А ко Гоце Делчев е идеологът и знамето, то Дамян (Даме) Груев е двигателят в революционната борба за извоюване на свободата и съхраняване на българщината в поробена Македония.
В това са единодушни техните биографи, по чиито разкази техният живот е достигнал до наши дни. Единодушни са, като ги назовават Апостолите на измъчената земя.
Дамян (Даме) Груев
На 21 януари 1872 г. по стария стил, или 4 февруари по новия в българския се навършват 150 години от рождението на Гоце Делчев в Кукуш, днес в Гърция. Тленните останки на героя митарстват от Баница, Серско, през Ксанти, Пловдив, София, за да ги натресат през 1946 година в Скопие. Където Гоце приживе никога не е стъпвал, но днешната Република Северна Македония си го присвои.
Гоце саморъчно пише за своята национална принадлежност още през 1899 година в писмо до войводата Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"
Гоце Делчев е убит на 21 април (стар стил), или 4 май 1903 година в сражение с турците в населеното с българи село Баница, руините на което сега са в гръцки предели. Погребан е до лобното му място над селото, заедно ги полагат в гроб с другия загинал войвода в сражението, Димитър Гощанов. Останалите четирима загинали четници са положени в съседен общ гроб.
Участникът в сражението от 1903 година, войводата Михаил Чаков, пише в спомените си след години: “...Срещу Гергьовден 1906 година смятахме да разкопаем гроба, където бяха заровени двамата – Делчев и Димитър Гощанов, от селяните в Баница, и които знаеха как са сложени в гроба. На 22 април вечерта започнахме разкопаването, което за щастие остана незабелязано от турския пост отсреща... За голямо наше учудване, когато разкопахме трупа на Делчев - целият му гръден кош не беше разложен и много естествено, че не можеше и не трябваше да го изкарваме. Краищата - ръцете, краката и черепът, бяха съвършено разложени. Прибрахме краищата и черепа, а гръдния кош наново заровихме внимателно и се прибрахме в селото... Взех около 4-5 кг суров спирт, поставих костите в едно дървено корито, полях ги със спирт и ги държах три дни в коритото. Вечерта на третия ден ги изкарах от спирта, изтърках ги със сухи кърпи и преди да напусна селото, казах на дядо Никола Мутафчиев, клисаря на черквата, у когото бяхме на квартира: „Дядо Никола, ще вземеш още утре рано да направиш едно сандъче, в което ще прибереш костите на Гоце, но ще имаш предвид да събереш и другите кости, които останаха в гроба. И когато Господ спи, ще ги пренесеш в черквата и ще ги поставиш под самия Свети престол в олтаря. Змия езика ти ще изяде, ако друг освен теб узнае, че това са костите на Гоце Делчев...”
Клисарят дядо Никола донякъде изпълнява поръката на войводата Чаков. Единствената неточност в спомените на войводата са, че повторно разкопаване на гроба не е имало. Доказват го думите на друг участник, дядо Коце Мутафчиев от Банско, който в седмиците преди сражението е най-близо до Гоце Делчев. В десетките свои писма до внуците си в Банско той ги заклева с думите:”Идете в Баница и вземете Гоце. Половината му кости още са там.”
Поклонение на гроба на Гоце Делчев в Баница през май 1943 г.
Друго доказателство, че част от Делчев е още в покрайнините на Баница е панихидата и откриването на мраморен кръст на 3 май 1943-та. На същото място, където са били погребани до 1906 година. Тогава Баница отново е българска. На запазена снимка от панихидата се виждат и три от сестрите на Гоце – Руша, Велика и Елена.
Отпред на мраморния паметник е изписано: “Тук почива Гоце Делчев, легендарния борец за свободата на Македония“, а на гърба на паметника: “В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово - войвода. Стефан Духов от с. Търлис - четник; Стоян Захариев от с. Баница - революционер; Димитър Палянков от с. Броди - революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!". Паметникът е взривен от гърците през 1946 година.
През 1917 г., по време на Първата война костите на Гоце достигат до войводата Михаил Чаков, който е комендант на Ксанти. После жена му ги пренася в Пловдив. През 1923 година, вече в ново, резбовано сандъче тази част от тленните останки на Гоце намират временно покой в София, в Македонския дом.
След Парижкия договор от 1946 г. под диктата на Сталин се извършва предателство на Георги Димитров към паметта на героя. На 8 октомври 1946 година в София пристигат представители на т.нар. македонско правителство, за да получат и пренесат костите на Гоце Делчев в Скопие.
Те биват посрещнати тържествено пред Македонския дом на улица „Пирот", преименувана тогава на „Маршал Тито". Поставено на английски лафет и тържествено конвоирано от английски войници, сандъчето с костите на Гоце преминава през Дупница, Горна Джумая, Петрич и в Струмица поемат към Скопие.
До ден днешен костите на Гоце Делчев се намират в сърбоманската църква "Свети Спас" в Скопие.
Сходна е съдбата и на Дамян (Даме) Груев, малкия Апостол на Македония. Роден е на 19 януари 1871 година в битолското село Смилево, учи в Солунската българска мъжка гимназия, преди да бъде изключен през 1888 година за участието му в ученически бунт.
През 1889 година се озовава в София, където учи в новосъздаденото Висше училище. Изключен е и от Висшето училище, защото е заподозрян в убийството на министър Христо Белчев.
Обвиненията отпадат, но Даме Груев заминава за Македония и е един от създателите на тайната революционна организация, която през 1905 година е именувана ВМОРО. Когато учителства в Щип, пристига Гоце Делчев и двамата бързо се сближават. Докато Гоце е идеологът на революцията, то Даме е тактикът на организацията.
През април 1903 година Даме Груев председателства смилевския конгрес, проведен в родната му къща, където след спорове се взима решение за въстание. Въстанието в Битолско избухва на Илинден 1903 година.
Даме участва активно в бунта и успява да види родното си място освободено само за по-малко от месец. Въстанието е потушено, а селата подпалени. Буквално заклани са много мирни жители.
На 23 декември 1906 г. край село Русиново в Малешевската планина малката чета на Даме и четата на войводата Александър Китанов са предадени и обградени от турци потераджии.
Макар и ранен, той успява да се измъкне и стига до връх Петлец, където попада на втора засада. Тук умира от раните си. Има свидетелства, че Даме Груев е предаден от сърбоманския войвода ренегат Мицко Кръстев.
Тялото на Даме Груев е погребано от турците. След като разбират, че убитият е водач на комитите, те разкопават гроба, изваждат тялото и го снимат с фотоапарат.
Румен Желев
