- Станимира, вие сте световна шампионка по таекуондо и бокс, а казват, че пеете прекрасно, искали ли сте да бъдете певица?
- Мечтала съм си само, но зная, че камъкът си тежи на мястото. Обичам да казвам за себе си, че съм най-добрата певица сред боксьорките или най-добрата боксьорка сред певиците. Да си призная, наистина си мечтая някой ден да ме поканят в предаването „Като две капки вода“. Смятам, че много добре ще се справя, но едва ли ще правя кариера на професионална певица.
- А каква музика обичате да изпълнявате?
- Харесвам много българските ритми, българската музика. Любимите ми изпълнителки са Лили Иванова и Софи Маринова, често си пея техните песни. Правя го дори и пред публика, ръкопляскат ми и това много ме радва. Любовта към българската музика идва от баща ми. Исках да съм певица, това си остава само една мечта засега.
- Разкажете ни как започва вашата история, къде сте родена, в какво семейство?
- Родена съм на 16 декември 1990 г. в Асеновград, зодия Стрелец. Майка ми е данъчен инспектор, баща ми е ветеринарен доктор, но в момента той работи в сферата на строителството. Имам по-голям брат, който в момента живее в Германия със семейството си.
- А страстта към спорта откъде е?
- В семейството си нямам професионални спортисти. Но баща ми се е занимавал с много спортове, той обича спорта и може да се каже, че е най-големият почитател на бокса.
- Как и кога започнахте да се занимавате с бойните спортове?
- Когато бях на 8 години, родителите ми искаха да запишат брат ми на боен спорт. Тогава най-развитият в Асеновград беше таекуондото. Аз също изявих голямо желание да запишат и мен. Родителите ми първо не бяха съгласни, но след цяла нощ рев и тръшкане - нямаха избор. И така започнах да се занимавам с таекуондо.
- А каква бяхте като дете?
- Бях много дейно и игриво дете. Обичах да ходя на училище, да си играя навън, да съм сред хора.
- Кой беше първият спорт, който тренирахте, таекуондо ли?
- Да. Започнах с таекуондо ИТФ - неолимпийската версия - на 8 години, и се занимавах с него 15 години. Имам много успехи там, станах европейска и световна шампионка. Но един ден си казах, че искам да участвам на Олимпийските игри и трябва да си избера друг спорт. Така, къде наистина, къде и на шега, но на 23-годишна възраст смених спорта. Така започнах да се занимавам професионално и с бокс.
- А в училище каква бяхте? Много оправна ли?
- На всяка родителска среща казваха почти едно и също нещо на майка ми - много говори, много непослушна е, но умът й е като бръснач. Включвах се в различни извънкласни дейности, участвах в много пленери и конкурси по рисуване. Най-интересното е, че ме има в книгата на фондацията на Бербатов за талантливи деца.
- Като спортистка, нали?
- Не, аз съм в категорията изкуство. Все още някои мои картини оттогава стоят по стените в училището ми. Завърших от 1-ви до 12-и клас с пълно 6. Но не съм била никога зубър, винаги съм търсила логиката и смисъла на това, което уча или правя.
- Как все пак се стигна до бокса?
- Още като започнах да уча в Националната спортна академия "Васил Левски" боксирах. Там завърших бакалавърска степен за треньор по таекуондо и учител по физическо и взех магистърска степен „Спортен мениджмънт“. Признавам, че татко искаше да започна да тренирам бокс, още отпреди е виждал таланта в мен. Но в академията тогава ми предстояха големи състезания по таекуондо и не му обърнах внимание. Всичко се случи на шега. В 4-ти курс в академията имах свободно избираем предмет бокс. Там започнаха да ни учат на бойна стойка и придвижване, а на мен ми беше изключително скучно. И попитах треньора: „Може ли да се включа в някоя боксова тренировка?“. Той отговори: „Не, ти няма да издържиш! Там са само състезатели!“. А аз му казах: „Окей, но нека се включа на една тренировка - ако издържа, ще продължа да тренирам, ако не - подписвате ми се в книжката и повече няма да се видим“. И той се съгласи. Отидох на първата тренировка. С леко пренебрежение ми каза: „Играй на чувала, ако видя, че имаш качества, ще ти кажа“. И аз започнах без никой да ме е учил на бокс. След малко дойде и ме попита: „Искаш ли да те пусна на градско първенство?“. Веднага, развълнувана, отговорих - „Да!“.
- И какво стана?
- Отказах всичките момичета, нито една среща не доиграх докрай и станах първа. После на още едно градско бях първа, после на републиканското пак първа след отказване на противничката. След това ми предстояха европейско и световно първенство по таекуондо и се концентрирах там. След година се пуснах пак на републиканското, но станах трета и, награждавайки ни, старши треньорът на националния отбор тогава - Павел Сяров, ме попита: „Ако решиш някой ден да се занимаваш с бокс, ми кажи“. Веднага казах - „Искам“. И той отговори: „А защото предишния път си отказала?“. А аз му казах: „Какво?! Та никой дори не ми беше споменал за поканата“.
- Вашите как се отнесоха към тази промяна в спорта?
- Споделих всичко на родителите ми - беше декември 2013 година. Тогава баща ми се беше прибрал за по-дълго време в България и той ме попита: „Тате, колко пари най-много може да спечелиш догодина, ако спечелиш всички възможни титли по таекуондо?“. Казах му примерна сума. И той ми отвърна: „Аз ще ти дам тези пари, искам да започнеш професионално с бокс“. И така започнах всичко.
- Кой е първият ви голям успех в бокса?
- Още през февруари 2014 година беше първата ми среща с националния отбор по бокс и първият ми лагер. Участвах на няколко международни турнира, на нито един не успях да стана първа, но винаги бях в медалите. През месец юни участвах на първото си европейско по бокс, но загубих още първата среща. Много тежко го преживях, защото от върха на единия спорт рискувах и встъпих в съвсем нови води, но се амбицирах, че ще успея. Единият треньор от предишния спорт ми беше казал: „Ти никога няма да станеш световна шампионка по бокс, не си на 15 години, за да смениш насоката. Вече си голяма за нов спорт“. Аз му казах: „Ще стана!“. И през месец ноември същата година станах световна шампионка! Това е най-големият ми успех в бокса. Освен него имам 4 европейски титли. Три пъти участвах на Олимпийските игри. На последните в Париж се класирах на 5-о място.
- Каква е тайната на един голям успех в спорта?
- Тайната на успеха, не само в спорта, е да си мечтател и в постоянството. Моя любима фраза е: „Всичко започва с мечта! Първо мечтай, после дерзай. И никога, никога не спирай!“.
- И все пак кое е повече - талант или труд?
- И двете. Доскоро не можех да повярвам в това, което казват хората - че имам голям талант. Но май са прави. Но е вярно, че и само талант, без много труд, упоритост и лишения е обречен на провал.
- Колко често сте в залата за тренировки?
- В подготвителен период съм по два пъти на ден. Обикновено имаме един почивен ден - неделя. Сега съм в почивен период и тренирам само по веднъж на ден.
- След участието ви на олимпиадата имаше ли разочарование?
- Огромно. И предполагам винаги ще го има. Това беше голямата ми мечта, но вече го приех, че може и да не се случи да стана олимпийска шампионка. Но все пак зная, че ще имам още един последен шанс в Лос Анджелис през 2028 година.
- Какво друго ви предстои в спортен план?
- Първо имам нужда от малко психическа почивка. И от малко време за мен и семейството ми. След това, предполагам, подготовка за следващите Олимпийски игри. Но все още нямам ясна картина кое как ще се случи.
- Разбрахме, че стартирате тренировки по бокс. Към кого са насочени?
- Да, започвам да водя тренировки за любители. От януари ще стартират груповите занимания в уникална зала на Околовръстния път на София. Това е едно ново предизвикателство за мен, много съм развълнувана. Искам да предам опита си, да мотивирам хората, да ги карам да се усмихват и да бъдат здрави.
- А извън залата, освен че пее много хубаво, каква е Станимира?
- Много усмихнат човек. Общителен. Обичам да съм сред хора. Искам постоянно да правя нещо различно, интересно. Обичам много музиката, тя е неизменна част от мен. Обичам да пея, да танцувам.
- Имате ли други хобита, нещо, което обичате да правите, различно от спорта?
- Всичко е свързано с музика. Обичам да снимам, да се снимам, да обработвам видеоклипове. Искам всеки ден да науча нещо ново и да се развивам. Когато имам време, обичам да се развихрям в кухнята.
- А тогава с какво храните душата си?
- Може клиширано да звучи, но ще кажа: с природата! Едно от любимите ми и за мен вълшебни места, на които обожавам да почивам, е язовир „Доспат“. Покрай приятеля ми започнах да ходя и на риболов.
- Смятате ли се за суетна?
- Да. Мисля, че всеки човек до някаква степен е суетен. Винаги съм обичала да бъда под светлината на прожекторите. Обичам огледалата! Да се оглеждам в тях.
- А ходи ли Станимира на фризьор, на грим, маникюр?
- На фризьор - да. На грим и маникюр - по-скоро за някой конкретен повод.
- Кога една шампионка по бокс слага рокля? На сватба и абитуриентски бал ли?
- Ха-ха! Слагала съм и друг път, но като цяло не са част от гардероба ми.
- Казахте, че понякога обичате да готвите, коя е любимата ви храна?
- Мисля, че правя най-вкусната баница. Който я е опитал, иска пак да му направя. Обичам и десерти да правя. Като ученичка мама ми даваше по 1 лв. - тогава безалкохолното в заведенията струваше по 80 стотинки - за всеки направен десерт. И всеки ден у нас имаше различен десерт! На мен ми бяха писнали и само ги правих, за да спечеля парички, без да ям. Но до края на деня всичко свършваше. Брат ми ценеше много това, което готвех - заедно с неговите приятели.
- Смятала ли сте да се занимавате с нещо различно от спорта?
- Колебаех се дали да уча в спортната академия или интериорен дизайн и отидох при една психоложка. Тя бе много внимателна, а накрая ми каза: „Имаш много таланти – и рисуваш, и пееш, но все пак твоето призвание е спортът!“. И аз следвам тази насока.
ТОВА Е ТЯ:
- Станимира Петрова е родена на 16 декември 1990 г. в Асеновград.
- Постига успехи в бойните спортове – първо в таекуондото.
- Става световна шампионка по бокс, два пъти е европейска шампионка и два пъти печели Европейските игри.
- Състезава се в категориите до 54 и до 57 кг.
- Сега отваря своя школа по бокс.
