Ц яло сражение бива инсценирано, за да бъде прикрито вероломното отравяне на един от най-големите поборници на българската кауза в Македония.
Това става ясно от спомените на 81-годишната днес Христина Томова - потомък на войводи от ВМОРО, а после и от ВМРО. Поне шест от нейните прадеди и деди са бродили Паяк планина в днешна Гърция и са се хвърляли в люти битки с турци и гръцки андарти, отстоявайки българската си принадлежност. От дядо си Томо Христов Петляков тя научава куп истории за неговите срещи с войводи от ранга на Кръстьо Асенов, Тане Николов, Постол войвода, които и до днес са неизличими в паметта й. Тези разкази на дядо й Томо, както и снимка на Постол войвода с една от четите си я карат преди 14 години да се захване с написване на книга. Така през 2019 г. книгата на Христина Томова „Род и дълг“ става факт. Спираме се на един от героите, на които е посветена - Постол войвода, защитника на мирното българско население от селата под Паяк планина.
Семейство
Войводата Апостол Петков Терзиев, наричан още от народа Постол войвода, Ениджевардарското слънце или Царя на блатото, е от знаковите личности на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Известен още като Македонския Робин Худ, той е роден на 6 май (стар стил) 1869 г. в голямото село Боймица, днес Аксиуполи в Гърция, Гевгелийско, дало името си на целия район между планината Паяк, Вардар и Ениджевардарското езеро - Боймия. По-големият му брат Митре Терзиев е комитствал в Паяк планина, а по-малкият му брат Тано Терзиев и братовчед му Антон Терзиев загиват като четници на ВМОРО. Първоначално младият Апостол работи като кантонер по железопътната линия Солун-Скопие, но през 1892 г. хваща гората заедно с брат си Тано и трима други четници. Малобройната чета защитава населението от грабители турци, арнаути и гръцки андарти в Гевгелийско и Ениджевардарско в Паяк планина и в Ениджевардарското езеро.
Среща
През 1897 г. Даме Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Постол войвода и Иванчо Карасулията. В същия ден свещеник Стамат Танчев кръщава с кама и револвер върху библията двамата харамии в революционната борба и те влизат в редовете на ВМОРО. Постол войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода на ВМОРО. Цели 14 години този неграмотен, но природно надарен българин е истински защитник на поробените българи в региона, заради което печели и народното признание, наречен от хората Ениджевардарското слънце.
Чета на Постол войвода (прав вляво) с оръжие и муниции за Македония. Кюстендилски пункт на ВМОРО, 15.02.1905 г.
Въстание
Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Постол войвода участва активно в Илинденското въстание през 1903 г., като надвива турския аскер в редица сражения. След въстанието Апостол заминава за свободна България, но още през февруари 1904 г. се връща в Македония и подема наново революционната борба, като воюва и на нов фронт – срещу гръцките андарти в района на Ениджевардарското езеро. Той сковава в езерото наколни колиби, които служат за убежище на четата му и край които се водят сражения. Затова народът в района го нарича още Властелинът или Царят на блатото. Апостол се опитва да повдигне падналия след разгрома на въстанието дух на българското население и да усмири надигналите глава гъркомани и гърци.
Слава
През 1906 г. американският журналист Алберт Сониксен заедно с воденския войвода Лука Иванов намират Апостол войвода при Ениджевардарското езеро и като четници живеят с войводата и комитите. Сониксен оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“: „Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше Македонския Робин Худ. Тринадесет години той беше носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол беше кръстосвал планините. Той е от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите.”
Натиск
През 1907 г. натискът на гръцките андарти и турската войска в Ениждевардарското езеро става неудържим и Постол войвода е принуден да го напусне. След измамния Хуриет на 4 май 1910 г. войводата участва в основаването на Българската народна македоно-одринска революционна организация и е избран за член на Главния й комитет. На 29 юни навлиза отново с чета в Македония заедно с войводите Ичко Димитров, Христо Чернопеев и Въндо Гьошев и подновява нелегалната си революционна дейност.
Отравяне
На 2 август 1911 г. Постол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката са отровени в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция). Бившият четник и секретар на четата Тодор Чифтеов ги отравя в дома си, след което телата им са пренесени между лозята и старите гробища и е инсценирано сражение с турския аскер, а в труповете са „застреляни“. По-късно телата на тримата са пренесени в Енидже Вардар, където са разпознати и погребани. След смъртта на Апостол войвода ръководител на Солунския революционен окръг става войводата Ичко Димитров, който за наказание запалва къщата на Тодор Чифтеов. Ичко избива братята на Чифтеов с целите им семейства. Веднага след предателството съпругата на Чифтеов го напуска завинаги и се връща при баща си в Гуменджа. Впоследствие Чифтеов се занимава предимно с хайдутлук и минава на страната на гръцките андарти, като дори получава гръцкото име Теодорос Цифтес. През 1924 година участва в чета, която ограбва заможни български бежанци по пътя им към България след Ньойския мирен договор.
Паметник на Постол войвода бе открит в Несебър, където днес живеят много наследници на българи от ениджевардарско.
Румен Жерев
