- Г-н Лечев, Христос Воскресе! Днес е Светла събота! С какви чувства обикновено посрещате Великден и вярвате ли в чудеса?
- Воистина Воскресе! Аз вярвам в чудеса, които човек сам си е организирал. Както има една българска поговорка, която аз много харесвам - „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог“. Вярвам в чудеса, в които човек прави всичко възможно да му се случи това, което трябва да му се случи, и то тогава се случва. Според мен не е добра идея човек да оставя всичко на случайността. Всичко трябва да е предварително подготвено, организирано и т.н. А пък, ако и съдбата помогне – още по-добре.
- Преди 10 години, като започвахте проекта „Фондацията“, вярвахте ли, че днес – 10 години по-късно, ще празнувате юбилей? Има ли пръст съдбата в това?
- Целият ми живот така се случва, че попадам все на готини хора и екипи. Не мисля, че това е случайно. Човек не бива винаги на всяка цена да отстоява себе си, защото така страда екипът. Човек трябва да се научи да бъде отборен играч и колкото по-рано, толкова по-добре. Нещата се получават най-добре винаги, когато си в екип. И аз съм имал удоволствието досега да попадам все на добри екипи, както споменах вече. А „Фондацията“ е един от тях. Мисля, че затова ни се получава толкова много години, а и за напред ще се получава така. Разбираме се помежду си много добре. Бих казал, не без гордост, че сме даже и приятели. А това е най-важното нещо! Оттам нататък работата си върви.
Фондацията в Единбург
- На 26 април „Фондацията“ ще излезе на сцената на столичната зала 1 на НДК. Как върви подготовката?
- Подготовката е изключително напрегната, защото междувременно правим турне със Симфоничния оркестър при Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов"-Велико Търново. Остана много малко време за репетиции точно на този концерт. Но ние мога да кажа, че сме свикнали с такъв напрегнат ритъм и се справяме. Аз имам и друг проект със Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“. И всичко е един пъзел, който непрекъснато се подрежда. Нещата се променят непрекъснато, но ние искаме да направим концерта на 26 април по най-добрия начин, защото „Фондацията“ заслужава да се представя на най-доброто възможно ниво. Песните, които изпълняваме – също. Ние чувстваме огромна отговорност към нашите фенове и към самите себе си да бъдем в много добра форма. Имаме изключително ценни гости в лицето на Косьо Цеков, Любо Киров, Наско Пенев, Момчил и Валди Тотев. Заедно трябва да бъдем максимално подготвени, за да не разочароваме своите почитатели и да ги изпълним с въодушевление.
- На сцената споменахте, че ще се изявите заедно с Любо Киров и Венко Поромански, Константин Цеков, Славчо Николов и Наско Пенев, Дони и Момчил, Валди Тотев и Кирил Маричков – все хора, доказали се в музиката. Как се сработвате заедно – има ли сблъсък на егота?
- Не може без компромиси. Задължително е да има от страна на всички, стига, естествено, да не се стига до някакви крайности. Ние специално в този колектив, но и във ФСБ, и в „Обичайните заподозрени“, слава Богу, няма хора, с които да имаме проблеми, касаещи егото. Именно оттам започват всички злини в един колектив - когато егото надделява над разума и над творческия процес.
- В предишното ни интервю казахте, че е крайно време да напишете музика специално за „Фондацията“, а започне ли да гърми, обикновено ще завали...
- (Смее се) Засега все още не сме започнали да създаваме музика. Съжалявам, но не ни остава време. Аз знам, че това ще се случи рано или късно. Просто не мога да кажа точно кога, защото нещата вече са много зле с времето.
Фондацията на сцената.
- А с ФСБ как вървят нещата? Отдавна не сме ви виждали на сцената заедно с Косьо Цеков и Румен Бояджиев.
- Преди няколко дни гледах едно интервю с Румен Бояджиев, който с голяма болка каза, че ние с ФСБ имаме нови неща, просто хората от тях са чули само една песен. През 2010 г. издадохме албума „Точка“, в който има 14 нови песни, от които феновете са слушали само една. Ние направихме едно турне под наслов „Вълче време“, в което изсвирихме тези песни. Но друго е, когато хората ги чуят по медиите и се запознаят с тях. Смятам, че всички медии, които излъчват музика в България, са ни длъжници в това отношение. Непрекъснато ни питат дали няма нови неща, а всъщност, като ги направим – никой не ги пуска. Това е Параграф 22. Не сме съгласни да е така. Това е много болезнен въпрос за нас.
- Какво трябва да се направи, за да се промени?
- Нямам никаква идея. От една страна, нищо не става без добро желание. Ти си направил един продукт, в който си вложил цялата си душа, и в един момент се оказва, че искат нови неща, които потъват в небитието. Това не е редно и не е честно. Така мисля.
- Вашият колега Стефан Вълдобрев сподели, че с „Обичайните заподозрени“ ви предстои работа по нов албум и премиерата му в края на годината. Започнахте ли вече да работите по него?
- В момента правим видеоклипове върху предишния албум, който има малко по-добра съдба от албума на ФСБ, слава Богу. Него поне го въртят. Доста парчета са разпознаваеми като „Голяма работа“. По-специално БГ Радио в това отношение ни помага. Тези видеоклипове, освен в интернет мисля, че наистина няма къде да бъдат видени. Но пък клиповете станаха страхотни. Аз си спомня, когато направихме парчето “По-полека“ - хората го откриха една година след като то излезе. Добре че го откриха (смее се). Явно такъв е алгоритъмът. Този чисто нов албум, който направихме миналата година и имаме реализирани 4 готови клипа, мисля, че тепърва ще си пробива път. А ние междувременно няма да си губим времето и със сигурност ще направим и нов. Но както казах и преди – едно е да направиш албум, друго е той да достигне до хората. И в това отношение, медиите, които се занимават с излъчване на музика, са ни много големи длъжници, наистина. Те де факто пречат нашата музика да достига до ушите на феновете. По-крайно от това не мога да го кажа.
- Смятате ли, че модерните компютърни звуци пречат на истинската жива музика?
- Лично аз смятам, че за всеки влак си има пътници. Самият факт, че ние, където и да отидем, се радваме на пълни зали, показва, че хората имат нужда и от едното, и от другото – и диджитъл продукта, и живото свирене. Едното не изключва другото, поне засега. Ще видим какво ще стане нататък с навлизането на изкуствения интелект, защото всички се тревожат много от това. И то действително е леко тревожно. Надявам се, че компютърните компилации няма да изместят изцяло творческото начало в човека и композирането на музика. Аз не искам да се явявам като съдник за това кое е истинска музика и кое не е, но си мисля, че музиката, създадена от човека, никога няма да бъде изместена от музиката, създадена от изкуствен интелект.
- Кои са малките неща в живота? И те ли са всъщност важните според вас?
- За мен няма малки неща. Аз се отнасям с внимание към всичко, което ме заобикаля, защото съм благодарен, че имам щастливата съдба да работя това, което обичам, и да съм заобиколен от хора, които обичам също. Смятам, че в живота няма маловажни неща. Много често пропускаме едни прекрасни моменти, обръщаме се назад и си казваме – защо не направих това или онова. Аз внимавам да не пропускам никакви моменти нито с детето си, нито със съпругата си, нито с приятелите. Гледам да обърна внимание на всичко, защото така или иначе не сме вечни, както е ясно. Както казва Стив Джобс – човек трябва да живее така, сякаш всеки ден му е последен. Звучи като прокоба, но всъщност е ужасно вярно. От всеки от нас зависи с какво съдържание ще напълни живота си. А може и да го проспи. Има и такива хора.
- Като музикант с дългогодишна кариера – имало ли е моменти, в които да си кажете „Стига, отказвам се“?
- О, не! Нямам и намерение. Надявам се да бъда здрав и да мога да свиря и да радвам хората, защото за мен това е изключително важно. За хората, които идват и ни гледат, това също е важно. Не мога да си позволя да разочаровам тези, които са си купили билети и са дошли на концерт. Това няма как да се случи. Ние, музикантите, сме в симбиоза с публиката – ние не можем без нея и тя не може без нас, надявам се (смее се).
- Какво е най-важното, на което искате да научите вашия най-малък син Константин, който вече се учи да свири на ударни инструменти и става все по-добър? А на какво ви учи той ежедневно?
- Той все още няма на какво да ме научи (смее се). Той самият има да учи от мен за отношението към работата, тепърва да се учи на професионализъм. А това са едни тежки уроци. Но е ужасно готино момче. Опитвам се да му създам навици да свири всеки ден. Да му внуша, че това, с което се е захванал, е път, който е труден, но е много възнаграждаващ в смисъла, че като постигнеш това, което искаш, всъщност си изключително удовлетворен. Той, от друга страна, си е детенце. А децата трябва да си бъдат деца. И пак истината е по средата. От една страна, той трябва да работи, и то да работи много, за да постигне това, което ние всички искаме от него, защото определено е талантлив, а нищо чудно да се окаже и по-талантлив от мен. Това става с много труд и това е единственият начин. От друга страна, опитваме се с майка му да го оставим и да си играе. Просто трябва да има баланс между свирене на барабаните и играта.
- Вие самият намерили ли сте баланса между семейство и работа?
- Аз отдавна не съм дете (смее се). Опитвам се да балансирам. Не бих казал, че успявам напълно, но правя всичко възможно. Имаме прекрасна вила, на която много обичаме да ходим, но ето тази година от октомври успяхме да отидем чак сега през април, което не е добре, но така се случиха нещата.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Винаги казвам това и няма да престана да го казвам – ние имаме нужда от публиката, както и публиката, смятам, че има нужда от нас, защото когато не си помагаме взаимно, се наместват едни други неща, които не са окей. В тази връзка искам да пожелая на читателите на „Телеграф“ да се интересуват и да ходят на концерти на български изпълнители, защото имаме страхотни артисти. Аз в „Гласът на България“ имам като мисия да помагам на едни безкрайно талантливи хора да достигат до своята публика.
Това е той:
- Роден е на 19 юли 1956 г. в София
- Започва да учи цигулка в класа на баща си цигуларя Боян Лечев
- През 1975 г. завършва Музикалното училище в София, а през 1981 г. завършва и Музикалната академия
- От 1978 г. е китарист и цигулар на група ФСБ, а от 1994 г. - на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“
- От 2013 г. е член на „Фондацията“
Екатерина Томова
