Ф уражен план в млечното говедовъдство – при съставянето му трябва да имаме предвид хранителните изисквания за отделните категории животни, които се отглеждат във фермата, посочва д-р Мирослав Симеонов от Земеделски институт-Стара Загора в рамките на онлайн семинар на Националната служба за съвети в земеделието. Консумацията на вода е пряко свързана с консумацията на фураж – ако животното приема фураж, пие и вода, ако пие вода, приема и фураж. Този фактор не трябва да се пренебрегва. Чрез енергийните и протеиновите фуражи ние ще задоволим техните хранителни потребности. С минералите и витамините ще имаме добър баланс в организма, но и по-добра синхронизация в разгонването и навременно заплождане.
В малките ферми много често не се обръща внимание на съдържанието на витамините А и Е, което пряко влияе върху заплодяемостта. Ако една крава е разгонена и не хване от първия и втория път, това означава, че трябва да се извършва промивка. И ако го сметнем ценово, излиза към 200 лева, докато се осемени животното. При правилно хранене постигаме максималната продуктивност на животните и икономическа ефективност. Много пъти фермерите бъркат, като започнат да осеменяват с качествен разплоден материал, но храненето им куца. Двата фактора генетика и хранене са взаимосвързани.
Фуражният баланс показва необходимото количество фураж при изхранване на животните за една стопанска година. Разработва се на база дневна дажба за отделните категории животни. Ползата при изготвяне на фуражния баланс – той ни помага при формиране на площите, които ще се засяват, ако имаме такива. Тези, които ще имат, трябва да планират още от есента какво ще се засява. От друга страна, ранното закупуване на фуражите може да спести страшно много разходи на фермерите.
При изготвянето на фуражния баланс трябва да зададем следните въпроси. Първият въпрос е правилна ли ни е системата за хранене – дали правилно сме комбинирани фуражите и дали раздаването им е по най-правилния начин. Има много фермери, които изкарват животните на паша сутрин. Хубаво е обаче нощно време или сутрин – час-два преди пашата, те да се подхранват със сухи фуражи – люцерново сено, слама. Трябва предварително да са поели малко сухо вещество, за да се избегнат диарии.
Вторият въпрос е дали минимизираме загубите – при съхранение на фуража и храненето на животните? Липсата на сеновали налага стопаните да завиват грубите фуражи с платнища. Често се вижда плесенясало сено, складовете не се обеззаразяват и има наличие на гъгрица. При производство на царевичен силаж минималните загуби трябва да бъдат около 10%. Има ферми, където тези загуби са 50-60%. Когато не са обеззаразени складовете и се е появила гъгрица, ечемикът, пшеницата и царевицата нямат почти никаква хранителна стойност. Когато люцерновото сено има плесен, се стига до микотоксини в млякото. Когато се установят такива, докато не се изчистят животните, мандрата престава да изкупува продукцията и трябва да я изхвърляте.
Третият въпрос е може ли да се направят промени в храненето, с които ще се намаляват загубите, как ще се улеснят работните процеси, как ще се повиши продуктивността на животните. В много случаи храненето не е на воля, което означава 10% остатък на следващия ден. Някои фермери пълнят догоре коритата със слама и сено и си мислят, че животните са нахранени. Не е точно така, защото при кравите те търсят от хубавото по-хубаво и това, което не им харесва, те го изхвърлят на земята. Ако си направим една сметка – днес заложите на една крава 3 кг люцерна и тя изхвърли половин килограм, загубите са ни по 10 ст. на ден. С натрупване се получава много голям разход.
При изготвянето на енергийния баланс трябва да знаем какви са енергийните и протеиновите потребности на животните за една година напред. Най-евтиният енергиен източник е царевичният силаж. Най-евтиният протеинов източник е люцерновото сено. Но зависи в каква фаза сме го прибрали. Вторият въпрос е какво е качеството на фуражите. Част от тях са с много несмилаеми влакнини. Люцерновото сено е по-богато на такива влакнини, когато се прибере на по-късна фаза.
Изчисляваме разходите на литър мляко
Когато се изготвя фуражен баланс, фермерът трябва да постигне следните цели – да намали себестойността на дажбата чрез паша и консервация на фуражи. Ако има възможност да се изкарват животните на паша, добре. Ако няма, трябва да сметне как животните ще се изхранват и дали в даденото стопанство е възможно консервиране на фуражи – приготвяне на силажи, сенажи и сена. На второ място е преценка и ефективност при закупуване на фуражите. Препоръчително е фермерите да изчисляват разходите за фураж на един литър мляко.
София Симеонова
