- Как честитихте 90-годишния юбилей на София Лорен вчера, г-н Иванов?
- Още преди няколко дни й звъннах, защото знаех, че ще бъде много натоварено в самия ден. Въпреки че това не се прави от суеверие, но се чухме, без да се поздравяваме. Тя знаеше за какво се обаждам. Отдавна не я бях чувал. Каза, че е в перфектна форма, никога не се е чувствала толкова млада и толкова във форма.
Тя си мисли за бъдещето, за следващия етап от живота какво я очаква. Такъв оптимизъм и хъс за живот... явно по тоя начин се стига до 90 г., а не с охкане и пъшкане. Тя миналата година по това време си счупи тазобедрена става, което на една такава възраст обикновено води до фатален край, но при нея не – след 6 месеца вече беше на тържество на първа линия. Страхотни лекари има в Швейцария. Още като падна, се чухме с децата й и те казаха, че операцията е минала повече от добре.
София Лорен и Красимир Иванов са приятели от 20 години
- На 90 изглежда отлично. Каква е тайната й?
- Цял живот се е поддържала и е имала военна дисциплина. Всеки ден е свързан с диети. Няколко пъти съм бил на обяди и вечери, у тях ме е канила, пиците, които ми беше направила, бяха с големина 4-5 см диаметър. Донесе две минипици и каза: „Съкровище, едната е за мен“. Питах я къде е най-близкият ресторант да отида да се наям. До ден-днешен прави гимнастика, не ходи на фитнес, а сутрин като стане, прави упражнения в леглото с вдигане и сваляне на крака.
- Как се запознахте всъщност?
- Работих като асистент в една голяма тв продукция преди много години и трябваше да я съпровождам от хотела до снимачната площадка. Тя като ме видя, попита откъде си. Викам – българин. А тя: какъв българин, ти си наше момче, неаполитанче. Тъй като съм мургав.
Тя е професионалист до мозъка на костите. Тя е от последните големи звезди на златното кино. Скоро търсихме за една кампания актуална световна звезда и установихме, че след поколението на Моника Белучи няма такава. Системата в Холивуд вече е друга, станаха прекалено много звезди. С навлизането на стримийнг платформите е по-важно актьорите да са добри, а не колко известни са и да струват много, а възвращаемостта не е сигурна.
- София Лорен в България май никога не е идвала...
- Не, никога. Преди десетина години имаше такава възможност, но за съжаление не се случи. Подготвихме изложба за нейния живот от целия й огромен архив, но като не се случи в София, я направихме после в Мексико. Ставаше дума за пари. Естествено, че няма да кажа за колко. Сумата не е голяма, но явно не е била и малка. Не ставаше дума за милиони. Всяко зло за добро.
- Как ви допусна до личния си архив?
- Аз спах у тях, така че това, че ме е допуснала до личния й архив, е най-малкото. Тя пази абсолютно всичко.
Като съпруга на продуцента на филма е имала възможност да си прибере всичко от снимачната площадка – сценарии, костюми... Има огромен склад, в който събира всичко, подредено като в болница. Веднъж подреждахме нещо по кашоните и от един се показа детска количка с педали от 60-те. Само носът й се показа и тя като ревна. Викам – добре, разбирам, че като прибираме Оскарите ревеш, сценарии с надписи от Марчело Мастрояни, но сега защо?
Тя тогава ми каза: знаеш ли, това е единственият подарък, който съм получила от баща ми. Това говори за едно много тежко детство - той я припознава, но никога не се жени за майка й, дълги години минават да припознае сестра й. В следвоенните години са умирали от глад и всичко е било страшно трудно. Явно това е част от битката – да се научиш как да се бориш с живота. Не всичко е било само рози и червени килими. Те са живели в една стая - тя, майка й, сестра й, баба й и дядо й. Затова е много чувствителна и лесно се разплаква.
Детската количка с педали от 30-те години - единственият подарък, който е получила от баща си
- Какво друго има в тоя склад?
- Аз се разчувствах на моменти, защото обожавам италианското кино. Отваряме една кутия и в нея сутиен, комбинезон, хавлиено наметало, чорапи за над глезените с щипки за жартиери. Веднага навързах, че това е костюмът от „Вчера, днес и утре“, където тя прави стриптийз пред Марчело Мастрояни.
Тя пази костюма от „Чочарка“, за който взима „Оскар“, доста разпокъсан, но го има. Намерихме и най-голямата колекционерка в Италия на всичко, свързано със София Лорен от 40 г. Казва се Мина Фабри и заведох София у тях и тя беше много впечатлена. Докато разглеждаше, се питаше – това всичкото аз кога съм го заснела.
Филмите са едно на ръка, но тя е играла в сума ти рекламни кампании. Казвала ми е, че е трябвало да се преоблича по 10 пъти на ден само за една реклама.
- Откри ли при тази жена нещо, което не е виждала?
- Даже си ги поиска, но тя не й ги даде. Едни очила, които тя е рекламирала. Както и едни снимки от сватбата й с Карло Понти, които няма. Тя си пази сватбената рокля, но тъй като са черно-бели снимките, хората си мислят, че е с бяла рокля, а тя е жълта. В момента водят преговори с общината в Неапол тази колекция да отиде там.
Сватбената й рокля
- Близък сте и с децата й. Как станахте приятели?
- В един период София Лорен често пътуваше в Москва за различни събития. Аз ходех с нея, понеже говоря много добре руски. От време на време идваха и децата й. Един път показвам моя снимка със сина й Карло на майка ми и тя вика: Може да е от София Лорен, но ти си по-хубав.
Единият й син е диригент, другият – режисьор. И двамата живеят в Лос Анджелис. На едно от пътуванията в Москва Карло трябваше да дирижира оркестъра на Московската филхармония. Късно му дойде партитурата и го питах как ще дирижира тоя голям оркестър. Той вика: Краси, ама те си я знаят наизуст, защото беше увертюрата на „Руслан и Людмила“, аз само ще им помагам за ритъма. Викам – тогава значи и аз мога да дирижирам Московската филхармония. Той казва – да, искаш ли да пробваш? А аз от дете си мечтая да съм диригент. Съжалявам, че нямам видео от тоя паметен миг. Благодарение на Карло Понти съм дирижирал Московската филхармония.
- С Карло Понти-баща имахте ли контакти?
- Не, защото той тъкмо беше починал и като се запознахме, тя беше в голяма депресия. Тя до ден-днешен живее със секретарката на Карло Понти, която работи за него отпреди да се ожени за София, в една огромна вила в Женева. Третата жена е гледачката на двете й деца, една германка. Те й помагат за администрация и всичко в живота. Те са й като лявата и дясната ръка.
Снимка от сватбата с Карло Понти
- Говорили ли сте си за България?
- Виждал съм снимки в интернет на София Лорен в ателието на Асен Пейков, където тя му позира в Рим около 1955 г. Главата на бюста й е почти готова. И съм я питал къде е. Познавам всичко у тях, в архива й, а тоя бюст никъде не съм го видял. Тя каза, че такава статуя никога не е имало вкъщи. Разплетох случая, като се обадих на сина на Асен Пейков - Рудолфо, който живееше тогава в Америка и имахме общи приятели. Казвам му, че съм със София Лорен и искаме да разберем историята на тая статуя.
Той тогава каза, че още не е платена. А то какво се случва? Асен Пейков е правил статуи на всички велики холивудски звезди, които са минавали през Рим. Карло Понти я води и нея, за да я приравни на тяхното ниво.
В ателието на Асен Пеков на ул. Маргута в Рим
Цялата история е много банална, защото я води само за да направи няколко снимки за жълтата преса, да покаже, че тя е станала муза на Асен Пейков. Като приключва сеанса, взима бюста от глина и му казва, че ще има грижата да го занесе на леяр да го отлеят от бронз. Но после никой не знае каква е съдбата на това произведение. София Лорен обаче си пази една златна роза, която Асен Пейков е правил за наградите „Симпатия“ на общината в Рим. Тя стои до Оскарите й. Даже не знаеше, че е на Асен.
Златната роза, правена от Асен Пейков
Имате ли любим неин филм?
- “Слънчогледи“, който е заснет в Съветския съюз, тя играе с Марчело Мастрояни. Разказва се за една жена, чийто съпруг отива по време на Втората световна война да се бие с Италия и Германия срещу Русия. Мастрояни играе войник. Една рускиня го намира почти замръзнал и го съживява. Той решава да остане там, а в Италия е женен за София Лорен. На Виторио Десика е. Тя има слабост към него, защото го приема като неин баща.
- Тя има хиляди награди, къде ги държи?
- Те са на една витрина в средновековна библиотека с издялани с длето орнаменти, намира се в огромен коридор между спалнята и хола. Като ревна веднъж, вика - вие ми се смеете, ама знаете ли колко ще ми е трудно без тая витрина тези три месеца. Ама ние ще ти е върнем след изложбата и ще ти е подредена по същия начин. А тя – ама аз какво ще правя без нея през това време. Тя тогава каза нещо много любопитно: Краси, знаеш ли, че всеки ден минавам покрай тази библиотека по 30-40 пъти и, виждайки я, си спомням коя съм, какво съм постигнала. Останах с отворена уста. Сума ти истории имам такива. Седмици наред съм живял у тях, докато подготвяме тази изложба. Като не стана в България, бях много разочарован, защото бях похарчил и лични пари. Но майка ми каза – за какво съжаляваш, аз не познавам друг човек, който да е спал у София Лорен. Беше ли ти забавно?
Витрината с всички награди
Естествено, аз съм най-щастливият човек. Запомни това, всичко останало са подробности, които няма нужда да помниш. Една такава жена да те е допуснала до себе си – това трябва да ти е като орден на ревера.
- Какъв съвет ви е давала?
- Те са много такива. Тя е като книжка със съвети. Особено ако става дума за кулинария, стой та гледай. Как пастата да се готви, как пицата, тестото... няма компромиси там. Много съвети ми е дала. Сядаме и почва да ми говори. Стоицизъм и дисциплина – това е най-важното, което съм научил от нея. Тя продължава да ги спазва и до днес. Всяка сутрин става в 4 часа и започва да се гримира. „Оперативките“ за подготовката на изложбата започваха в 6 ч. сутринта в нейната спалня. Тя вече изглежда като София Лорен, но на тия години й трябва малко време да го постигне. И съм я питал – ние сме си вътрешни, защо се гримираш, ще излизаш ли някъде. „Не, никъде няма да излизам, просто така съм свикнала, цял живот правя това и не зная друго“. За момент не се е отпуснала и да каже: аз съм постигнала това, това и това. А е можела да си позволи да го дава по-лежерно.
Тя говори перфектно френски и английски, пее, готви. Един ден я питах защо никога не е играла в театъра. Беше ми любопитно защо. В България се смята, че като играеш на сцена много, после ставаш за кино и телевизия. Тогава тя ми отвори очите и каза: „Няма нищо такова. Никога не съм играла в театър, защото знаех, че като стъпя на сцената, ще започна да театралнича, а това ще ми провали после кариерата в киното“. Има нещо вярно.
Това е той:
На 4 г. е бил убеден, че иска да стане режисьор, защото разбирал, че на сцената най-властимащите са режисьорите.
Голямата му детска любов била театърът и затова опитал късмета си в НАТФИЗ и кандидатствал три поредни години театрална и кинорежисура, но не го приели.
Късметът му обаче сработил в Италия, където заминал да учи режисура.
Има богат опит в киното - работил е с режисьори като Ермано Олми, Мел Гибсън и Мартин Скорсезе, приятел е на Моника Белучи, Клаудия Кардинале, Джина Лолобриджида, София Лорен
Лео Богдановски
