Н а Трифоновден, който по православния календар е на първи февруари, зарязваме лозята ритуално. Това е времето, в което земеделците се прощават със зимната си почивка и се подготвят за голямата работа на полето, която започва от ранна пролет. За същинската първа пролетна резитба трябва да изчакаме да преминат големите студове и снегове. Метеорологичната прогноза за тазгодишния Малък Сечко е за големи студове, а затопляне се очаква чак в края на месеца. Така че дотогава лозарите имат време първо да посрещнат празника Трифон Зарезан подобаващо и след това да наточат лозарските ножици за работа.
В различните части на страната Трифон Зарезан си има своите характерни особености, но така или иначе навсякъде се зарязва ритуално. Понякога това става в лозя, пълни с преспи сняг, но никой държащ на авторитета си лозар не би могъл да се уплаши. Обичаят е зарязването да се прави само от мъже, а за цар на лозето обикновено се избира човек с авторитет на късметлия.
В Дунавския район има обичай от отрязаните лозови пръчки да се прави венец и да се раздава на гостите, а такъв се слага и на Царя на лозето. Изричат се молитви към Свети Трифон, който пази от всякакви гадини лозята и носи берекет на стопаните. Ритуалната храна е прясна питка, която се прави само от брашно, сол и вода. Задължително има варена кокошка, пълнена с ориз или булгур и посипана с червен пипер и чубрица. И разбира се, вино. Най-важното нещо са хората и ръчениците, които се играят на определени места. С тях хората обединяват енергията си и гонят злите сили от лозята и домовете си.
Установено е, че времето на резитбата на лозите оказва влияние върху силата и плододаването. С ранната есенна резитба лозата се лишава предивременно от листната си маса. Оттокът на хранителните вещества oт пръчките към старите части на главината и корените на лозата още не е завършил. Поради това при ежегодна ранна резитба лозите отслабват и добивът намалява, съветват агрономите. Неблагоприятно влияние оказва и късната пролетна резитба на лозите след напъпването. Най-добре е резитбата да се извършва през периода на относителния покой след листопада до сокодвижението.
Хората са най-важни на Трифон Зарезан, защото гонят злите сили от лозята.
Когато лозите се отглеждат по системата на загрибване, резитбата се извършва през есента. Асмите, средностъблените и високостъблените формировки и въобще всички лози, които не се загрибват, се режат в края на зимата и началото на пролетта след преминаването на силните студове. Само в местности, където има опасност от късни пролетни слани, е целесъобразно да се прилага по-късна резитба. Резитбата на лозата се извършва предимно с лозарска ножица, която се състои от едно тъпо острие и едно режещо във вид на дъга. Режещото острие на лозарската ножица се поставя винаги откъм главината. Дебелите рамена, сухите части и др. се режат с лозарско трионче, дълго около 25 см. Едногодишните пръчки се изрязват до основата, без да се наранява старата дървесина.
Отрезът трябва да е перпендикулярен на оста на лозовата пръчка, защото тогава раната е най-малка. Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плодни пръчки, излишните рамена, сухите части и т. н. При пролетна резитба на лозите отрезите на чеповете се правят на 1,5-2 см над горното око с наклон, обратен на окото. Така се избягва мокренето на горното око от сока, който изтича при резитбата на лозите.
От правилната резитба зависи реколтата от грозде.
Трифон изгонил гъсениците
Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за св. Трифон се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16-17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на светеца. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите“, спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“, като обичаят се спазвал за общо плодородие.
Светлана Трифоновска
