30 болести се родиха за половин век, показват данните на Световната здравна организация.
Една от причините за тях са климатичните промени
Това заяви пред „Телеграф“ инфекционистът проф. д-р Камен Плочев. „Поради климатичните промени познати инфекциозни и паразитни заболявания се завръщат и разширяват ареала си. Освен това климатичните промени способстват за възникването на нови заразни болести. Затоплянето на климата благоприятства разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини. Това са малария, жълта треска, западнонилска треска, денга и други опасни болести. Климатът е сред най-важните фактори, влияещи върху разпространението на инфекциозните и паразитни заболявания“, подчертава проф. Плочев.
По думите му бактериите, вирусите и свързаните с тях векторни организми, като комари и кърлежи, са много малки и лишени от термостатични механизми. Затова тяхната температура се определя от местния климат. Инкубационният период на инфекциозните агенти в организма на преносителя на заболяването също се влияе силно от промените на температурата, като обикновено връзката е експоненциална. „Освен към температурата на въздуха агентът, векторът и приемникът са чувствителни и към количеството на валежите, влажността на въздуха, вятъра, надморската височина и продължителността на слънчевото греене“, обяснява още проф. Плочев.
Експертът цитира и проучване на учени от Великобритания, Германия и САЩ, публикувано в сп. Science of the Total Environment в началото на тази година. Според него климатичните промени са изиграли „ключова роля“ и за предаването на новия коронавирус, като са накарали няколко вида прилепи, пренасящи патогени, да се доближат до хората. Повишението на температурите, увеличението на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са променили състава на растителността и естественото местообитание на животните в много региони по света. Мащабно екологично проучване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива значителни промени във вида на растителността през последния век, което всъщност е създало благоприятна среда за живот на прилепите там.
Проф. Плочев обяснява, че инфекциозните заболявания са проблем, възникнал още в древността. „Когато хората започват да се събират в големи групи в пещерите (затворени помещения с висока гъстота на обитаващата популация), се създават условия, осигуряващи непрекъснатост на епидемичния процес – предаване на болестотворни микроорганизми (вируси и бактерии) за продължително време. В съвременното човешко общество над 54% от населението на Земята обитава урбанизационни комплекси и мегаполиси. Глобалният характер на световната икономика се основава на интензивни икономически и транспортни връзки, туризъм, миграционни процеси и други, създаващи висока гъстота на човешките маси, наподобяващи условията в древните пещери в разнообразни и масивни форми“, казва инфекционистът. „Броят на заразените и заболели от COVID също ще зависи от условията на създадената „социална пещеризация в обществото“. Епидемични условия за интензивно предаване възникват в планински курорти, круизни кораби, транспортни средства, производствени помещения и офиси, заведения, зали, битовата пренаселеност, когато множество хора вдишват един и същ аерозолен облак, наситен с причинители в условия на затворени помещения“, допълва проф. Плочев. По думите му климатизацията, въртяща трудно обменящ се въздушен аерозол, независимо дали се затопля или се охлажда, както и близкото общуване между хората, предразполага вдишване на болестотворни агенти.
Мръсен въздух и липса на вятър разпространяват заразата
Въздухът, съдържащ вирусите по повърхността на капките и праховите частици, отделяни от болни и заразоносители, е фактор за епидемично разпространение, обясни проф. Плочев. „Екологичните условия в засегнатите ендемични области показват, че въздушната циркулация е с ниска интензивност, образува се облак от въздушен аерозол и дисперсна фаза от вирусни частици. Възможно е котловинни и промишлени райони със застойна атмосферна циркулация да формират висока степен на ендемичност. Освен това пренаселеността, заедно със застойните въздушни маси, пораждат съчетание на урбанизационни и екологични условия, които са благоприятни за възникването на коронавирусна епидемия“, заяви проф. д-р Камен Плочев. Според експерта други условия, спомагащи епидемичния процес при COVID-19, се явяват струпванията на множество хора на открито, особено при липсата на вятър.
Съживиха микроб на 30 000 г.
Еволюционният биолог Жан-Мишел Клавери от Националния център за научни изследвания във Франция успява да съживи вирус на 30 000 години, когато по земята е бродил пещерният човек. Замръзналият патоген е открит на 30 метра дълбочина в ледовете на Сибир преди няколко години и е събуден в лабораторни условия. Наречен е Pithovirus sibericum и принадлежи към клас гигантски вируси, открити преди повече от десетилетие. Не всички вируси са дълги, но този е с дължина от 1,5 микрометра и е най-дългият открит до момента. „За първи път виждаме вирус, който е заразен след толкова дълго време“, казва Жан-Мишел Клавери. Изследванията показват, че патогенът е опасен за амебите, които са едноклетъчни организми. Заразата обаче не се предава на хора или животни, успокоява биологът. Въпреки това откриването на вирус, който все още е способен да зарази приемника си след толкова дълго време, е изумителен. „Колко дълго другите вируси могат да останат жизнеспособни е въпрос на догадки. Съмнявам се, че всички са толкова издръжливи като този“, казва пък вирусологът проф. Джонатан Бал от Университета в Нотингам
Д-р Румен Какарашев
