З абраната за улов по Дунав падна и рибарите накацаха по бреговете, а други извадиха моторните лодки да хващат сом на кльонк.
Екземплярите не са като едно време и тежат по 4-5 килограма, но и това е добре при тенденцията за намаляване на рибата в реката. Тъй като водите продължително време са ниски, въдичарите трудно могат да хванат сом от брега. Рибата отива на дълбокото – по фарватера (плавателния път), затова и на сравнително добър улов от сом се радват тези с моторните лодки.
„Като тръгнат от устието на Янтра и се пускат по фарватера десетина километра. Приятели ми се похвалиха, че край остров Люляка са хванали хубави сомчета на кльонк“, разказа пред „Телеграф“ русенският риболовец Георги Георгиев.
Видове
През втората половина на юни вървят всички видове риби. Може да се хване освен сом също и шаран, бяла риба, мряна, амур, толстолоб, морунаж. Дунавската скумрия или карагьозът все по-трудно се улавя, защото тя вече почти се е върнала в морето. Тази риба навлиза напролет от Черно море в реката, за да хвърли хайвера си, и после се връща обратно. Тази година рибарите не се хвалят с добър улов на карагьоз. Дунавската скумрия в миналото се е хващала на чепаре, но сега – предимно на мрежа, и то през нощта, защото по светло вижда мрежата и я избягва. Мрежари от района на Тутракан са се похвалили с неголямо количество уловен дребен карагьоз с дължина 15-20 сантиметра.
Хидровъзли
Преди построяването на хидровъзлите „Железни врата 1“ и „Железни врата 2“ дунавската скумрия е стигала до средното течение на реката, но сега отива най-много до района на Видин. И това става, при положение че нивото на водата е поне 400 сантиметра спрямо условната кота нула, за да може карагьозът да намери подходящи места да хвърли хайвера си. Дългогодишни риболовци си спомнят, че преди две-три десетилетия в района на Тутракан и Силистра с мрежи са хващали тонове карагьоз, и то екземпляри с дължина до 40 сантиметра.
„Климатът много се промени и това оказва влияние на живота в реката. Така наречените черешови води, каквито имахме всяка пролет, през последните десетина години не се наблюдават. А пълноводието пролетно време е много важно, защото тогава рибата хвърля хайвера си. Високите води заливат островите и бреговете и рибата търси тези места, където хайверът полепва по храсталаци и тревички, а после при определена температура се излюпва“, обясни Георгиев.
Стрес
Когато водите са ниски и няма необходимите условия, рибата се стресира и не изхвърля хайвера си, а го капсулира в тялото си. Тази е причината рибните ресурси в Дунав да намаляват, а в живарниците да има все по-малко улов.
Според Георгиев, който дълги години оглавяваше Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, ако климатът не се промени и не започнат повече валежи във водосборната област на реката, тенденцията за намаляването на рибата ще се задълбочи. Топящият се сняг от Алпите, който е основният източник за подхранването на басейна на Дунав напролет, през последните години е достатъчен едва за достигане на средни водни стоежи, но не и на високи, каквито са необходими за доброто размножаване на рибата.
Но и тази тенденция не обезкуражава и не отказва въдичарите от хобито им. От брега се хваща предимно морунаж. Понякога се лъжат на стръвта и неголеми шаранчета.
„Сега се задават горещини и риболовът ще става все по-слаб. При високи температури рибата се крие по дълбоките места. Истинският риболовен сезон по Дунав настъпва в средата на август и продължава до ноември. Тогава рибата става активна, започва да се храни повече и да натрупва тлъстини, за да се подготви за зимата“, казва Георгиев.
Таранката почти я няма
Най-масовата риба преди години в Дунав – таранката, вече почти я няма. Преди години хвърляш въдицата и вадиш таранка, друга риба от нея до стръвта не можеше да се добере, спомня си риболовецът.
Сабицата, която също хващали много напролет, и тя изчезнала. Намалял и уловът на толстолоб. Преди 15 години риболовци вадели по 100-150 килограма толстолоб на ден, а сега много рядко се случвало някой от мрежарите да се похвали с няколко екземпляра от по 3-5 килограма.
Жанета Йорданова
