Н а 16 февруари бащата на „Фамилия Тоника“ отпразнува 77-ия си рожден ден без много шум. Казва, че е истински щастлив с двете си пораснали деца и четиримата внуци. 8-годишният внук Божидар е голямата надежда на семейството. Той е наследил музикалния талант на дядо си. Маестро Диомов не спира да мечтае. В мислите му освен ноти звучат и пътешествия до далечни и непознати страни. От няколко години си мечтае да прелети разстоянието до далечна Аляска. Планирал пътешествието на живота си,у но Ковид объркал всичките му планове. Заклетият пътешественик обаче не се отказва и вярва, че рано или късно ще стигне до ледените брегове на Берингово море.
Когато не твори над пианото, Стефан Диомов се отдава на другата си страст - пътешествията до далечни страни. Всяко едно приключение той запечатва на лента, а след това разказва спомените си в изложби. Историите му от невероятни земи и морета никога не свършват. "Имам много за разказване, такива райски кътчета съм заснел... просто приказка! Нещо невероятно. Кения е едно от любимите ми места, които съм видял. Бях там на сафари, но не на лов, защото е строго забранено да се ловува там. Бях на фотосафари, въоръжен с фотоапарат и камера. Кенийската флора и фауна, изобщо цялата природата там е нещо уникално. Имахме и рисково преживяване със семейство слонове. Бяхме спрели джипа и снимахме, когато изведнъж единият от слоновете, вероятно майката, стана агресивен. Тръгна към нас и буквално ни нападна. Изглежда, че бяхме навлезли в тяхната територия и тези големи животни са се почувствали застрашени. Нападнаха ни, но, слава богу, шофьорът реагира бързо, за секунди запали двигателя и избягахме. Слонът не успя да докосне джипа, но беше на косъм и стана страшничко". Казва, че пътешествията го зареждат и му дават сила.
Обиколил е повече от половината свят и скоро не смята да спира. Дори напротив, вече е планирал следващото си пътешествие до далечна Аляска. "Откакто се помня, все пътешествам. Обиколих България, а после тръгнах по света. Обожавам екзотичните пътешествия и после да разказвам къде съм бил и какво съм видял. Това, което преживявам, снимам в документални филми. Посетих неповторими природни феномени като гигантските водопади Виктория, Игуасу и Ниагара, Перу и Бразилия. Стигнах до уникалния Гранд каньон на река Колорадо в САЩ, до далечно Перу, видях феноменалния Мачу Пикчу, норвежките фиорди и много, много други красиви места. През 2014 година бях на околосветско пътешествие, което продължи 40 дни, и тогава обиколих Китай, Австралия, островите Нова Каледония, Фиджи, Хаваите, Лас Вегас, Испания. Бил съм в 87 страни, но има още много места, които искам да посетя. Тези пътешествия ме зареждат и ми дават идеи за нови приключения. Последното, което съм замислил, е нещо невероятно - моята голяма мечта е да посетя Аляска и със сигурност ще го направя", обещава маестрото.
На 77 години композиторът Стефан Диомов кипи от енергия. Не спира да крои планове и да търси вдъхновение на нови хитове. Всички, които го познават, прекрасно знаят, че в негово присъствие за "пенсия" е забранено да се говори. Повече от половин век маестрото е на сцената и под светлините на прожекторите. Не се е изморил, защото когато човек работи това, което обича, няма как да му омръзне. Не обича да брои, но в дни на равносметка пресмята, че зад гърба си е оставил над 500 песни, изпълнени от четири групи - "Тоника", "Тоника СВ", "Горещ пясък" и "Петте сезона". Много от тях се превръщат в истински шлагери, за които времето няма значение. "Аз съм щастлив автор, а съдбата беше благосклонна към мен. Много от песните ми станаха хитове и се пеят и до днес.
Преди година събрах някои от най-обичаните шлагери в троен албум. Оказа се, че са над 60 - всички обичани от публиката, някои от тях са писани преди 40, даже преди 50 години и се наложи да ги осъвременя. Хитът става тогава, когато и музиката, и текстът извират от сърцето. Тогава песента носи послание, което няма как да не докосне сърцата на хората. Това е магия, която рядко се случва", споделя Диомов. После се връща назад във времето, когато композира първата си песен. Първата песен е като първата любов - не можеш да я забравиш никога. "Парчето се казваше "Балада" и с него спечелих първа награда на някогашния Младежки национален конкурс през 1973 г. Изпълни я "Тоника". Никога няма да забравя и песента "Мария", която написах на един дъх - за минути. Тя е посветена на дъщеря ми, която тогава беше на 6 годинки и ходеше на уроци по пиано. В един ден написах и музиката, и текста", връща лентата назад маестрото.
Звездният му път към голямата сцена започва от родния Бургас през далечната 1972 година. Тогава той създава легендарната вокална група „Тоника“. В началото е трудно, а самодейците репетират в стар очукан вагон на жп гарата в Бургас. "От този стар вагон започна всичко и всъщност той ме отведе много далеч. Аз и групата репетирахме всеки ден във вагона до 1976 година, когато станахме професионалисти.
Тогава ни поканиха в ансамбъла на Строителни войски в София и заминахме цялата група за столицата - Сия, Ева, Гого и Иван. Никога няма да забравя този вагон, от който започна нашето голямо приключение", спомня си за първите години от кариерата си композиторът. Но да се получи "билет" към голямата сцена, не било никак лесно. Поканата да минат от самодейния лагер в групата на професионалистите дошла след години къртовски труд и много безсънни нощи. Отплатата не закъсняла и никому неизвестната самодейна група започнала да печели поредица от първи места и златни медали на музикални фестивали за самодейни състави.
"На един от тези фестивали ни чул големият композитор Морис Аладжем и преценил, че "Тоника" имат потенциал да се превърнат в звезди. Тогава се случи чудото - Морис Аладжем ни покани на работа в София. Там вече имахме съвсем професионална база, аз можех да правя записите в професионални студия. Работехме страшно много и скоро бяхме поканени да запишем в „Балкантон“ първата дългосвиреща плоча с 12 парчета", разказва Диомов.
Откровено признава, че първите концерти на групата не били много успешни. Големият успех, а с него и славата дошли на фестивала "Златния Орфей" през 1977 г. "Тогава спечелихме първа награда с песента "Ладо, ле" на Стефан Димитров. Беше истински фурор, огромен успех. На следващата година на "Златния Орфей" спечелихме втора награда с "Нека да е лято" и после първите награди заваляха по всички фестивали", казва маестрото.
От „Тоника“ до „Горещ пясък“
Главозамайващият успех превърнал "Тоника" в истински звезди. По онова време интересът към тях е огромен, а телевизията ги кани за записи в различни музикални програми. Победоносният марш на групата продължава до 1980 година, когато тя е забранена от комунистическия режим. След злополучно турне във Виетнам "Тоника" изпада в немилост и на практика спира да съществува. "Всички от състава преживяхме много драматично края. Но си казах, че това няма да е нашият край. Заех се да създам нова група, а си давах сметка, че е непосилно. Обявих конкурс за изпълнители и се явиха над 250 кандидати. Отсявах, избирах гласове и така се роди "Тоника СВ" с Ваня Костова, Милица, Ралица, Драго и Тео. Тръгнахме от нулата с нескончаеми репетиции, нови песни и след една година къртовска работа успехът дойде отново", разказва историята на живота си Диомов. Новата формация отново предизвиква фурор на сцената и просъществува до 1990 г. Но маестро Диомов не иска да спре. В първите години на демокрацията той създава групата "Горещ пясък", а от 2008-а работи основно с последния си проект - формацията "Сезони".
Елена Анастасова
