- Честит юбилей, Венци! Как го отпразнувахте?
- Юбилеят мина така, както съм го описал в песента на дует „Ритон“ „Елате ни на гости“, а именно – спокойно, разумно и просто.
- Сякаш сте я написали за себе си?
- Не, за тях си е писана. Просто харесвам нещата, които са естествени, неподправени и благоразумни.
- Имаше ли подаръци?
- Материалните подаръци за мен вече не са толкова важни. Важното е уважението и обичта. Хората, които са до мен, хората, които се сещат за мен. За мен е важното да има отношение и удоволствие от контакта с близките хора и приятелите.
- За предишен юбилей си бяхте подарили дом на колела. А сега?
- Да, точно така. Ако се гледа чисто материално, мога да кажа, че си подарих един джип „Сузуки Гранд Витара“. Да мога по-лесно да катеря баирите, да взимам по-големи планински височини.
- Такива ли са плановете за бъдещето – да прекарвате повече време сред природата и на такива по-уединени места?
- Не само това. През годините на най-активна дейност обиколих всички читалища, профсъюзни домове, културни домове, зали и сцени къде ли не из България. Оказа се, че за толкова години малко съм опознал от истинската природа и големите тайни на българската природа. И затова сега с огромно удоволствие ми се пътува по места, които са изключително живописни и романтични, носят исторически дух, но не са познати така и по-трудно достъпни. И това са едни места, които носят чистотата на България.
- Кои са те?
- Въобще не се шегувам и не е лъжа, че една от любимите ми цели е твоят роден Видин. Защото аз считам, че това е едно от най-хубавите места исторически... С огромна история и традиции, с невероятна природа, съчетание от реки, планини и езера. Свидетел на много боеве за свободата на България и независимостта.
Свидетел на много кръстосвания от различни воинствени народи, които са се мъчили да преминават оттам, влизайки в България.
Но много от тях не са успели. Един малко позабравен край, но аз мисля, че отново над него ще изгрее голямото северняшко слънце.
Такива краища, които, да кажем, 98% от хората няма да им обърнат внимание, търсейки плажовете, примерно на Слънчев бряг, Несебър, Бургас и т.н. А такива местенца са много живописни и много красиви. Между другото не искам да бързам. Тоест не да профуча с джипа с 200 км само да кажа, че съм бил там. Искам един голям дълъг период, за да загледам неговите красоти. Много интересни истории имат и краищата, които са от другата страна на границата, в днешната Сърбия. Защото някои от тях са български и там също има много история и география.
- Карате ли кемпера още?
- Да, защото е олицетворение на моята мечта. А именно къща на колела. Караш, караш... лягаш да спиш. Караш, лягаш да спиш. Много удобно и голямо удоволствие, защото по сегашните пътища, каквато и да е нужда да имаш, спираш с кемпера и си я задоволяваш.
- Но пък няма как да ги карате едновременно?
- Вероятно, когато се организираме по-голяма група, ще търся шофьор/ка. Има разлика сега според мен. Едното е за малко по-луксозен тип пътуване с джипа, по-бързо. Докато кемперът предразполага спирки на всякакви места, всякакви обекти и носи
едно голямо спокойствие, уединение и възможност човек да се огледа там, където се намира и да забележи красотата.
- Изненада ли ви някое обаждане?
- Не, защото този кръг хора, на които държа, е тесен и той е доказан във времето. Иначе във Фейсбук изненади много. Забелязах, че един човек всяка година ми пише едно и също и това е целият ни контакт през годината.
- Направихте ли си равносметка?
- По-скоро съм доволен от това, което съм постигнал, но гледам с надежда към бъдещето. Много ме вдъхновява това, че моята голяма приятелка Катя от „Ритон“ е взела моите мотиви от „Елате ни на гости“ и така е кръстила концерта, който ще е на рождения й ден на 18 март в НДК. Това е приятна изненада за мен. Разбира се, че ще бъда там. Това е едно доста сериозно внимание към моето творчество, за да озаглавиш така голям концерт.
- А това ли е първият ви текст?
- Първият текст за песен, който написах, е една песен на група „Трик“, която навремето дойде у нас с техния много голям за времето си мениджър Стефан Широков. С Етиен Леви бяха разбрали, че съм започнал да пиша текстове, и имаха нужда от някакъв спешен, бърз текст. Мисля, че беше за конкурс или нещо друго. И написах една песен със заглавие „Шега“ по музиката на композитора Иван Цветков-Туча от Видин, който други години след това свири в Швеция. Получи едно много приятно хитче, бързичка жива песен, която навремето, говоря годините 1984-та някъде, влезе в доста класации на националното радио и се хареса. Оттам тръгнаха вече покани оттук-оттам и полека-лека, но специфичното е, че винаги съм писал все за приятели, които познавам и които така, като знам какво представляват, пишат текстовете точно за тях. Затова те се учудват, че много често попаденията са точни и те ги изпълняват с приятно чувство, защото това са самите те. Явен пример за това са песните „А сега накъде“ и „Просто съпруг“ на Богдан Томов. Първата я написах, преди да се ожени. Весел текст с различни женски имена, които се борят за вниманието му. А втората „Просто съпруг“ идеално му пасна, защото той тогава вече сключи брак, роди му се дете и той си е вече просто съпруг. Не прост съпруг, а просто съпруг. И давам пример, че така, когато конкретно се пише за някого, винаги се получават много хитови песни. Ярък пример е безспорно „Елате ни на гости“.
- Катя и Здравко после направиха „Не идвайте на гости“...
- Тя е по текст на Живко Колев. Но виж, позитивната песен по-привлича сега, защото „Елате ни“ е друго. В смисъл има нещо примамващо, особено в онези години, когато Катя, как да кажа, с водещи физически данни, те кани на гости, беше много приятно.
- Пътували ли сте заедно?
- Много години сме пътували, преди да направим „Елате ни на гости“. 1983-1984 г. имам една черно-бяла снимка с тях от баловете в Ямбол, която стана доста популярна. Та аз наблюдавах ситуациите в тяхното семейство и така им написах текста за песента. Помня един концерт в Монтана, който тогава се казваше Михайловград. Здравко караше през Петрохан с висока скорост. Аз мълчах отзад, защото виждах как Катя плахо от време на време отправяше молби за по-разумно шофиране. Запомних завинаги завоите след село Гинци, където след години в този район си взех една малка виличка. Тогава те пътуваха с оркестър и негова солистка беше популярната сега фолкпевица Рени. Преди концерта Здравко ги беше събрал и каза: „Рени, ти като солистка си звездата на оркестъра и трябва да бъдеш фина и стройна, хората да се вглеждат в теб. Друг е въпросът с Венци Мартинов – той колкото е по-дебел и грозен, толкова по-добре“.
- Направихте първата си роля в киното, задава ли се втора?
- Дай Боже, с удоволствие чакам някакви нестандартни покани. На мен всъщност голямата ми мечта беше циркът. Имах голямо желание да участвам в неговите програми, защото ходя в Софийския държавен цирк от дете и гледах Парцалев, Мутафова, Тошко Козарев с Фери Янакиев, румънски имитатор на коли. Даже за една бройка се разминах с участие през 1979 г. Бях още неизвестен, представиха ме на големите шефове, но така и не се случи. През 1983 г. Тошко Козарев ме хареса и реши да ме включи в програмата „Сезони – Есен“, но пък циркът изгоря преди това. Тошко имаше желание в един пътуващ цирк да ме вземе, но и това не стана. Затова ми е много приятно, когато гледам предаванията на Драго Чая, неговия виртуален цирков музей, както и всичко свързано с това изкуство, защото си ми остана като една несбъдната мечта. Бях приятел с покойния Бате Николай, който ми разказваше за пътуванията му с италианските циркове по света.
- А срещите ви с комиците?
- Бях дете през 1967 г., баща ми беше лекар в 22-ра поликлиника, до хотел „Плиска“, и там един ден засякох снимките на новогодишната програма с Парцалев и Мутафова. Седях на една пейка и изгледах цялата програма с удоволствие. А след години със Стоянка контактувах, когато й издадох албум в моята поредица от касети „Усмивките на Венци“. Тогава наистина се убедих, че тя е една велика жена.
- Давала ли ви е съвети?
- Той е във финалната й песен - „Човек никога да не губи смеха“.
- Само касетка на Парцалев не успяхте да направите...
- Да, той си отиде няколко години преди да започна тази дейност, но успях няколко пъти да се срещна с него на сцената. Даже имам една историческа снимка от фестивала на хумора в Габрово. За първи път бях написал един скеч за Славчо Пеев и Ачо Георгиев и заради него ме поканиха като гост в един общ спектакъл на Сатиричния театър. Гостувахме в Гоце Делчев с 2-3 представления. Хем много приятно, хем се притеснявах, тъй като бях в самото начало, 1984 г., а те бяха суперзвезди.
- Сега гледате ли младите стендъп комици?
- Попадал съм, но дано да имат възможност да се развиват добре, защото има разлика. Някога бяхме по-малко, а имаше една телевизия и едно радио. Записваха ни нелегално спектаклите и ги разпространяваха чрез касетки. Сега това става чрез Фейсбук и Тик-Ток, но не мога да преценя дали е по-добре. Мога категорично да кажа, че от по-новото поколение харесвам много Виктор Калев, Краси Радков и Руслан Мъйнов. Те са ми любими и с удоволствие ги гледам, където ми попаднат. Били сме заедно и на една сцена. Преди десетина години откривахме ски писта в Чепеларе.
- Какви са ви плановете за тази година?
- Все започват с буквата Т – транспортни, туристически, творчески. Примерно да посетя някоя страна също с буквата Т – като Турция. Не съм ходил там, пък чувам, че са много гостоприемни, имат много за ядене и обичат като мен животните. В последните години гледам да балансирам работата и почивката, както казах и в началото на това интервю, да живея спокойно, разумно и просто.
Това е той
Роден е на 9 януари 1959 г. в София
Завършил е ВИИ „Карл Маркс“, специалност „Счетоводна отчетност“ и Института за театър, музика и кинематография „Николай Черкасов“ в Санкт Петербург, специалност „Естрадна и тв режисура“
Отбил военната си служба в Ансамбъла на ГУСВ, където започва кариерата му на хуморист имитатор
Автор на текстове на много от хитовете на дует „Ритон“, Мими Иванова, Георги Христов, Нели Рангелова, Богдан Томов и други
Продуцент и издател на серия от албуми „Усмивките на Венци“, включваща най-популярните народни хумористи
Режисьор и ръководител на артистичната трупа Комеди клуб, гастролираща с хумористично-музикални концертни спектакли за възрастни и деца
Дебютира и на големия екран като актьор във филма „Пътуващо кино“ на режисьора Илия Костов
Лео Богдановски
