Племенник влюбен в Емануела Шкодрева

П леменник е влюбен в актрисата Емануела Шкодрева.
Това се случва на сцената на Народния театър в премиерния спектакъл „Пиано в тревата” по Франсоаз Саган.

Георги П. Димитров

 Младият Ненчо Костов е влюбеният племенник Анри в героинята Мод, а докъде стигат нещата, зрителят сам трябва да види в един от най-пикантните спектакли на родната сцена в последните години. А като се каже, че постановката е дело на Юрий Дачев, доброто преживяване и любопитните изненади са гарантирани.
Други любовници
В самата пиеса всъщност любовниците на героинята на Шкодрева - бивши и бъдещи, са поне други двама герои, играни съответно от Велислав Павлов и Христо Чешмеджиев. Единият е влюбен фатално 20 години, а другият си спомня какво е било преди. Типично по френски и типично за Саган.
Пред „Телеграф” Емануела отбелязва: „Във всички свои романи Франсоаз Саган говори за любовта. За разминаванията, за житейските обрати. В повечето случаи любовните истории в нейните романи свършват без хепиенд, но винаги оставят усещането, че любовта е била онова чувство, без което животът ни би бил напълно безсмислен. И в пиесите на Саган е така, макар че у нас тя е почти непозната като драматург”. После добавя: „Постановката беше замислена като отбелязване на 85-годишнината от рождението на Саган, но за съжаление обстоятелствата наложиха да я реализираме по-късно. Но аз съм оптимист - всяко нещо се случва, когато наистина му дойде времето. Имахме прекрасна премиера. Продават се вече представленията за декември, така че сега е дошло времето на „Пиано в тревата”.

Чувства
Шкодрева продължава за „Пиано в тревата”: „Има нещо, за което често си говорехме с Юрий Дачев и колегите, докато репетирахме. Каквото и да се случва около нас - чувствата, любовта, приятелството, - то ще бъдат нашето спасение. Мисля, че и затова публиката на премиерата ни хареса. Нашето представление говори за любовта и приятелството, за младостта, за помъдряването… Това са вечни теми. Нашето представление разкрива, че любовта е винаги до нас. Друг е въпросът че невинаги я забелязваме. Всъщност тук се приближаваме до още една поука, която ни донесоха последните години. Да бъдем внимателни, щедри, задълбочени към близките си. Те са щастието ни. Нищо, че понякога отношенията ни стават драматични, няма как иначе”.
За спектакъла казва още: „Нашето представление е красиво, носи атмосфера. И предишните представления, които работихме с Юрий Дачев и сценографа Радина Близнакова, бяха решени в тази посока. Театърът, разбира се, е изключително многообразен, но не приемам, че единствено съвременен може да бъде мрачният театър, облечената в сиво и черно сцена, неугледните костюми... Нека не забравяме, че театърът носи красота както за духа, така и за окото”.
Обсебване
Емануела Шкодрева казва, че обожава всичко френско и по френски. „За мен Франция е част от съдбата ми. Още от завършването на френската гимназия, през френската литература, която ме е формирала, през френските героини, които съм играла... Щастлива съм, че животът ми се сложи така, че имах възможност да съм близо до тази страна, до финеса и най-вече до стила на французите. Нека не забравяме, че именно френска е фразата „Стилът – това е човекът”.
После тегли чертата: „В биографията на повечето от героините, които съм изиграла, любовта е била изключително важна. И тъй като съм играла и класически, и съвременни, имала съм възможност да усетя колко необозримо е това чувство от една страна. От друга – то събира вълненията на жени от различни векове. Да, моята тема в изкуството, може би е любовта. Което ще рече: имам неизчерпаема тема”.
Опитомяване
Шкодрева е от малкото актьори у нас, които имат смелостта да направят две премиери по време на пандемията. Преди „Пиано в тревата” първата бе „Страх от опитомяване” на Оля Стоянова. Емануела пояснява за този страх: „Това е един много дълбок прочит на човешката душа. Пиесата е богата на теми и проблеми, свързани със съвременния човек у нас - тук и сега. Сложният път на човека към другия. На вглеждането очи в очи, на подкрепата и разбирателството. Много важен момент в пиесата е темата за втория шанс. Друга тема е за истинското добро. Но човек трябва да работи за този втори шанс. Моята героиня задава въпроса: „Може ли човек да има само един шанс и после край – нищо?”
А за публиката ще остане емблематична сцената, когато героинята на Шкодрева е вързана и със запушена уста. Но понякога думите са излишни.
До края на годината зрителите могат да я гледат в още две знакови представления - „Виновният” по Димитър Димов и „Цветът на дълбоките води”, пак по Оля Стоянова.
Мода
Емануела Шкодрева казва, че цял живот е знаела как един ден ще стане актриса, дори по времето, когато е била ексклузивен модел на българския Кристиан Диор, както викат на дизайнера Георги Колев. Навремето Невена Коканова, Леда Тасева, Мария Данаилова и редица други знаменитости от артелита на София са си поръчвали тоалетите при него и той им ги е шиел собственоръчно. А Шкодрева е представяла дизайнерските му виждания.
Тя е дъщеря на една от емблемите на сатирата и комедията у нас – Таня Вучкова. Спомня си: „Аз съм израснала в тази среда. Обичах актьорите, пътувала съм с нея на турнета”. А за това дали някога двете са си партнирали на сцената, отвръща: „Само един-единствен път. Ние сме много различни. Нейното голямо сърце, душа и завладяваща усмивка не оставяше никого равнодушен на сцената и на естрадата. Тя е снимала много и по телевизията. Има малки роли в киното, но с голяма любов работеше професията си. Това, което запомних от нея, е, че винаги трябва да си на сто процента, да не се пестиш. Много емоционална. Аз съм наследила нейната емоционалност. Да, тя бе комедийна, аз съм драматична актриса. Но ето, сега напоследък ми се явяват комедийни роли”.

Патешкия суджук го предпочита с шопска салата

Емануела Шкодрева е известна и като кулинар.
Казва, че обича да приготвя типично френски специалитети, но да ги съчетава и с български. Обожава патешкия суджук, но предпочита да го яде с шопска салата. За специални поводи готви и заек по провансалски с оригинално червено вино от Бордо. Прави и френската лучена супа, но в по-здравословен вариант без хляб.

На среща с Хоровиц

За една от срещите в живота си, които са оставили дълбоки следи в душата й в последните години, Емануела определя тази с Израел Хоровиц в Париж. Спомня си: „Хоровиц дойде със съпругата си да ни гледат. Сподели ни, че много е щастлив да слуша текстовете си на различните езици, на които са поставяни. Той е фигура, която дори да мълчи, казва много. Има една особена доброта, излъчване, безкрайно озарение за това, че играем неговия текст”. Шкодрева играе в две негови пиеси - „Моята скъпа лейди” (където играе с легендата Мария Стефанова) и „Някъде в този живот”, а драматургът я е гледал и в двете и й изразил своите почитания.