Коя е тя: През 2003 придобива диплома по медицина от Медицински университет „Проф. П. Стоянов” – Варна, специалност по вътрешни болести през 2011 и по медицинска онкология през 2015, като работи в УМБАЛ „Света Марина” – Варна
 От 2019 работи в отделение „Медицинска онкология” към Комплексен онкологичен център – Бургас и заема академична длъжност доцент по медицина към Университет „Проф. Д-р Асен Златаров – Бургас
 Професионалната си квалификация доц. д-р Консулова развива през годините в сертифицирани онкологични центрове, като институт „Жул Борде”, Брюксел, Белгия, със стипендия на Европейския съюз и специализира медицинска онкология в Брюкселския свободен университет
 През 2017 е стипендиант на CECOG в AKH – Виена, Австрия, след което през 2018 със стипендия на Европейското училище по онкология специализира 7 месеца и в Клиничен онкологичен център Шампалимо, Лисабон, Португалия
 Доц. д-р Консулова е член на ESMO, ECCO и ASCO. От 2020 е посланик на Европейското училище по онкология (ESO Ambassador) за България. Тя е национален координатор на Европейската инициатива за качествено лечение на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC) и Европейската мрежа за лечение на тийнейджъри и млади хора с карциномни болести (ENTYAC).

Изключително стряскащо е, че всяко пето дете на 14 години у нас пуши

 Изключително стряскащо е, че всяко пето дете на 14 години у нас пуши
ТЕЛЕГРАФ

- Доц. Консулова, ноември е месец за борба с рака на белия дроб. Какво може да се направи, за да се открива по-рано тaзи болест у нас?
- В България няма скрининг за рак на белия дроб, докато в Европа има такъв. У нас също би могъл да бъде въведен. Много пациенти не отиват на лекар, защото изпитват страх от диагнозата и лечението. Реално трябват големи усилия, които да насочват рисковите групи към скрининг на по-ранен етап. От него трябва да се възползват хора, които имат родини със същата диагноза, пушачи, както и такива, които работят в рискова замърсена среда. Това, което е много притеснително, е, че у нас е най-голям броят на пушачите сред всички европейки страни. За мен е изключително стряскащо, че всеки пети младеж на възраст 14-24 години у нас пуши. В България ракът на белия дроб е малко по-рядък в сравнение с Европа. Средно на Стария континент от този карцином страдат около 43 души на 100 0000 души, докато у нас статистиката сочи, че с диагнозата са 22,6 души на 100 000 души. Проблемът обаче е, че у нас смъртността е дори леко над средната в Европа.
- На какво се дължи това?
- Имаме манталитетните проблеми на региона с липса на съзнание за превенция и скрининг. Българинът е горд от това, че не ходи на лекар. За 2020 година са открити 4300 случая у нас и много голяма част от тях са в напреднал стадий. Просто отиваме късно на лекар. В момента хората срещат изключителна трудност да стигнат до пулмолог, до гръден хирург и биопсия, а сега удобното извинение е COVID-19.
- Какво представлява скринингът за рак на белия дроб?
- Има държави, в които има въведен скрининг със скенер, който се прави на пациенти в рискови групи над 50-55 години. В България скрининг няма дори и за предотвратими болести като рак на маточна шийка или гърда.
- Какво трябва да направи човек, ако има близки роднини с тази диагноза? Колко често трябва да ходи на преглед?
- Има препоръки за скрининг при мъже между 55- и 80-годишна възраст. Ако човек има по-голям стаж като пушач, настоящите препоръки са за започване на скрининг на по-ранна възраст – още на 50 години. Хората трябва да бъдат информирани за тази възможност, но за жалост, няма такъв въведен скрининг у нас. При много онкологични болести закъсняваме с диагнозата, защото има единични програми, които обаче обхващат много малко хора. За да има реален и ефективен скрининг, трябва да се обхванат достатъчно на брой хора, за да се открият тези, които биха имали проблеми.
- Какво е нужно, за да се подобри лечението на пациентите у нас?
- Ракът на белия дроб едно време се делеше на дребноклетъчен и недребноклетъчен. А сега всеки подвид се дели на още допълнителни. Вече има генетични изследвания, които могат да разделят рака на осем вида, защото има различно лечение. Например при млади жени непушачи с аденокарцином има по-чести мутации, като EGFR или ALK, и те се срещат по-често (12 - 15%), за разлика от възрастни мъже с плоскоклетъчен карцином, където тази мутация се среща под 5%. При експресия на друг маркер, PD-L1, можем да провеждаме моноимунотерапия или в комбинация с химиотерапия според степента на експресия, която е една от новостите в лечението не само на белодробен карцином. Ние търсим тези мутации с допълнителни генетични изследвания и след това много по-специфично можем да провеждаме лечението на пациента. Доказано е, че при тези хора установяването на мутация води до персонализиран подбор на пациенти, които да отговорят най-добре на съответното лечение. Затова генетичните изследвания трябва да бъдат въведени, за да може ние да откриваме и лекуваме адекватно. Те струват много пари и съответно НЗОК не ги покрива. За да може пациентът да стигне до нужното лекарство, фармацевтичните компании плащат за тези изследвания. Здравната каса би трябвало да даде възможността човек да бъде изследван за даден маркер, за да стигне до лечение. Когато това не се случва, ние можем да лекуваме като в миналия век за дребноклетъчен и недребноклетъчен рак. Това е голям проблем в България, валиден не само за рака на белия дроб.
- Имат ли българите достъп до съвременно лечение?
- Достъпът до лечение в България, в интерес на истината, е добър, особено за белодробния карцином. Ние имаме възможност да провеждаме както таргетно лечение, когато открием някаква мутация, така и имунотерапия. Парадоксът е, че в много случаи в България може да се започне по-бързо лечение, отколкото в чужбина. Пациентът може дни или седмици след като бъде диагностициран, да започне лечение. Стига да имаме всички необходими детайли от диагнозата и стадирането на болестта.
- Какви са симптомите на това заболяване?
- Като цяло симптомите на рака на белия дроб зависят от това къде е разположен. Ако е в центъра на бронхиалното дърво, т.е. близо до големите дихателни пътища, преобладават кръвохрак, задух или кашлица, а ако е повече към периферията, в близост до гръдната стена, симптомите възникват много по-късно и по-често са свързани с болка заради директна инфилтрация. През последните две години заради COVID-19 много пациенти се забавят, преди да стигнат до лекар и да се установи ракова диагноза, въпреки че имат симптоми. Очакваше се белодробният карцином да се открива малко по-често, но дори и той се открива много по-рядко и в по-напреднал стадий през последните години заради това, че пациентите остават вкъщи и не търсят медицинска помощ дори при симптоматична болест.
- Кой от двата пола е по-засегнат – мъжете или жените?
- По принцип при жените карциномът на белия дроб е по-рядък. При мъжете това е втората по честота онкологична локализация след рака на простатата. При дамите на първо място е карциномът на гърдата, следват ракът на дебелото черво, на маточното тяло и шийка и след това е белодробният. При мъжете той се среща почти три пъти по-често, отколкото при жените.
- Има ли други рискови фактори за заболяването освен тютюнопушене, например – наследствеността?
- Моят призив е за спиране на тютюнопушенето. Това е превенция номер едно, която трябва да се прокламира. Колкото по-развита е една страна, толкова по-малък е броят на пушачите. Докато у нас продължават конфликтите къде може да се пуши. Хората смятат, че това е тяхна свобода. Като цяло наследствеността не е водеща при рака на белия дроб, тя е водеща при други локализации, като карцином на гърда и яйчници, панкреас и стомах. При белия дроб по-скоро са водещи условията, в които живее един човек – например пасивното пушене, не само активното, работата и живот във вредна и замърсена среда. Осъществява се с подкрепата на MSD България