- Проф. Лазарова, какви са причините за нарастващата устойчивост на бактериите към антибиотиците?
- Д-р Какарашев, на фона на глобалната пандемия от КОВИД -19 през последните две години, проблемът антибиотици и антимикробна резистентност придоби ново значение и актуалност. Докато в повечето европейски държави се отчита намален прием на антибиотици, то в България продължава да се регистрира повишен прием на антибиотици в извънболничната помощ, особено на азитромицин, където ръстът е над 100 процента. Селективният натиск на антибиотиците неминуемо води до създаване на устойчивост на бактериите към антибиотиците. В тази надпревара ние сме винаги в позицията на догонващи, тъй като бактериите са винаги една крачка пред нас. Нарастващата антибиотична устойчивост е в центъра на вниманието на СЗО, на Европейския център за контрол на болестите (ЕЦКБ) и на цялата медицинска общност. Повече от 10 години ЕЦКБ отбелязва 18 ноември като ден за осведоменост и разумна употреба на антибиотици, а СЗО отбелязва седмица за осведоменост и разумна употреба на антибиотици.
- Какво се случва в доболничната помощ, в болниците и във ветеринарно-медицинската практика?
- Причините за нарастващата устойчивост на бактериите са разнообразни, но най-често те се свеждат до свръхупотреба и неправилна употреба на антибиотици в доболничната и в болничната медицинска практика. В доболничната медицина това са: предписване на широкоспектърни антибиотици, без предшестващо микробиологично изследване, изписване на антибиотици при вирусни инфекции, непълен курс на лечение и неправилни дозировки и други. В болничната медицинска практика причините най-често са: използване на широкоспектърни антибиотици или неподходящи антибиотици за емпирично лечение или за профилактика при хирургични интервенции (често пъти се предпочита по-евтиният от тях ), неспазване правилата на антибиотичната политика в болничните заведения и други. Причините за нарастване на антибиотичната резистентност се коренят и в липсата на правила за употреба на антибиотици във ветеринарномедицинската практика. Използването на антибиотици от групата на гликопептидите и колистин при храненето на животни и птици, води до устойчивост на бактериите, които после причиняват инфекции у хората.
- Какви са последиците от неправилната употреба или от свръхупотребата на антибиотиците за хората?
- За пациентите последиците са увеличен болничен престой, риск от инфекции, свързани с болничното обслужване, причинени от множествено резистентни бактерии (МРБ). Особено уязвими са пациентите в интензивни клиники и сектори, вкл. пациенти с Ковид-19 на механична вентилация, болни от хирургични клиники, неонатологични сектори и др. Връзката между правилната употреба на антибиотиците в болничната медицинска практика, антибиотичната резистентност и вътреболничните инфекции (ВБИ) е право пропорционална. Неправилната употреба на антибиотици води до устойчивост на бактериите към няколко групи антибиотици (или към всички антибиотици, използвани в практиката) и до увеличаване на случаите на вътреболничните инфекции. Друга последица са финансови загуби от скъпоструващото лечение на пациенти с тежки съпътстващи инфекции и инфекциозни усложнения.
- Как се отразява свръхупотребата на антибиотици върху развитието на бактериалната популация?
- При бактериите важи правилото: „Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни“. Използването на неподходящи антибиотици, недостатъчни дозировки, непълен курс на лечение или излишното им прилагане води до създаване на щамове, устойчиви към почти всички антибиотици. За съжаление в болничните заведения се регистрират бактерии, устойчиви на всички антибиотици, използвани в практиката. Бактериите са изключително изобретателни. Те придобиват и обменят постоянно, двупосочно гени на резистентност чрез различни механизми. Друго предимство е феноменът, наречен “Quorum sensing“. Той се изразява в съгласувано поведение между бактериите в бактериалната популация, при който бактериите „общуват“ помежду си и съгласуват своето поведение. Когато са множество и имат „кворум“, те извличат ползи, които им помагат да оцеляват, например увеличаване на тяхната вирулентност или множествена устойчивост към антибиотиците. Списъкът на бактериите, използващи този феномен за оцеляване в условията на антибиотичен натиск нараства ежечасно.
- Възможно ли е да се ограничи нарастващата устойчивост към антибиотици?
- Да, възможно е. Нарастващата антибиотична резистентност е глобален проблем В много страни антибиотична резистентност се счита като заплаха за здравето на хората и е приоритет на държавната политика. Борбата с антибиотичната резистентност е в центъра на вниманието на всяка една страна, в това число и България. На национално ниво е изработена стратегия за употреба на антибиотици, а дейността по контрол и мониториране на антибиотична резистентност се извършва от Референтните лаборатории на Националния център по заразни и паразитни болести. Придобитата устойчивост на бактериите към антибиотици е неизбежна, особено в рисковите клиники и сектори на болничната медицинска практика. Съществуват възможности обаче тя да бъде ограничена чрез : точна етиологична диагноза на инфекциите и инфекциозните заболявания; спазване на правилата за добра медицинска практика и емпирична терапия; стриктно спазване на антибиотичната политика на болниците; мониториране на регионалната антибиотична резистентност; надзор и превенция на вътреболничните инфекции и други. Изключително важно е антибиотичната политика на болниците да се актуализира, съобразно общата и регионална резистентност, като се прилагат актуалните стандарти. Бих препоръчала към антибиотичната политика да се включат, като отделен консенсус правила за употреба на антибиотици при пациенти с КОВИД-19, нещо, което правим в последната редакция на Антибиотичната политика на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст.Киркович“, Стара Загора.
- Ще ни запознаете ли с общите положения при диагностиката и лечението на пациенти с потвърдена КОВИД-инфекция?
- Да, разбира се. Идеята на изработване на тези правила е да стигнат до възможно повече хора, най-вече до лекарите от доболничната медицинска практика. По данни на Европейския център за контрол на болестите, процентът на бактериалните инфекции при пациенти с КОВИД-19 е нисък, той е едва 7 %, като най-често те се наблюдават при тежко болни пациенти, подложени на механична вентилация и при критично болни, с болничен престой над 12 дни. Независимо от това, 76 % от пациентите са получили поне един антибиотик, а при наличие на бактериални инфекции - 70% от пациентите са лекувани с три групи антибиотици. В условията на КОВИД, употребата на антибиотици и на антимикробни средства трябва да се разглежда като част от емпиричната терапия на най-тежките или потвърдени случаи на КОВИД-19.
- Какви са препоръките на Експертния консултативен съвет за диагностика и лечение на пациенти с потвърдена КОВИД-инфекция?- Антибиотиците, д-р Какарашев, не трябва да се прилагат профилактично. Те не се назначават с цел да се предотврати евентуална бактериална пневмония и не се препоръчват при пациенти с лека степен на КОВИД-инфекция. Болните които нямат тежки респираторни проблеми трябва да се лекуват без антибиотици. При пациенти с умерено тежко протичане, с пневмония или сепсис и ниско кислородно насищане се започва емпирично лечение с антибиотици, като същото периодично се преоценява или спира, ако липсват клинични и микробиологични данни за развитието на инфекция. При тежко клинично протичане и при пациенти, изискващи механична вентилация, поради ниска кислородна сатурация, особено при наличие на данни за болнично придобита или вентилаторна пневмония, антибиотичното лечение трябва да се адаптира съобразно резултатите от микробиологичното изследване на материали от долните дихателни пътища. При възможност се преминава от парентерален към перорален антибиотичен прием и широкоспектърните антибиотици се заменят с тясноспектърни антибиотици.
Коя е тя?
- Преподавател е по Микробиология, основател и дългогодишен ръководител на катедра „Микробиология“ към Медицински факултет при Тракийски университет - Стара Загора
- Началник е на Микробиологична лаборатория към УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД
- Зам.управител е на Експертния съвет по Микробиология към Българската асоциация на микробиолозите.
- Член е на Експертния съвет по Микробиология към БЛС.
Д-р Румен Какарашев
