С ъс сълзи в очите, бликнали при финалния кадър на култовия „Оркестър без име“ прие наградата за цялостен принос в българското кино на фестивала „Златната липа“ в Стара Загора актьорът Георги Маламев.
Без да крие вълнението си той обяви, че е работил с много режисьори през вече 50-годишната си професионална кариера /застава на пред камерата едва 19-годишен на 2 февруари 1972 година в сцена пред фасадата на варненския си театър /, но посвещава отличието си на режисьорския тандем, семейството на Христо Писков и Ирина Акташева. Които го открили за киноматографията докато кандидатствал за прием в някогашния ВИТИЗ.
„Те ме гонят по коридора с покана да се снимам в нови им филм „Като песен“, дори са ми избрали и ролята на Илийката, а аз запънах крака и взех да им обяснявам, че не искам да се снимам , а да уча във ВИТИЗ…“, с огромна носталгия в гласа припомни той първата си среща с изкуството.
Видимо разчувстван от проехтелите в препълнената зала на старозагорската държавна опера аплодисменти и станалата на крака публика Георги Мамалев върна лентата назад във времето през лятото на 1982 година, когато край странджанското село Кости снимат комедията „Господин за един ден“ по сценарий на Никола Статков. Заради скъсало въже и избягало незнайно къде магаре екипът се оказал с „празен“ ден и двамата с Тодор Колев засядат в капанче край плажа на някогашния Мичурин /днешното Царево/ и точно там се ражда идеята за оране на нива с …мотоциклет.
Всъщност ражда я Мамалев, който играе образа на инженер Керкелезов, но изпълняващият бедняка – музикант Аспарух Кънчов / Пурко/ Колев я предлага на режисьора Николай Волев като своя. Буквално за секунди хрумката била приета и екипът пристъпил към заснемането на епизода.
„Мислехме си че ще направим една, две максимум три бразди на нивата, а то като се започна – край няма. Останахме без дъх, имаше поне десет камери като да снимаха „Зарево над Драва“. Най-голям зор видя Тодор: беше бос, а трябваше да тича подир яхнатия от мен трофеен мотоциклет сред онези черноземни тезеци. Краката му се разраниха и отекоха. Разсърди ми се,обвини ме че нарочно съм натискал газта не искаше да ми говори защото съм бил измислил подобно мъчение. Пък аз го гледам и не вярвам на ушите си: вярно че аз измислих тая сцена, ама нали ти я предложи на режисьора като своя бе, Тодоре?! Както и да е, отсърди се , пихме по едно уиски и на следващия ден продължихме работата…“, с неподражаема артистичност пресъздаде комикът историята с вече 4-десетилетна давност.
Сред дошлите да поздравят актьора за наградата бе и дъщерята на негов съученик от родното му село Мамарчево,който й поръчал да прави да струва, но да го доведе на гости в дома му.
Христо Христов
