О т мускетар до ветеринар е играл на екрана Ути Бъчваров. Макар да е познат на публиката най-вече като готвач, той е наследник на славен артистичен род и по професия си е актьор. Кариерата му започва още в края на 80-те, когато като студент участва в култовия филм „Вчера“ на Иван Андонов. Няколко години по-късно с част от компанията, като Чочо Попйорданов и Мариан Вълев се засичат в още два филма - римейкът на „Козият рог“ на Николай Волев и „Граница“ на Християн Ночев и Илиян Симеонов.
Лов
Ути помни как е спасил колегите си от онова време, докато са снимали двете ленти. Тримата били на място, където буквално гъмжало от диви прасета. И докато кулинарят се запилял нанякъде, Чочо и Мариан били принудени да се покатерят върху дървета, за да се скрият от преследващите ги диви прасета, които пазели явно малките си. За спасението си те можели да разчитат единствено на колегата си актьор, който трябвало да дойде, за да изгони разтревожените животни. Накрая Ути пристигнал, за да прекъсне набега на прасетата, но може би покрай тази случка се запалил доста по лова. Оттогава до днес телевизионният готвач не само се научил как да приготвя вкусно различни видове дивеч, но и станал запален ловджия. Варненецът има много приятели ловци, които харесват неговите традиционни и не толкова класически ястия, приготвени от дивеч. Затова редовно си правят ловджийски купони с вкусни месни специалитети, на които проявява своите кулинарни умения.
Бидона
По това време Бъчваров се разписва в третия епизод на сериала „Полицаи и престъпници“ на Стефан Гърдев и Ивайло Джамбазов - „Трафик“. Той е в ролята на похитителя Кирил Илиевски - Бидона. В криминалето участват и легендарния Наум Шопов като началник на следствен отдел в полицията, Любо Чаталов е в ролята на частен детектив, а Ириней Константинов - като капитан.
"Аз съм най-тежкият от младото поколение актьори - 110 кг чисти мускули“, казва в свое интервю актьорът, който по това време се занимава активно с културизъм. Актьорът описва тежките тренировки, на които се подлага всеки ден, много преди "блъскането" да се превърне в мода сред поколението, родено през 90-те години на миналия век.
Ръкавици
Младият Портос изиграва Ути в телевизионната версия на „Честна мускетарска“. Валери Петров създава обединена българска версия по легендарната трилогия на Александър Дюма - "Тримата мускетари" , "20 години по-късно" и "Още 10 години по-късно". Пише я първо за куклен театър, а след това е представена и на голяма сцена. Режисьорът Анри Кулев адаптира постановката за телевизионен театър. Младите мускетари се играят още от Иван Ласкин, Мариан Бозуков и Георги Христов. Легенди като Георги Черкелов, Вълчо Камарашев, Васил Михайлов, Наум Шопов, Константин Коцев и пък са легендарните мускетари, които усещат края, но си спомнят младостта и приключенията, дългите битки и любовните авантюри, съжаляват за своя капитан Дьо Тревил и не изпускат от поглед вечния си враг - Кардинала. Жив е споменът и за "жената на техните мечти" - съдържателка на любимата им кръчма. Д'Артанян иска отново да докажат силата си, но времето на техните рицарски дела сякаш вече е минало. Дьо Тревил е в Бастилията, Дворецът пак е нестабилен от същите задкулисни игри - още по-скрити и подли, а самите мускетари едва устояват на подхвърлените мръсни ръкавици, без честна дума и морал.
Парчета
С доста от големите имена Ути се среща и в сериала „Вълкадин говори с Бога“ в средата на 90-те. Съдбата на многочленно семейство - бащата губи и тримата си синове, мъката му е голяма и той обръща очи към Бога, на него задава мълчаливите си въпроси за смисъла на човешкия живот, за греха, престъплението и прошката. Режисьорът Иван Андонов решава да избяга от клишето и дава на Бъчваров ролята на ветеринарния доктор. Година по-късно той снима „Всичко от нула“, отново по сценарий на Валери Петров, режисьор Иван Павлов. Там Ути си партнира с Ицко Финци, Деса Красова, Ивайло Христов, Катя Паскалева, Мария Каварджикова, Пламена Гетова. Финци е в главната роля на възрастен актьор, който с малко ирония и повечко носталгия в гласа коментира парчета живот, привидно несвързани помежду си - разказът му представлява низ от множеството мининовели и герои, споени от материята на любовта - невидимо, някак по чеховски.
Гринго
В новото хилядолетие Ути Бъчваров успява да се снима и в два от холивудските филми, реализирани у нас. През 2009 г. в „Директен контакт“ става мафиотът Зоран, който помага на Долф Лундгрен при специалната му мисия в България да открие следите на американска пленница.
През 2012 г. е част от каста на „Ел Гринго“ на Едуардо Родригез, а сред останалите имена личат Захари Бахаров, Валентин Ганев, Башар Рахал, Крисчън Слейтър, Велислав Павлов, Атанас Сребрев. След като попада в засада, Мъжа (в ролята Скот Адкинс) е тежко ранен, а партньорите му под прикритие от Агенцията за борба с наркотиците (DEA) са убити на място. Веднага след като се съвзема, той се отправя към Мексико заедно с куфарче, съдържащо два милиона долара. Наясно, че животът му е в постоянна опасност, Мъжа се настанява в малкото пустинно градче Ла Фронтера. Там той тайно е наблюдаван от местния шериф и неговите подчинени, които често извършват незаконни дейности. Но това са само част от проблемите за Мъжа - по петите му са членовете на опасен наркокартел, бившият му началник от DEA и мистериозни хора от неговото изпълнено с насилие минало.
Кариера
Ути обаче е доволен от филмовата си кариера: „Нещата са такива, каквито са се случили през годините. Не съжалявам, че не съм известен кино- или театрален актьор. Моята фамилия е част от историята на българския театър - сценичен и телевизионен, а и превъплъщенията ми с моя пътуващ кулинарен театър са част от това наследство. По никакъв начин не смятам, че съм отстъпил - превърнал съм хобито си в професия, а не играя ролята на човек, на когото му е приятно да готви, но си личи, че е минал кастинг и че е поставен в определена ситуация. Аз не съм двойствена натура - обичам да се смея, да държа чашата в ръката си, да ям и да се забавлявам. Това е рецептата ми и искам следващите 50 г. да правя същото“, казва той.
От селото на Захари Стоянов
Родът на Ути Бъчваров започва от село Медвен, откъдето е и Захари Стоянов. „Оттам е прадядо ми Стоян Бъчваров. Още 14-годишен забегнал от родното гнездо с преминаваща актьорска трупа. Той е от поколението на първите сериозни актьори. Един ден трупата стигнала до Варна и той се влюбил в града, основал театър, който и до днес носи името му. От дядо ми Вили, който завършил химия в Италия, но цял живот повтаряше, че си е сбъркал професията, съм наследил чувството за хумор. Много обичам да се будалкам и непрекъснато “връзвам” моите приятели за какво ли не“, споделя кулинарят. Той е син на една от създателките на телевизионния театър в БНТ - Галя Бъчварова, и покрай нея е отраснал в актьорската среда. „На всеки мой рожден ден, още преди да стана ученик, си правехме вкъщи карнавал - с костюми и с медали. Аз обикновено се маскирах като моряк, защото вече си бях дебеланко. Израсъл съм сред театрали. Всяка сряда у дома се събираха приятелите на майка ми - колеги, актьори. И в разрез с правилното възпитание ме оставяха до късно да бъда с тях“, спомня си любимецът.
Завършил електротехникум, не може да си смени бушона
Електротехникумът “Киров” е завършил Ути Бъчваров, но самият той признава, че не може да си смени бушоните. „Признавам, че изпитвам истинска ненавист към електричеството. В “Киров” попаднах по неведоми пътища на съдбата. Това беше ужасно тоталитарно училище, в което всичко бе по сталинистки. Слава Богу, че се намериха свестни хора, които разбраха, че от мен инженер няма да излезе... По-хубави са спомените ми от училището до осми клас. Живеехме близо до него и в нашия двор беше пушкомът. Аз, разбира се, бях отличник в него. Всички учители ме виждаха да влизам и излизам по пет пъти от тайното сборно място. Но най-странното е, че днес не съм изкушен от този вреден навик. Виж, бира не отказвам“, връща лентата назад готвачът. После рязко променя посоката и завършва НАТФИЗ - театрална критика и кинорежисура.
Лео Богдановски
