Н ародният театър „Иван Вазов“ направи бюст-паметник на един от емблематичните си артисти – Георги Мамалев, който през лятото ще празнува 70-годишен юбилей. Гипсовата отливка с лицето на любимия комик е реквизит за новия му спектакъл „Големанов“ по Ст. Л. Костов.
Тя стои на бюрото му, където героят преговаря за министерски пост. Бюстът е сложен и на плаката на постановката, но по решение на художника Янина Петрова върху него е залепена снимка от младите години на звездата от „Оркестър без име“, „НЛО“ и „Разбираш ли ме правилно“.
Премиерата е на 12 и 13 март 2022 г., като спектакълът ще се играе на Голямата сцена на Народния театър. Следващите дати са 19 март, 7 и 8 април 2022 г. Мамалев е в главната роля – на Големанов, а неговата съпруга Г-жа Министершата ще е Ева Тепавичарова, позната като Йовка от сериала „Столичани в повече“.
Прочутата Баба Гицка, която се превърна в една от емблематичните роли на Стоянка Мутафова, сега ще се играе от Карла Рахал. Останалите образи изпълняват Жаклин Даскалова, Ненчо Костов, Валери Йорданов, Бойка Велкова, Павлин Петрунов, Стефан Къшев, Стоян Пепеланов, Албена Ставрева, Ева Данаилова, Стелиан Радев. Режисьор е Стоян Радев, сценографията е дело на Никола Тороманов, костюмите на Елица Георгиева, а музиката на Теодосий Спасов.
“Големанов” на Ст. Л. Костов е сред най-популярните български пиеси. Написана преди почти 100 години, тя се появява отново и отново на театралния афиш. „Зрителите сякаш знаят какво ще гледат, но отиват да го видят пак. Сигурно е така, защото добрата комедия, в случая – политическа сатира, ги среща с една вечно присъстваща в живота им тема, но откъм смешната й страна. А кой не обича да се посмее?“, казва Стоян Радев.
Той си е поставил задачата този смях да не бъде само присмех на страничен наблюдател, а и да обърне погледа на всеки към него самия, иронията да се превърне в самоирония, защото стремежът към властта е присъщ на човека, мотивира постъпките му и го ръководи. „Къде ще го отведе е въпрос на зрялост и съхранена чистота.
Затова ние не съдим героите, а се оглеждаме в тях с надеждата да ги разберем, за да разберем и себе си. Смехът помага да открием и приемем по-леко истината, той пречиства и лекува“, добавя режисьорът
Лео Богдановски
