- Тони, след стотици концерти и четвърт век на голямата сцена какво остана несбъднато?
- Не са стотици, а хиляди. Не съм броила концертите си, но със сигурност са над 3000. Средно на година съм имала по 100-130 концерта, а понякога и повече. Но това е бройката и на концерти, и на участия по площади, частни партита и в зали. А иначе на въпроса ще отговоря, че аз съм сбъднат човек - имам едно прекрасно дете, близки и верни приятели, които са невероятни, страхотни хора, които обичам и които ме обичат, имам толкова щастливи мигове с прекрасна публика. Какво повече мога да искам?! Благодарение на професията си се докоснах до толкова много обич, че няма повече какво да искам. Не, нямам несбъднати мечти. Може би бих искала да посетя по-странни и необичайни места по света, като Северна Корея, Туркменистан, Великденските острови, Бруней, но засега това е мисия невъзможна.
- Знам, че никак не обичаш плановете, но не е ли животът по-тъжен без „бъдеще време", без мечти?
- Вярно е, че не обичам, но и аз си правя някакви планове. Но защото съм реалист, не хвърча в облаците и не се напъвам да правя нереални неща. Това обаче не ми пречи да бъда мечтателка и романтичка, същевременно съм здраво стъпила на земята. Никога няма да ме чуете да мечтая например за Холивуд, това е за децата. Без "бъдеще време" не можем, защото то е всичко, което ни предстои. Но аз не искам да живея в обещания за "утре", които може би няма никога да се случат. Не ми харесва този тип живот: "от утре съм на диета", "от утре ще бъда по-добра", "някой ден ще се влюбя"... Не, това не е за мен. Аз искам нещата да ми се случват тук и сега. И това е истинското и вярното. На рефрена във въпроса ще отговоря с друг рефрен от друга моя песен: "обещания щедри, обещания само...."
- Почти нямаш песен, в която да не присъства осезателно любовта и морето, случайно ли е това?
- Да, любовта наистина е във всяка моя песен - факт. Не знам дали е случайно, в живота няма нищо случайно, но не съм търсила този ефект целенасочено. Заслугата е на авторите на моите песни, защото аз работя с поети, не с текстописци. Ненавиждам думата "текстописец", за мен такава дума няма. Имам щастието да работя с фантастични поети - Иван Ненков, Иван Вълев, Пейо Пантелеев, Красимир Трифонов, Гриша Трифонов, Ники Комедвенска, Лора Кекевска. Те пишат тези красиви и вълшебни думички, затова и заслугата е тяхна, че любовта е във всяка моя песен. Аз изпявам техните красиви думи, в които хората се припознават, но аз съм само приносител на писмото, ако приемем, че песента е едно бяло добро писъмце към хората. Много хора ми пишат, че оцеляват с моите песни и то това е смисълът на песента - да те накара да полетиш, да усетиш себе си и да се припознаеш като лирическия герой.
- Споделяла си, че пишеш писма до най-скъпите си хора. Написа ли писмо до себе си?
- Да, написах писмо и до себе си. То е до малката Ани, тоест до мен самата като дете. В това писмо се обръщам към малката Ани с думите: "Дано да се гордееш с мен". В спектакъла ми "Моите неизпратени писма" съм писала писма до най-скъпите ми хора - до майка ми, до дъщеря ми, бяха общо седем писма, но едното отпадна. То бе много възторжено и адресирано до моите приятели. Но изгубих много от близките си приятели и това писмо сега е скрито, изгуби смисъла си. Може би трябва да напиша ново, но тъгата ми е голяма и не мога. Съдбата ме награди да срещам много обич и много вярност, благодарна съм за всичко, което имам и което съм имала.
- Кое е последното нещо, което те разплака?
- Само преди няколко дни се случи - точно на 9 срещу 10 януари. Още в полунощ телефонът ми започна да звъни и да вибрира от съобщения с поздрави за рождения ми ден и това продължи до сутринта. Спря за малко призори и от 9 ч. пак се започна. Тези съобщения бяха толкова трогателни и мили, че аз плаках със сълзи. Цветята, които пристигаха у дома, няма къде да ги сложа - получавах букети и подаръци от цяла България. Наистина плаках, трогвам се лесно от всеки мил човек и от мил жест. Това го отдавам и на професията си. Един изпълнител трябва да е чувствителен, защото само така може да се случи магията между него и публиката. Аз вярвам силно в това, което пея, вярвам и в това, което ми казват. Ако я няма емоцията и доверието, ако думите и нотите не минават през сърцето, то всичко друго е фалшиво. Исках да отговоря на всички мили пожелания и поздрави и рожденият ми ден мина в писане. Палецът ме боли от писане на отговори на поздравления. Но идва Антоновден, 17 януари, когато пак ще съм телефонистка, това са двата дни в годината, когато телефонът не спира да звъни и е много хубаво.
- Опитвала ли си да напишеш сама текст за песен или да композираш музика?
- Не, дори и през ум не ми е минавало. Защото аз работя с изключително талантливи поети, които много ценя. Те са толкова талантливи, че не смея аз да се намесвам в тази сфера. Музика също не съм писала, някъде съм променяла леко линията на рефрена, но това не значи, че съм композитор.
- Коя е най-нелепата история, която си чула или прочела за себе си?
- А, сигурно има много нелепости, за които не съм разбрала дори. Спомням си, че най-лошо ми въздействаха измислиците, които се публикуваха за мен в първите ми години на сцената. Приписваха ми какви ли не любовни истории с кого ли не. Аз го преживявах много тежко. Първо написаха, че съм любовница на Стефан Диомов, а аз и до днес му говоря на "вие", не мога да се обърна към него на "ти", защото много го уважавам и имам голям респект към него. Той, човекът много се притесни от тези измишльотини и се дистанцира, не смееше да ме доближи, притесни се много. После написаха и глупости за Пламен Ставрев, светла му памет, че и с него съм била интимна. То кой ли не беше нарочен за мой любовник - и Орлин Горанов, и Веско Маринов - и той горкият беше забъркан. Преди години в моята кооперация се настани едно семейство, което даже не познавах. Хората имаха някакъв джип, който си паркираха отпред на паркинга. Тръгнаха клюки, че джипът е подарен на мен от някакъв мой любовник, абе, направо ужас. Разстройвах се много, но успях да се справя с това и сега вече изобщо не ми пука. Не чета и не обръщам внимание, а ако все пак нещо такова достигне до ушите ми, ме избива на смях. Гледам вече философски и както казват, не е важно какво пишат за теб, важното е, че не ти бъркат името.
- А коя е най-комичната ситуация, в която си попадала?
- Ами те, комичните ситуации са много, особено на сцената. Спомням си на едно изпълнение с разградската филхармония и с диригента Левон Манукян как, докато пеех, токчето на обувката ми заседна в пода на сцената, аз не мога да мръдна нито напред, нито назад, нито настрани. Пея и давам знаци на диригента, че съм се заклещила. Левон някак си успя да ме разбере, дойде и ми освободи тока, но след малко токчето пак се заклещи и той пак прибягва на помощ. Няма да забравя никога едно частно парти за рожден ден. Рожденикът беше млад мъж, имаше 50-годишен юбилей. Празненството беше много хубаво, много весело, но в един момент близките му пожелаха да го поздравя с песента "Старецът и морето", в която се пее: "Хайде, старче, в ръце да се вземеш / и отново на път да поемеш..." И рожденикът се разсърди, един такъв се намръщи и докато пея, го чувам как мърмори: "Значи съм стар, така ли...Не знаех, че съм едно старче..." Брей, чудя се какво и защо стана, чувствам се виновна, а пък не съм. И аз спирам да пея, отивам при него и му казвам: "Хайде, сега ти ми кажи, че съм дебела, и да сме квит, че да продължим нататък." И той започна да се смее, и ние също.
- Какво остана скрито за хората от Тони?
- Ако има нещо скрито, ще си остане такова. Но аз не живея в тайни, не съм забулена и потайна. Знаете, на показ ми е всичко пред хората - и болките, и радостите. А и нямам какво да крия, не се срамувам, нито страхувам от нищо. Може би съм запазила само за себе си единствено личния си живот. От години съм се зарекла личния ми живот да не го вадя на показ. Направих го само веднъж и много съжалявам. Тези неща си остават за мен и си спазвам обещанието да не говоря за тях. Не обичам да навирам в очите на хората интимния си свят.
- Какво се случва на театралната сцена, която е втората ти любов?
- Засега нищо не се случва. Театърът си е на мястото, артистите са си на мястото, но засега нямам роля в нов спектакъл, в който да играя. Ако Борислав Чакринов (директорът на бургаския ДТ "Адриана Будевска") ме покани, отивам на секундата с всичка сила. Аз съм играла в 5-6 спектакъла, така че имам своята любовна връзка с театъра и съм много щастлива от това, което ми се случи. Ако пак ми се случи, ще бъда още по-щастлива.
- Малцина си спомнят, че преди много години ти беше за кратко в политиката. Защо не продължи?
- Не, никога повече. Заклевам се! Това е най-големият ми резил в живота. Още не мога да простя сама на себе си. Да излъжа няколко хиляди души да гласуват за мен, защото съм допуснала и аз да бъда излъгана поради своята наивност. Бях общински съветник в Бургас през 2005 г. от една партия, за която не искам да си спомням никога. Един човек ме подведе и не само мен, подведе и Ева и Гого. Ние тримата му повярвахме наивно с мисълта, че ще помогнем на града и на бургазлии да се случат добри неща. Първо се подлъгахме, че участваме в гражданско сдружение, а после изведнъж това сдружение взе, че се превърна в политическа партия и без да се усетя дори, се озовах в листата, а оттам и в общинския съвет. Отидох точно на три сесии и си хвърлих оставката. Слава Богу, коригирах го набързо това недоразумение. Аз не съм за политиката, това със сигурност го разбрах. Оттогава съм имала и други покани за политически проекти, но дори и не съм ги обмисляла, казвала съм твърдо "не".
- Ковид промени ли те и как?
- Той промени не само мен, ковид промени и целия свят. Тази пандемия ни направи тъжни и страхливи. Аз разбрах какво е истинска лична трагедия. Заедно с мен още над 32 000 семейства узнаха какво е трагедия и усетиха болката от загубата на най-близки хора. Ние, моето семейство, изгубихме най-скъпия ни човек - моя брат. Преди година и два месеца ми отнеха слънцето. Аз знам, че трябва да свикна с това, а не мога. Не зная как да го приема и как да живея. Тази моя лична трагедия ме направи още по-чувствителна и по-ранена. И преди ми е било трудно, дълго и трудно са зараствали раните ми, но тази рана не зараства. От друга страна, всички тези трагедии и кризи, които преживяхме, рефлектират върху работата ни. Ковид ни затвори по къщите, но пък хубавото е, че в тези тежки дни се разбра кой е до теб, кой е истинският човек в този труден момент. Оптимистка съм по рождение, но сега се страхувам да съм оптимист. Лошото е, че не знаем кого да слушаме - един казва едно, друг казва друго. Дано да свърши по-скоро този ужас, който промени целия ни свят, а дотогава да се опитаме да живеем с надеждата, че е крайно време вирусът и пандемията да се махат от живота ни.
- Една от последните ти песни - "Любов в сегашно време", се превърна в тотален хит. Очакваше ли го?
- Не, честно казано, не очаквах да има такъв успех. "Любов в сегашно време" започна да се ражда през есента на 2020 г., когато започнаха трагедиите, и аз я оставих така за известно време. Пролетта продължих работа, реших, че е крайно време да я запиша. В началото ми беше много трудно да работя по нея, но постепенно започна много да ми харесва. И когато я пуснах за първи път на няколко мои колеги, те ахнаха и казаха: "Тони, страхотна е песента". Тя носи някаква светлина. Винаги, когато я изпълнявам, хората започват да я пеят с мен и ми става много хубаво. Светослав Лобошки е голям композитор, а поета Краси Трифонов намерих във Фейсбук, с тази песен спечелихме три награди на фестивала Sofia Song, включително тази на публиката, което е повече от признание. Аз много харесвам стиховете на Краси Трифонов, просто са невероятни. Помолих композитора Митко Щерев да напише музика по един от текстовете на Краси Трифонов, но не се получаваше. Композиторите първо пишат музика, а не обратно. И се случи нещо изумително. Светльо Лобошки вече беше композирал музиката и ми се обажда, казва: „Тони, мисля, че открих текст за песента.“ А аз, без да знам кой текст има предвид, му отговарям, че искам друг, на поета Краси Трифонов. И Светльо изведнъж казва: "Я чакай, да не сбъркам, ама това, което съм харесал е май точно негово". И така се оказа, и двамата бяхме харесали, без да знаем, един и същи текст - стихотворение на Красимир Трифонов. Не вярвам това да е било обикновена случайност. А хората я харесват, защото тя носи много силно послание, особено в днешното трудно време - да живеем тук и сега.
- Ако приемем, че животът ни е просто песен, коя е песента на твоя живот?
- Пея всичките си песни и почти няма песен, която да не харесвам. С много малки изключения - не повече от две-три. Ако трябва да избирам измежду моите песни - в първия ми албум има една балада "Някой ден", в която усещам себе си и своя живот. А ако ме питате за извън моята музика, избирам "Вечерният вятър" на "Тоника". Още бях малка, когато се появи тази песен на "Тоника", аз не познавах още никого от тях, но бях чела интервю на Стефан Диомов. Впечатли ме неговото послание, че би искал всеки да се припознае в тази песента. И аз наистина се припознах в нея. Аз съм светлото момиче, което чака пред вратата. Вратата понякога се отваря, понякога се затръшва, но така е в живота.
- Ако можеше да се върнеш 30 години назад, какво би променила в живота си?
- Няма нужда да се връщам 30 години назад, стигат ми само 10 години, ако можех да се върна. Не искам да променям много. Може би единствено нямаше да допусна грешката да се доверя на хора, които не заслужават моето доверие. Грешката ми бе, че тогава повярвах, а не трябваше. Но така или иначе не можем да върнем времето назад, не можем да променим миналото. Приемам случилото се философски, просто така е трябвало да се случи, трябвало е да науча един урок.
Това е тя
Родена на 10 януари 1963 г. в Бургас
Завършила е местната гимназия, а след това е работила като машинописка в общината
Звездата й изгрява на конкурса на Ева и Гого, а фурор прави още при дебюта си на „Бургас и морето“ през 1996 г. с „Ах, морето“
Издала е 6 албума, сред които и дуетен с най-големите ни певци, като Борис Гуджунов, Васил Найденов, Орлин Горанов, Пламен Ставрев, Веселин Маринов и други
Сред хитовете й са още „За тебе хората говорят“, „Балкански синдром“, „За кой ли път“, „Още те обичам“, „Чаша кафе“, „Обещания“, „Първите две сълзи“, „Добър вечер, добър ден“, „Любов в сегашно време“
