П ътят Свиленград-Париж е маршрутът на неговия живот. От изкуство, което не е много традиционно в България, та до световните сцени. За Герасим Дишлиев – Геро, жестовете са по-изразителни от думите. Ето защо всяка негова медийна изява се превръща в събитие. Един успял българин, който се радва на шанса да е част от екипа на най-известния цирк в света - Цирк дю Солей (Cirque du Soleil).
На 54 години, той е живял 25 от тях във Франция, а от три години е във Флорида. Всичко в живота произтича случайно. И с неговото излизане навън – така. Отишъл да учи във Франция, без да планира да прекара толкова време там. Искал да се завърне със знанията си в България. А сега не знае вече къде е повече чужденец – тук или там.
Движение
„Оказа се, че когато излезеш от своята къща, от своя квартал, от своя град, от своята страна, когато поставиш крак във влака, в самолета, на кораба, ти се превръщаш в чужд човек, в чужденец – споделя Герасим Дишлиев-Геро пред БТА. - На френски, между другото, се използва една и съща дума за чужд и чужденец - etranger. Идеята е, че когато тръгнеш веднъж, връщане назад няма. И ти навсякъде вече си чужд. И там, и тук.“
Според него: „Човек не трябва да го е страх да пътува в търсене на ново място. А когато го намери, да се превърне в чужденец. Един приятел ми беше писал: „Как щеше да разбереш, че обичаш Свиленград, ако не го бе напуснал“. Човешката природа обича чужденеца. Яйцеклетката избира най-различния от нея сперматозоид, не най-бързия или най-силния, а най-различния, най-чуждия на нейния геном… Тя избира чужденеца. Той е бъдещето й. Единствено ксенофобът си мисли, че винаги е бил местен.“
Не може да уточни какво се е променило у него, но все пак: „Една сутрин се събудих (бях на около 14) и установих, че ми е поникнала брада. Видях това в огледалото, брадата беше вече пораснала. Промяната е видима за околните. В този смисъл, след като по-голямата част от моите приятелите са ми все още приятели, то или не съм се променил, или пък съм се променил, но в добрия (за тях) смисъл. Как именно, не знам. За да разбера това, ми трябва огромно огледало, пред което да попадна в момент на изненада.“
Паралел
Не знае и дали може да се прави паралел между промените в жизнен план и тези в професионален: „Нека опитам! Там ми се струва по-ясно. Напоследък, по време на спектаклите, си припомням как работих като ученик, било то в НАТФИЗ или в школата на Марсел Марсо. Разбирам, че основата на това, което правя в момента, съм усвоил още тогава. Основните сценични правила, владеенето на форма и на съдържание и сега, и преди са присъствали в играта ми. Просто сега, като артист с известен опит, всичко това се усеща много по-силно, тъй като владея по-добре сценичното време, в което витае моят герой и съответно историята му. Мисля, че така се получава и в личен план. Морално и духовно съм същият “ученик”. Просто сега съм много по-внимателен към времето, което отделям на различните събития и хора. Времето, този незабележим, всеприсъстващ компонент на нашия живот. И по-специално как успявам (или не) да го владея. Това определя неговата наситеност. Според мен в това се състои промяната, моята промяна като човек. И понеже времето е в постоянно движение, то и тя - промяната, е постоянна. Промяната продължава непрестанно. Или поне в това бих искал да вярвам и на това се надявам. Е, разбира се, за новите поколения със сигурност съм костелив консерватор, защото за тях времето тече по друг начин. Но аз си се смятам все още за “поотраснал младеж“ в крак с времето (си)“.
В едно обаче е сигурен: „Тази промяна не се дължи на факта, че половината от живота си съм прекарал зад граница. Промяната на едно човешко същество се извършва вътре в него. Там, дълбоко в него, където няма географски или политически граници. Може би, ако бях живял преди сто или повече години, влиянието на задграничното пространство щеше да е наистина осезаемо. XX и XXI век заличиха напълно това влияние. Земята стана едно. Да, разбира се, когато заминах за първи път зад граница, много добре си спомням пътя до Катовице, Полша, където бях месец на ученическа бригада, лятото на 1984 г. Помня всеки един миг.“
Събития
„Изведнъж започнах да сравнявам напълно несъзнателно моя живот с този, който виждах там. Но само десет години след това постепенно и навсякъде дойде “широката световна мрежа“ или така известният www.internet (world wide web) и промени света и понятието “тук и там”. Изведнъж събитията по цял свят се случваха за всички. И ето, двадесет години по късно, без значение къде се намираш, почти в реално време ти знаеш как живеят хората на 10 000 км от теб. Когато започна войната в Украйна, с жена ми видяхме първите взривове в Киев. Ние бяхме в Орландо, а нейното семейство там, в центъра на събитието. Ти си на две места едновременно. “Тук, там и сега“ се разтварят в мрежата. Това променя в голяма степен играта, твоето родно място е станало „малко по-голямо“. Но въпреки че си докоснал до известна степен божието качество на всеприсъствие, на омнипрезенция, ти оставаш по човешки безсилен свидетел на това, което се случва там - тогава и сега. А така ти се иска да се намесиш, да промениш хода на събитията, да спреш това безумие. Едно човешко безумие, което води до милиони човешки страдания“, споделя световноизвестният мим пред агенцията.
Забавление
Радостта, споделя Герасим Дишлиев-Геро, е винаги налице, защото всеки ден (имат два спектакъла на ден, пет пъти в седмицата) той се забавлява. „Очите ми се пълнят със смеха на децата, възторга на младежите, зяпналите усти на майките и доволните лица на бащите от тази магия, която нашият спектакъл успява да пресъздаде на сцената, построена точно по размерите на Drawn to Life. Душата ми ликува със салтата на гимнастиците, с полета на акробатите, с огромните крачки на кокилите, пируетите на моноциклите, прецизността на жонгльора. С музиката - уникална. С декора - фееричен. С видеопрожекциите - хипнотизиращи. Радост от духа на този огромен колектив. Ние сме около 60 артисти и 60 технически работници, както и 20 души логистика и администрация, които всеки ден сияят, работейки. Ликуват и треперят за всеки един от колектива, защото на такова ниво на цирково изкуство рискът е огромен и всеки момент е единствен. Спектакъл на живо. Моята привилегия е да съм (почти) постоянно на сцената и да наблюдавам, в прекия и в преносен смисъл, като герой и като човек как се развива действието“, споделя Геро.
Как се описва в няколко изречения
Поотрасналият младеж, който продължава да вярва в доброто
Малкият човечец, възхищаваш се на безбрежната красота на безкрая
Свободният индивид, стараещ се да уважава свободата на ближния
Любопитното същество, стремящо се да се откъсне от оковите на това, което знае, защото то вече е минало, а бъдещето е приятно неизвестно
Пътник, търсещ своя пристан
