“. Това е нова продукция и всички вярваме, че ще надхвърли постиженията ни с предишния.
- А дали те ще надхвърлят мащаба на познатите ни, които са признати и от специалисти, и от публика, че са с най-високо качество в жанра?
- Не само еволюционно, но и революционно мислим да не стоим на лаврите си, а да търсим нова интерпретация и обогатяване на опита ни. Нови ракурси на режисурата, нова музикална интерпретация, нови артисти за някои от ролите, като имаме и международно участие с Вагнерови певци от САЩ, Германия и Унгария.
Останалите три постановки, които са включени във фестивала, са репертоарната „Парсифал“, нова възстановка на „Тристан и Изолда“ и премиерната от миналия сезон и представена на открито, на сцената ни на езерото Панчарево. Съзнаваме много ясно, че нашият проект е огромна дързост. Не веднъж Софийската опера е доказвала способността си на водещ национален театър с международно значение.
- Кое беше най-трудно в новите постановки на Вагнеровите опери?
- Да намерим нови ракурси на режисурата във визуализацията на музикалното единство на музиката и драмата. Публиката в чужбина познава отлично най-различни сценични интерпретации. Търсим винаги уникалното за нас, не да шокираме, а изненадваме с нов прочит и адрес към публика, както познавачи, така и нови поклонници на Рихард Вагнер.
- Наистина ли с Вагнерова опера отивате тази година на фестивал в Германия? Моля, разкажете как се стигна до толкова високо признание, бих казал за пореден път.
- През 2015 година представихме за първи път нашата българска тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ в Германия - родината на композитора - невероятно нали, и то само с български оперни артисти, и с огромен успех. Фестивалният театър е в историческия баварски град Фюсен, построен в чест на Рихард Вагнер, но никога не е бил представен негов спектакъл. Това го направи Софийската опера. Признавам, че сякаш не аз открих това място, а то ме извика. Театърът се намира срещу замъка Нойшванщайн, построен от баварския крал Лудвиг Втори, покровител и заклет фен на Вагнер.
Когато видях, че на това място можем да представим неговия „Пръстен“, убедено и уверено си казах, този театър е мой, и точно тук, ще играем нашите български Вагнерови постановки. Предстоеше огромна едногодишна организация. Преодолени бяха всички препятствия и изпитания и вече сбъднатото дело е в историята. Сега предстои нов гастрол.
- На кои фестивали у нас можем да гледаме така разнообразния и обичан от публиката репертоар на Софийската опера?
- Езерото Панчарево е нашата най-нова лятна сцена. Тя се създаде като продължение на летните ни спектакли от оперните площади „Ал. Батенберг“ и „Св. Ал. Невски“, където за първи път години поред поставях монументални продукции. После и за първи път канихме публиката ни за опера и балет в парка на Военната академия. Традиция голяма е вече за София резултата от огромното ни усилие за развиване на оперен туризъм в столицата на България.
- Моля, разкажете повече за "Музи на водата" - какво да очакваме тази година?
- „Музи на водата“ е нашият най-нов фестивал, организиран от Софийската опера с любезното домакинство на кмета на Панчарево и неговия екип. Но заслугата е на собственика на имота Георги Спасов, където се изгради и трибуна за публиката, и сцена на понтон. Вагнеровият фестивал закриваме с „Летящият холандец“, с който се открива и езерният ни фестивал. В програмата са още много балетни спектакли от репертоара ни, особено не пропускаме „Лебедово езеро“, а също и винаги очаквания мюзикъл „Мамма Миа!“, който ще надхвърли изиграните досега 110 представления.
- Какво е новото в „Опера на върховете"?
- Новото е, че Белоградчишките скали привличат за опера и балет все нова и нова публика. Тази година представяме нова постановка на „Мадам Бътерфлай“ от Пучини.
- Защо за вас е толкова важна младата публика, както се вижда от програмата на "Опера в парка"?
- Защото това е публиката на бъдещето на Софийската опера. Огромен е интересът на най-младата публика, които идват заедно с родителите си. Неотстъпно вече петнадесет години афишът със спектакли за деца продължава да препълван с нови заглавия. Построихме и специален детски театър на шестия етаж. Задължително събота и неделя има спектакли, но при нестихващия интерес играем с допълнителни спектакли за децата и от вторник до петък.
- Миналата година като режисьор направихте фурор в Корея, а тази предстои ли ви в личен творчески план гастрол като режисьор и постановчик?
- С моята постановка на „Турандот“ от Пучини се откри оперният фестивал в Дегу, Южна Корея. Този мой контакт сега продължава и със Софийската опера. Ще представим операта „Електра“ от Рихард Щраус.
- Определят ви като абсолютен работохолик, но все пак бихте ли споделили как обичате да отмаряте и с какво – спорт, музика, други изкуства и т.н.?
- Моят Зигфрид на прекрасно място в планината, събота и неделя, все ме чака за езда. Намирам време и за него, което е повече от всякаква друга почивка.
- Имате ли девиз, който следвате?
- Любовта към това, което обичаш със страст да правиш, никога не умира.
Това е той:
Роден е в Добрич на 15 септември 1948 г. Завършва Държавната музикална академия в София, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в НАТФИЗ
Още като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера – Благоевград)
Заедно с легендарния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим
Работил е с всички големи в жанра, негови постановки радват публиката по цял свят
Директор е на Софийската опера и балет
Професор и преподавател, от 2012 г. е и академик
Най-амбициозният проект
Поредицата „Пръстенът на нибелунга“ е най-амбициозният и мащабен проект в историята на цялата опера. Вагнер я пише по поръчка на баварския крал. Четирите опери от „Пръстена“ са „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“. Зигфрид е името на легендарния герой, който убива дракона и се влюбва във валкюрата Брунхилда, а после довежда и до края на ерата на боговете. (На него Карталов кръщава коня си.)
Постановката на четирите опери се смята за висш пилотаж в жанра и е признак за високото качество на екипа. Фактът, че тетралогията е канена в Германия, където критериите са завишени по отношение на Вагнер, е нещо като да се получи „Оскар“ в киното, ако не и повече.
Георги П. Димитров
