К оронавирусът е способен да стане неразделна част от нашето ДНК. Това предупреждава експертът по инфекциозни болести проф. Камен Плочев. „Екип от учени подкрепи с допълнителни доказателства противоречива хипотеза, че генетичните участъци на пандемичния коронавирус могат да се интегрират в нашите хромозоми и да останат в организма на инфектирания. Подобна вирусната интеграция не означава, че хората, излекувани от COVID-19, остават заразни. Възможно е обаче някои от тях до края на живота си да дават положителен резултат от PCR-тест“, казва проф. Плочев.
„Учените Джениш, Йънг и съавтори твърдят, че в редки случаи, ензим в човешките клетки, може да копира вирусните последователности в ДНК вериги и да ги вмъкне в нашите хромозоми. Ензимът, обратната транскриптаза, е кодиран от LINE-1 елементи, последователности, които съставят 17% от човешкия геном и представляват артефакти на древни инфекции, предизвикани от ретровируси. В оригиналното съобщение, изследователите представят лабораторни доказателства, че когато човешките клетки, съдържащи допълнителни LINE-1 елементи, се заразят с коронавирус, в хромозомите на клетките на гостоприемника се вмъкват и ДНК версии на секвенции на SARS-CoV-2“, казва проф. Плочев и допълва, че екипът на Джениш и Йънг съобщава за белези на интеграция на коронавируса в тъканите от живи и аутопсирани пациенти с COVID-19.
В същото време Хармит Малик, който е специалист по древни вируси в човешкия геном и работи в Центъра за изследване на рака „Фред Хътчинсън“ обяснява, че някои хора, които трябва да са изчистили вируса, понякога имат положителни PCR-тестове. „Авторът предупреждава, че тъй като са интегрирани само субгеномни вирусни фрагменти, не може да бъде произведен инфекциозен вирус от интегрираните последователности. Проблемът не е в производството на заразни вирусни частици. Това което се явява като проблем е, че експресията на интегрирани вирусни последователности може да усложни ползването на чувствителния PCR-анализ, като критерий за присъствие на инфекциозен вирус, т.е. може да даде фалшиво положителни резултати, дори да се подозира развитието на хронична COVID-инфекция. Изследванията разкриват и дългосрочни последици в човешкия геном след инфекция със SARS-CoV-2 и обясняват защо хората, които са се възстановили клинично и лабораторно от COVID-19, могат да продължат да произвеждат вирусна РНК в тъканите си“, обяснява проф. Камен Плочев.
Експертът по инфекциозни болести разказва и какви са водещите патогенетични механизми при коронавирусната инфекция. „Вторичната хемофагоцитна лимфохистиоцитоза (sHLH) представлява недостатъчно разпознат, хипервъзпалителен синдром, характеризиращ се с фулминантна и фатална хипер-цитокинемия с развитието на мултиорганна недостатъчност. При възрастни sHLH най-често се предизвиква от вирусни инфекции и се среща в 3% от случаите на сепсис. Кардиналните особености на sHLH включват непрекъсната треска, цитопении и хиперферитинемия. Профилът на цитокините, оформящ sHLH, е свързан с тежестта на заболяването COVID-19“, казва проф. Плочев. По думите му всички пациенти с тежка форма на COVID-19 трябва да бъдат подложени на оценка за хипервъзпаление, като се използват лабораторни тестове. 13 показателя могат да докажат наличието на хипервъзпаление. „Описани са неутрофилия, повишена лактат-дехидрогеназа и D-димер, намален брой лимфоцити, намален брой CD3 и CD4 на Т-клетки. Наблюдава се и увеличение на AST, преалбумин, креатинин, глюкоза, липопротеин с ниска плътност, серумен феритин и протромбиново време. Всичко това се свързва с по-висок риск от тежко протичане на заболяването и с развитието на остър респираторен дистрес синдром (ARDS)“, казва инфекционистът. По думите му в редки случаи може да се стигне и до бактериална суперинфекция. „Точната честота на бактериална суперинфекция при COVID-19 е неизвестна и въпреки, че има съобщения за документирани бактериални суперинфекции, честотата изглежда е много по-ниска, отколкото при тежък грип. Повечето проучвания съобщават за първоначална коинфекция или вторична бактериална пневмония между 11% и 35% от случаите“, уточнява проф. Плочев.
Д-р Румен Какарашев
