В асил Найденов е живата легенда на българската музика. Обичан от няколко поколения, той не спира да разпръсква любов от сцената на всяко свое участие.
Преди броени дни той отпразнува рожден ден, но винаги е казвал, че не обича да прави равносметки. Аз не съм много по равносметките, защото съм установил, че човек, когато много смята, особено в изкуството, не е на добре. Появи се цяло едно поколение, което е много пресметливо, но му личи и като производство, и като музика и атмосфера. Хората на изкуството според мен трябва да бъдат по-витални, по-освободени и не толкова пресметливи. Защото има една песен, в която се казва, че без пари не може, което наистина е така, те са необходимост, но те не са всичко и общо взето сцената е безпощадна към хората, които пресмятат всичко. Има и такива, които може да не са учили музикална терминология или инструмент, но въпреки това
публиката има интуиция и рано или късно всичко се намества
и не случайно песните от преди 20, 30 години продължават да се пеят. Публиката няма да прости на никой, който не е истински към тях. Аз нямам предвид точно моята музика, а изобщо голяма част от това, което е направено преди толкова време, а публиката продължава да пее тези песни, показва, че е имало смисъл, сподели пред „Телеграф“ Найденов.
Детство
Връщайки голямата звезда към детството му, той с усмивка разказва: “Живеех с майка ми, баба ми, леля ми, дядо ми, с много хора. Аз не съм живял с баща си. Майка ми и баща ми са се разделили още когато съм бил на една-две години. Живеехме на „Раковска“ и площад „Славейков“, това е бившето Министерство на строежите. Беше много смешно, когато ме поканиха в собствения ми дом, който в момента е студио на шефа на „Атака“ Волен Сидеров. Когато влязох за някакво интервю, аз самият много особено се почувствах, защото те са разградили, за да може да бъде по-голямо помещение. И всъщност се озовах след много години там, където съм отрасъл. До втори, трети клас. Защото след това отидох да живея, където е Френската гимназия. Даже се сещам, че в двора се деляхме на стражари и апаши. Едните харесваха „Бийтълс“, другите харесваха „Стоунс“. Така че и това време е минало. Това е било вече в моя пубертет. Завършил съм Строителния техникум. Бях частен ученик на музикалната гимназия при Теменужка Янева. По-късно кандидатствах в Консерваторията, приеха ме специалност „Пиано“.
Всъщност аз не съм завършил певец, втората ми специалност беше пеене.
Но така се оказа, че животът ме направи певец“, откровен е изпълнителят на хита „Телефонна любов“ и допълва: „Общо взето животът ми е преминал предимно с музика, въпреки че никога не съм бил сигурен, че ще ставам певец. Имал съм възможност да работя с добри музиканти, което е много приятно, защото много е важно, както и в момента, да работиш с хора, които са професионалисти. И в това отношение съм безкомпромисен. Защото е много страшно да ти свири някой, когото ти не харесваш. Всичко чувам, за съжаление, защото самият аз съм инструменталист и съм малко труден по отношение на тон, режисура. Може би сега е моментът да се извиня на много от тези хора, с които работя, че ме търпят, защото, като стане дума за репетиции, ставам безкомпромисен. Понякога повишавам тон и крещя, което е нормално. Особено ако на сцената не се извършва това, което е необходимо. Това не е претенция, това е необходимост, макар че много хора твърдят, че аз съм много претенциозен. Аз не го разбирам така. Това е част от занаята. И е по-хубаво да си казваме нещата такива каквито са, а не да ги премълчаваме“.
Музика
На сцената и в живота Васил Найденов притежава най-хубавото нещо - това да е истински. „Аз се упражнявам от трети клас (смее се). Доста години се търкалям по сцените. Това е професия, която не е чак толкова лесна, защото създава илюзия, че е много достъпна и много елементарна, ама не е баш така. Като погледнеш в световен мащаб, зад всички стоят екипища от хора, които се хранят от тях. И общо взето такава е конкуренцията и такова чудо е, че много малко от тях остават във времето дори при тези екипи, които вървят зад тях. Зад тях е чудовищно нещо. Защото тук има финансови интереси понякога на много над сто човека. И при това положение тези хора работят за удължаването живота на този артист. И въпреки всичко във времето оцеляват малцина. Ние виждаме колко човека са Елтън Джон или „Бийтълс“, с усмивка разказва изпълнителят. Питаме го кое е най-важното нещо, за да оцелее изпълнител във времето, а той отговаря: „Може би поне при мен е любовта към музиката. Така са ни възпитали през годините. Човек трябва първо да обича професията си. Без пари не може, но това не е всичко. Но когато това е основният претекст да правиш някаква музика, веднага личи. Хората усещат, че тук нещо не е в ред. Те понякога не могат да го формулират. Понякога и дрехи, костюми, реклама и телевизии - всичко е в ред - само финалът не е, просто даденият изпълнител няма душичка, няма кръв, няма органика на сцената. Изключително важно е по някакъв начин да накара хората пред него да го заобичат. Звучи доста претенциозно, но защо пък не и това. Хора като Апостол Карамитев, хора като Стоянка Мутафова, като Парцалев, Татяна Лолова и много от тези големи имена - било в Народния театър или другаде - хората наистина ги обичат. Както и Лили Иванова. Наистина тези артисти са обичани от хората.
Трябва да те обичат, за да може да оцелееш толкова време в това, което правиш.
В това съм абсолютно убеден. Ако ти минеш само като музикален продукт и изтребител, колкото и да си рекламиран, напудрен, колкото и хубави неща да говорят музиковеди за теб, не стигнеш ли до хората и до жената, която продава билетчета на тоалетната, както се казва, е въпрос на време да се изгубиш“. Много от феновете му се питат кога ще могат да му се радват на голям концерт, но той е категоричен, че не дели изявите си на малки и големи, а във всяка една от тях влага сърцето си. „Аз не ги деля концертите на малки и големи. Не ги деля дали пея в Лондон или в Москва, или Куба, или Калофер. За мен е абсолютно едно и също и даже мога да твърдя, че понякога много по-добри участия се правят пред 100-200 човека. Понякога малките участия стават много-много по-добри, отколкото претенциозните ангажименти, които хората правят едно или две максимум през годината. И ни надуват главата чрез медии за големия си концерт, което за мен звучи малко смешно, защото те са ходили прави под масата, когато аз съм пътувал на концерти. Няма град или паланка, която да не я знам. Няма културен дом или зала, които да не познавам от тоалетните до гримьорните. Което е нормално и това е част от нашия занаят. Така че това с големия концерт изобщо не ми е много интересно. Каквото и да говорят хората, пак казвам, че изобщо не деля концертите на малки, големи, средни, било и като местонахождение, и като посещение на хора. Щом хората са си оставили семействата и са се вдигнали да те слушат в един, два, три, понякога и до четири сутринта, това означава, че тези хора заслужават внимание“, завършва Найденов.
Съжалява само за голямата си емоционалност
Преди броени дни в ефира на Нова телевизия, Найденов разкри, че съжалява само за едно нещо и то в , че е прекалено емоционален. „Може би не си е заслужавало да бъда толкова емоционален. Понякога по-емоционалните хора хвърляме излишна енергия в неща, в които няма смисъл”, заяви той е ефир. А на въпроса какво е най- голямото чудо в живота, той заяви категорично :“„Най-голямото чудо в живота ми е любовта. Ако я няма, е още по-страшно. Дори, когато човек страда в любовта, пак е нещо”.
Лиза Кирилова
