О громна опашка от желаещи да се запишат за разсади от сортовете зарзават на Института по зеленчукови култури „Марица“ се образува по време на земеделското изложение „Агра 2022“. Принципно това не изненада никого, защото заради старите и български сортове семена, които произвеждат учените, това е най-популярният щанд по време на земеделското изложение в Пловдив. Тази година обаче учените ще предлагат и готов пикиран разсад от сортовете домати, краставици, пипер и пъпеши. Растенията ще бъдат готови през май, но който иска да се сдобие с готовите за засаждане съкровища, трябва да се запише през март, обясниха консултантите на щанда. Просто, защото е необходимо време, за да бъдат отгледани готови растения. Желаещи са много, защото се оказва, че не е толкова лесно да се отгледа качествен разсад.
Хората търсят и готов разсад за малини от корен
А това е най-важният фактор бъдещите растения да не боледуват, да са здрави и да дадат добра реколта, обясниха агрономите. Те препоръчват безколови домати сорт „Прометей“, за хора, които нямат много време да се грижат за градината си. Те също така са и много удобни за лютеници и консерви, защото имат много сухо вещество. Все още има семена от познатите сортове „Розово“ и „Алено сърце“, за люта чушка джулюнска пиперка, пипер ивайловска капия, от стария сорт домати „Идеал“, бяла чушка сиврия, няколко вида пъпеши хибриди и броколи. От следващата година ще бъдат предложени семена и на сорт зелен фасул, обещаха учените.
Опашки на щанда на Института Марица
Огромен асортимент от фиданки за засаждане предложиха от овощарския институт в Пловдив. Желаещите да си направят овощна градина можеха да си купят всякакви сортове сливи, праскови, кайсии, вишни, малини, ягоди. Предлагаха се и готови лозови пръчки от винени и десертни сортове, със съответните указания за грижа във всички етапи на развитие на растението. И ако по време на предишните изложения на „Агра“ навсякъде беше пълно с лавандулови разсади, то тази година се предлагаха само няколко саксии с унили растения. На въпроса защо липсва ароматното растение, отговорът беше, че лавандуловото масло трудно се продава в момента.
Ягодови разсади
На тазгодишната „Агра“ най-голямо беше изобилието от различни видове субстрати с микроорганизми. Имаше българска компания, която предлагаше микроорганизми за отглеждане на индустриален коноп, друга пък урея, трета зеолит и всякакви производни от него за структуриране на почвата. Една от най- любопитните и естествени идеи беше сушена пилешка тор с дървесна пепел. Особено подходяща за домати, картофови растения, което означава всичко свързано с пипер, патладжани, чушки и др.
Най-екзотичното предложение и може би най-лесно изпълнимо, особено за съвсем начинаещи хоби градинари, бяха готовите пакети пълни със сибирски низинен торф. Консултантите обясниха, че на практика в България торфените мини са забранени за експлоатация. В Сибир обаче ги има в изобилие, като някои от тях са дадени на концесия. Торфовите залежи в Европа са от височинен торф, а другите са от калифорнийски червеи и водорасли. Низинният торф от Сибир се вади от 20 м дълбочина и е богат на куминови киселини. Това именно са витамините, които помагат на растенето да пусне дълбоки корени, за да се храни качествено. Ако полеем един литър торф с пет литра вода, той ще я поеме и задържи.
Сибирският торф изчиства от токсини почвата и задържа влагата в нея.
Също така този торф изчиства от токсини и тежки метали почвата. Тъй като те са с положителен заряд, а куминовите киселини с отрицателен. Така те заключват токсичните метални молекули, отмиват ги, а растението расте нормално, бързо и генетиката е пълноценна, защото няма набраздявания, нацепвания и др. С торф се подхранват слаби почви. Семената преди засяване могат да се накиснат в негов разтвор, за да станат по-силни и устойчиви. Любопитни и полезни са разработките на Института за консерви, които бяха представени по време на „Агра 2022“. Един от тях са конфитюрите без захар от различни плодове. Също така майонеза с извлек от билки, които киснат предварително в масло, с което се приготвя майонезата. Друга такава е мед с аромат на билки. Ароматните и лечебни треви киснат за определен период в меда, след което пчелният продукт се прецежда и се предлага чист, обясниха учените на щанда. Учените разработват идеите и предлагат технология на компании в хранителната индустрия, които си плащат за това. Един от най-екзотичните продукти, предложени на изложението, са лютеницата с праз и манатарки, лютеница с гулия и др.
Иновативни продукти от института по консервиране
Иновации
Влагат бадемова паста с щурци в колбаси
Бадемова паста с щурци е продуктът, с който институтът кандидатства по проект за финансиране на иновации. Фактически това е нов продукт, който въвеждат, който не е традиционен за България, обясниха учените. Брашното от щурци, което е високопротеинова храна, се доставя от българска ферма. Бадемовата паста пък се приготвя в лабораторията на института, в която произвеждат и фъстъчените си пасти. Бадемовата паста с щурци се влага в протеинови плодчета, в колбаси, като целта е да се увеличи съдържането на протеин.
Извлек от ябълки държи черешите свежи месец
Една от последните разработки на Института по консервиране към Селскостопанската академия е за най-екологично запазване на пресните плодове и зеленчуци свежи дълго време. Става дума за веществото хитозан, с което се обливат плодовете и зеленчуците, което желаем да съхраним колкото се може по-дълго пресни и с добър вид. Този експеримент засега показва, че обелени мандарини, чери домати облени с хитозан, издържат около десетина дни, запазвайки свежия си вид. Изобретението е на български учен и е подходящо както за пътуващи, но най-вече за земеделци, които продават на по-далечни разстояния плодовете и зеленчуците. Плодова салата, като плодовете се обработват с хитозан, който ги запазва дълго време свежи. Хитозанът всъщност е хининовата обвивка на различни насекоми и плодове. Извлича се от отпадни продукти на обелки от ябълки, праскови, гъби печурки и насекоми. Проучванията продължават, като се обработват череши, сини сливи. На място в института може да се дегустира, а има и сензорна лаборатория.
Светлана Трифоновска
