З емеделците могат да следят посевите бързо и лесно от телефона или таблета си.
Това е възможно благодарение на Интегрираната система за определяне на състоянието на посеви на земеделски култури. Тя събира и обработва данни от спътника на Европейската космическа агенция Sentinel 2 и дронове. С помощта на специален сървър събраната информация се превръща в картографски данни. „От тези изображения получаваме карти на състоянието на посева към съответната дата и фаза на развитие на съответното растение. По този начин става бърза и точна оценка на състоянието на всички ниви, които влизат в съответното заснемане.
Космически изследвания
По този начин земеделците могат да прогнозират какъв добив ще имат на всеки етап“, обясни пред „Телеграф“ проф. Георги Желев от Института за космически изследвания и технологии към БАН.
След като стопаните знаят моментното състояние на посева си, те могат не само да преценят трябва ли да се тори или пръска, а и къде точно. „Ако заболяването е само в конкретен участък, то ще се пръска само около него. Така се щади и природата, намаляват се и разходите от торове и хербицидите, които са основният разход на земеделските стопани“, сподели за ползите от системата ученият. Той допълни, че картографският продукт е важен, защото той може да влезе и в прецизното земеделие. „Може да се вкара като база за съвременните пръскачки, които са роботизирани, и пръскат където трябва“, каза проф. Желев.
Житни
Засега системата позволява да се наблюдава развитието основно на житни култури. Събрани са данни за оценка на растежа, развитието и продуктивността на царевица, слънчоглед, соя. Причината е, че по-дълготрайните култури имат по-различни характеристики и затова все още не са разработили системи за дистанционно определяне на състоянието на лозята.
Планета
Проф. Желев обясни, че данните от спътника са насочени към изследването на зелената система на планетата и той осигурява полевите данни. Дроновете се използват за вземане на проби за определяне на параметрите на посева – височина, хлорофилно съдържание или азота в листата. Всичко, което характеризира нормалното развитие на посева. Все пак в момента данните от дроновете и спътниците са близки и са взаимозаменяеми. Например, когато има облачна покривка, може да вдигнеш дрона и да заснеме. Затова бъдещите разработки ще бъдат насочени към използване на радари от спътника, защото за тях за тях облаците и дърветата изглеждат прозрачни.
Изкуствен интелект
Учените искат и да автоматизират системата и да стане почти автономна, тип изкуствен интелект. „Така ще се намали обучението на тези хора. Всеки да може да я използва без значение какви познания има. Не искаме един работник на полето, който се занимава със земеделие, да учи дистанционни изследвания“, обясни проф. Желев. Затова и търсят подкрепа от бизнеса. „Трябва да се кооперираме с бизнеса и да внедряваме нашите научни постижения“, заяви ученият. Той уточни, че системата има патент от май 2021-а, а от 2019-а е определена за полезен модел.
В епохата на екипните открития
Интегрираната система за дистанционно състояние на посеви на земеделски култури е създадена съвместно с екип от учени от секция „Дистанционни изследвания и ГИС“ към Института за космически изследвания и технологии към БАН и учени от Института по почвознание, агротехника и защита на растенията „Никола Пушкаров“ към Селскостопанската академия. „В съвременното общество, когато се съберат големи колективи, те са работещи. Отминава времето, в което един човек е гений и прави големи открития“, сподели проф. Желев.
Стела Маринова
