- Стенли, на 22 ноември подготвяте голям концерт под надслов „Електро“ в зала 1 на НДК. Разкажете ни малко повече за това приключение, което ви предстои.
- Миналата година на 13 октомври направих такъв голям концерт в зала 1 на НДК по повод 40 години на сцена. Разбира се, този път ще бъде много различно. Подготвил съм много интересна сцена, осветление и звук. Ще имам много специални гости, моите приятели от групите D2, Б.Т.Р., Jeremy? и „Тангра“. Навремето още, през 1986 г., напуснах „Тангра“ и оттогава все се разминаваме. През 1990 г. започнах да работя като солов изпълнител.
- Ще има и други специални гости.
- Да, разбира се – Любо Киров и Христо Мутафчиев. Преди две години направих една песен. Казва се „Където няма време“, която се завъртя по радиата. Любо написа текста и решихме да поканим Христо Мутафчиев. Получи се, мисля, добра комбинация.
- Колко време подготвяте концерта и как вървят репетициите?
- Репетиции нямаме. Ние си ги знаем нещата (смее се). Естествено, последната седмица ще се съберем и ще има репетиции, както и с групите, които съм поканил, така и с моята група. Концертът ще бъде над 2 часа и мисля, че ще бъдат доволни хората, които ще бъдат в залата. Подготовката си върви от няколко месеца. Това не е лесно събитие като организация.
- Ако се обърнете назад във времето – какви мисли нахлуват в главата ви?
- Годините оставят своя отпечатък върху мен, но духът ми не се е променил. Оказва се, че мога да дам още неща на музиката. В последните 2-3 години нещо се хвърлих здраво на бой. През 2019 година издадох албума „Чужди тела“. Оттогава досега записвам нови песни, които ще влязат в нов албум, който по всяка вероятност ще излезе догодина. Стилово е малко по-различен. Доста електроника вкарвам в аранжиментите си и хората ще го усетят още на този концерт. Затова и заглавието му е „Електро“. Мисля, че електронният звук в съчетание с рока се получава много хубаво. Аз слушам много английски банди, които са интересни в днешно време и се придържам към музиката, която е актуална. Най-вече в аранжиментите си го използвам това.
- А преди години как се приемаше електронната музика у нас?
- Спомням си навремето, като започвах с „Тангра“ през 1983-1984 г., открих Depeche Mode по MTV, то нямаше друг такъв канал, и си казах: „Уау, много интересно“. След това следях много групи като Simple Minds, Tears for Fears, Duran Duran, които прокарваха новата английска вълна. Оттогава ме преследва това и си ги следя тези групи. Ако обичаш музиката и това, което правиш, мисля, че трябва да го следваш. Не на всяка цена, но като имаш идеи, трябва да ги покажеш. При мен се получават и доста големи паузи през тези 40 години, но може би не съм се чувствал толкова пълноценен, за да творя. Причини много. Ето че последните години се чувствам добре, след като правя и песни.
- Последно пуснахте парчето „Вчера“.
- Да, „Вчера“ ще влезе в предстоящия ми албум. Направихме един великолепен клип с един млад човек, приятел на дъщеря ми. Той е само на 21 години, казва се Алекс Стоянов и никога не беше правил клип. Учи архитектура. И се получи много хубаво видео. Текстът е на Александър Петров, мой много голям приятел от времето на „Тангра“.
- Дъщеря ви Никол участва в песента „Чужди тела“. Лесно ли се получи процесът на работа между баща и дъщеря?
- Много лесно беше. Имах нужда от женски вокал. Трябваше ми съвсем леко пеене на нешлифована певица. Не исках викачка, аз не ги обичам. Никол от втория път го записа. Явно го усети добре и хвана емоцията. Тя се изненада много. Странно й беше, че я поканих. Получи се много добре!
- Парчето се превърна в голям хит. Беше ли й странно да се слуша навсякъде?
- Беше ми любопитно да я слушам като съчетание с баща си, как самата тя се усеща. Беше много приятно. За съжаление тя засега не иска да се занимава с музика. Учи в Нов български университет, специалност „PR и връзки с обществеността“ вече трета година. Вижда, че пътят на музиката е доста интересен при мен и нещо се отчайва явно да се занимава с музика. Тя слуша и музика, която не е толкова комерсиална като Лана дел Рей, която е от любимите й певици. Каза ми: „Тате, аз мога да направя такива песни“ - тя самата си ги композира, но ми сподели, че не вижда смисъл, защото трябва да си ги пее вкъщи или под душа. По-добре е да не се ядосва. Българинът е на друга вълна и за по-деликатната музика по-малко са хората, които я слушат. Явно има натрупвания, като ме гледа и мен, че нещата невинаги вървят по мед и масло.
- Имали сте периоди на пауза от музиката. Мислил ли сте да се откажете завинаги от нея?
- Никога не съм казвал, че ще спирам с музиката, но съм правил много големи паузи през годините. Хващам китарата и нещо измислям, но се оказва, че е голяма глупост и не мога да го пусна. И така няколко пъти, като се случи, и след това не я докосвам. Може би не съм се чувствал добре. Не мога да правя неща просто за да се случи нещо. Избирам си песните, които ще пускам. Текстовете ми трябва да бъдат много добри. Музикантите и текстописците, които работят с мен, може би имат проблем в това отношение, защото явно много изисквам от тях. Но в крайна сметка най-важен е резултатът накрая и мисля, че се получават нещата. Затова и като ме питат как така винаги съм разпознаваем – ами това е!
- Говорейки за алтернативната музика – в последните години се наблюдава бум на артисти, които творят в тази ниша. Ето например едни Jeremy?, които са на абсолютно световно ниво.
- Не само Jeremy?, но и Hayes&Y, които живеят в Англия, Innerglow.
- Вие сте работили с Благослав Анастасов от Hayes&Y.
- Да, ще ви разкажа как се роди албумът „Чужди тела“, много е интересно. Преди 3-4 години бях зациклил пак нещо, въртя в един кръг и не се получава. Лятото имах концерт в София и пристигнах от морето, където имам каравана. Тогава се запознах с Hayes&Y, които бяха в България цялата група и посетиха мой концерт. Бях им чувал някои неща и се срещнахме след концерта ми. Оказа се, че Благо ми е фен и му казах: „Пич, напиши нещо за мен, защото не ми идва интересна идея. Мисля да правя албум след дълга пауза, но нямам вдъхновението“. И се прибрах на следващия ден на караваната на морето и получих 2 или 3 неща като макети. Страшно ми харесаха. Предложих му да напише целия албум, при което той много ме изненада, че за него това ще бъде чест. След това направих всички аранжименти и затова албумът звучи различно от Hayes&Y. Аз това и исках, а не да зациклям на едно място. Благо е млад човек, който мисли по-различно, диша друг въздух в Манчестър. Много готин пич се оказа. Албумът за мен е един от най-добрите, които съм правил. Оттам дойде и повечето електроника, която започнах да вкарвам, и това продължи и до ден днешен в новите ми песни. Аз се събудих явно и ми стана адски приятно, че такъв стил като „Чужди тела“ се харесва на хората. Излязоха няколко много успешни песни - „Чужди тела“ е една от тях. Започнах да вкарвам повече електроника, леко депешерски звук отдолу. Макар че песента „Вчера“ по текст на Александър Петров е едно връщане назад към 90-те, доста сантиментално и много различно от останалите нови парчета, които подготвям за следващия си албум. Всеки може да намери себе си, сигурен съм, в това парче.
- Кога разбрахте, че музиката е ваше призвание и искате да се занимавате професионално с нея?
- Започнах от 6-7-и клас с музиката. Майка ми ми купуваше китари, свирех вкъщи. Аз съм от едно малко градче – Велики Преслав, и свирех във всички възможни училища в моя град, в културния дом. Никак не ми се учеше. Само гаджета и музика ми бяха в главата. Петък и събота се правеха забави и това бяха първите места, в които се качвах на сцена. След това кандидатствах в Консерваторията след казармата. Приеха ме, спомням си, бяхме 4 момчета и 17 момичета. И така започна всичко. След група „Тангра“ имах един период от 1988 до 1990 г., в който работех в Русия с група „Спринт“. Там по руската телевизия видях, че пада управлението на Тодор Живков и се прибрах. И така започна моят самостоятелен път.
- Съжалявате ли, че се върнахте в България?
- Не. Понякога съжалявам за едно предложение, което имах от група „Алиса“, която беше една от най-известните им групи тогава. Те ми предложиха да остана да пея с тях като втори певец. Самият Костя Кинчев говори с мен. Бяхме 10 поредни дни в Киев в една огромна зала. Бяхме трите групи - „Спринт“, „Алиса“ и ДДТ. И след толкова свирене получих предложението. Те ме напиха и аз приех, но по-късно им отказах, защото се оказа, че имам договор и турнета още 5 месеца в Русия и нямаше как да приема това предложение. На Костя не му стана никак приятно, защото са имали много интересни идеи с мен.
- Ако можехте да промените нещо в своя живот, бихте ли го направил?
- Много безразсъдни неща съм правил, но това е типично за младостта. Не съжалявам за нещата, които съм направил. Малко като хвалба излиза, но музиката, която правя, е по-различна от тази на останалите български изпълнители, което, ако се случваше в друга страна, нещата щяха да бъдат много различни при мен.
- Помага ли ви достатъчно на вас, музикантите, Министерството на културата?
- В последните години, да, грижи се, доколкото е възможно, защото знаем, че е с най-малък бюджет. Министерството на културата много подпомага изпълнители, много проекти се финансират. Самият аз съм се възползвал. Без помощ е много трудно.
- За вас чашата по-скоро пълна ли е или празна?
- Още малко трябва да се напълни, има още (смее се). Докато мога да го правя, ще го правя. Живот и здраве, гласът ми да е добре. С композирането няма да спра, усещам, че имам още какво да дам. Дано и хората да го усетят. Още по-приятно ще ми е. Не правя само за хората музика. Винаги е нещо мое, което искам да им предам и на тях. Може би затова и се изненадват от някои мои песни или завои, които правя - като електронната музика, което е изненада.
- Кой е Стенли извън музиката?
- Едно от хобитата ми е риболовът. Обичам лятото да стоя по два месеца, два месеца и половина на морето, имам каравана. Летата са ми много безгрижни и се чувствам добре. Лятото ми е любимият сезон. Зимата наближава и не обичам студено, да е гадно по улиците. Лятото ходя по къси гащи и тениска. Това, безгрижното от детството ми, явно съм си го запазил.
- Къде могат да те срещнат феновете през уикенда?
- Тази вечер съм в Перник на площада с групата си. Следващата седмица имам няколко концерта с група „Легендите“, имам и самостоятелни неща. Пътувам. Не ми е скучно. Зимата ми е много хубаво, когато съм на топло.
- Тежи ли ви вече рокендрол начинът на живот?
- Той отива вече в друга форма. Тази лудост ме преследва все още, но не в такава степен. Още правя глупости. Усещам, че остарявам. То е ясно. Косите станаха още по-бели. Това е абсолютно нормално. Но духът ми се запазва и се радвам, че все още го има леко наивното, което си го нося от детските години.
- Продължавате ли да мечтаете?
- Да, разбира се. Всички хора си мечтаят за нещо, независимо къде са и за какво. Ако се гледа по-реално на мечтите, по-лесно ще се приеме и разочарованието, ако не се случи. Хубаво е да си мечтаем по-реални неща.
Това е той:
-Роден е на 12 август 1959 г. във Велики Преслав
-Завършва специалност „Естрада“ в Музикалната академия
-В периода 1984-1986 г. е вокал в група „Тангра“, след това се присъединява към група „Спринт“, където е вокал 2 г.
-През 1990 г. започва самостоятелна певческа кариера, работейки с гост музиканти
-През 2015 г. става част от рок група „Легендите“ заедно с Йордан Караджов, Константин Цеков, Константин Марков, Митко Кърнев и Любо Киров
Екатерина Томова
