Д ве жени, две актриси и едно море от емоции – София Бобчева и Здрава Каменова споделят сцената в "На гребена на вълната“. Новият им спектакъл съчетава смях, сълзи и послание за любовта между майки и дъщери.
Те са от онези актриси, които не просто играят роли, а живеят с всяка от тях. София Бобчева и Здрава Каменова са различни като темперамент, но еднакво заразителни с присъствието си.
В новия си спектакъл „На гребена на вълната“ те излизат пред публиката като майка и дъщеря, а от сцената се излива океан от смях, сълзи и истини, които всеки от нас е преживявал.
Вълнение
„Премиерите бяха страшно вълнуващи - признава София и допълва: - Репетирахме дълго, но направихме пауза заради други ангажименти и после трябваше буквално да наваксваме на висока скорост. Първите дни си мислех, че няма да успеем. Но когато видях реакциите на хората – смях, аплодисменти, дори сълзи, разбрах, че си е струвало всяка безсънна нощ.“ Здрава Каменова споделя, че за нея това е било голямо завръщане към театралната форма след години стендъп и моноспектакли. „В стендъпа можеш да си играеш, да импровизираш, да променяш. Тук си ограничен от сюжета, от партньора, от ситуацията. Страхувах се дали публиката, която ме познава от друг тип представления, ще ме приеме такава. Но още на първата премиера, когато хората започнаха да пляскат по време на действието, разбрах, че връзката е жива. А на финала – пълна тишина и насълзени очи. Това е най-голямата награда.“
Тема
Темата на спектакъла е позната, но винаги болезнено актуална – отношенията между майка и дъщеря. „Мислех, че ще трогне най-вече жените - казва Софи и продължава с разказа: - Но след спектакъла мъже идваха да ми благодарят и ми казваха, че са си помислили за собствените си майки. Това е най-хубавото – когато театърът не спира на сцената, а продължава в сърцата.“ Здрава пък споделя за реакция, която я е оставила без думи: „Една жена ме спря след представлението и ми каза: „Сега отивам да се обадя на майка си и да ѝ кажа, че я обичам.“ Това е смисълът на пиесата. Всички се караме за дреболии, пропускаме моментите, в които трябва просто да кажем „благодаря“ и „обичам те“.“ На първата премиера сред зрителите били майката и дъщерята на Здрава. „Майка ми беше толкова доволна, че направо се изненадах – все пак я имитирам на сцената, когато ми се кара“, смее се актрисата. „А дъщеря ми, която винаги ми е най-строгият критик, този път плака. Прегърна ме и каза: „Мамо, това е най-хубавото нещо, което си правила.“ Това е момент, който ще помня цял живот“, споделя още Каменова.
Зад кулисите
Смях зад кулисите. „Със Здрава няма скука - казва София. - Тя е като вулкан от идеи. По време на репетициите непрекъснато измисляше нови реплики и ситуации, а всички – от режисьора до сценографа – плакахме от смях.“ Здрава пък си спомня една от най-забавните случки: „На първата премиера, точно преди да започне представлението, се откачи едно платно от лодката, която е част от декора. Стоим на сцената, гледаме се със София и си мислим: „Сега какво правим? Как ще ги дърпаме тези платна?". (Смее се.) Ама си го изиграхме, все едно така си трябва. После всички се смеехме като деца“, разказва Здрава. Извън сцената двете са приятелки, които често обсъждат не театъра, а… децата. „Имаме сходни теми – болести, детски градини, домашни, белички“, казва София. „Понякога си мисля, че сме направили представление не само за майките и дъщерите, а и за всички жени, които се опитват да оцелеят между работа, дом и майчинство - продължава Бобчева и допълва: - Понякога буквално съм на гребена на вълната – между театъра и дъщеря ми. Малката е моята енергия и моят хаос. Наскоро беше болна, а аз трябваше да съм и на репетиции, и вечерта на сцена. Цялото ми ежедневие се превърна в логистична мисия. Но когато я видя да се смее на някоя глупост, всичко си идва на мястото.“ И с типичното си чувство за хумор добавя още: „Като започне да се инати, ѝ казвам, че ще звънна на Кумчо Вълчо от приказката и той ще ѝ издуха легълцето. Само като чуе това, веднага става кротка (смее се). Видя го на театър как духа къщичките и оттогава това е нашата семейна дисциплина.“
Кауза
Освен емоционалната история спектакълът носи и екологично послание. „Свързахме пиесата с каузата на WWF за опазване на есетрите в Дунав“, разказва Здрава. „Тези риби са почти изчезнали, а ние решихме да им дадем глас в нашата пиеса. Работихме с една дама от организацията, която ни разказваше за зарибяването, за грижата им. Така героинята на София стана природозащитничка – нещо, което ѝ придаде още повече чар - казва Каменова и с усмивка добавя: - Хората даряват лесно за пухкави животни – панди, тюлени… А като чуят „есетри“, никой не се трогва. Решихме да ги направим звезди – ние сме им рекламата!“
Успех
След премиерата София продължава с нови проекти в Народния театър, включително роля в предстоящата постановка по романа „Конформистът“. Паралелно с това тя играе и в „Игра за двама“ със Сашо Кадиев, както и в „Любов за жена ми“. Здрава пък вече е на път с коледното си турне. „Ще минем през 11 града, билетите се разпродават, а хората имат нужда от смях – особено преди празниците“, казва тя. И двете вярват, че театърът трябва да носи радост и надежда. „Хората излизат от залата и казват: „Искаме пак.“ Това е най-ценното - споделя София и добавя: - Мисля, че и двете сме на гребена на работната вълна – между ролите, децата и живота. Но щом има смях и публика, значи вълната си струва.“ Следващите представления в София на "На гребена на вълната" са на 19 и 20 ноември
Елизабет Методиева
