Уникална пещ на 7000 г. с вграден календар може да се види в Регионалния исторически музей в Кюстендил.
70 000 души са видели едни от най-старите артефакти в България, които са разположени в археологическата експозиция на музея. Не случаен е и фактът на изнесените данни, тъй като този месец се навършват 15 години от откриването на експозицията, посветена на 100-годишнината от началото на системните археологически проучвания на града. В нея са експонирани предмети от територията на цялата Кюстендилска област, обхващащи времето от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в. Част от нея е и нумизматичната изложба, открита през 2008 г., която допълва информацията към местната история и разширява общото представяне на региона със сребърните и бронзовите си монети, датиращи от VI в. пр. Хр. до XVII в.
Уникат
„Експозицията е обособена в три периода - праистория, античност и средновековие. Праисторическата зала ни връща 8000 г. назад във времето. Сред показаните експонати е уникалният модел на пещ от V хил. пр. Хр с врязана таблица на календарна система, която се смята за най-ранната позната в Европа. Периодът на античността представя важния административен, икономически, духовен център и лечебен минерален курорт за императори и военачалници - град Пауталия. Средновековният Велбъжд е засвидетелстван с експонати от IX до XIII в., както и от XVII в., когато градът променя името си на Кюстендил - Земя на Константин, обясняват експертите от музея в областния град.
Локация
Любопитна подробност е, че изложбената зала „Асклепий” е адаптирана от бивш стол на тютюнева промишленост след основен ремонт през 2004-2005 г. Първата изложба, представена в нея, е етнографската „Багри от миналото” на Националния исторически музей - София и Регионалния исторически музей - Кюстендил.
До настоящия момент в залата сред археологическите артефакти са уредени пет временни изложби, сред които са археологическата колекция на фондация „Братя Бобокови” – гостуваща изложба на Нумизматичен музей – Русе, и спасени културни ценности от иманярска дейност от полицията в Кюстендил.
„За тези 15 години от съществуването си археологическата експозиция има над 70 000 посещения. Интересът от страна на деца и възрастни е почти еднакъв, следван от този на чуждестранни туристи, което води до заключението, че залата е привлекателна за всички възрасти, от малки до големи. Разбира се, не можем да не споменем и отражението на Covid пандемията, което се усеща в последните две години с рязкото спадане на посещенията“, обясняват още от Регионалния музей в Кюстедил.
Носталгия
С носталгия уредниците си спомнят и за десетките детски работилници в града, чрез които приобщават младото поколение към осемхилядолетната история на град Кюстендил. Последната им инициатива беше през месец септември, когато десетки деца твориха на теми Съединението на България (6 септември 1885 г.) и Обявяване на независимостта на България (22 септември 1908 г.). „Участниците изработваха карти с границите на България след Освобождението, които отразяват случващите се териториални промени след 3 март 1878 г. и подписването на Санстефанския мирен договор. Целта ни бе да разкажем за смелостта и решителността на предците ни да следват един общ национален идеал за обединение на българския народ в целокупна и единна държава“, припомнят още от РИМ - Кюстендил.
Находки
Всяка година при поредните разкопки на обекти при галерията в Кюстендил получаваме нови резултати, както научни, така и интересни като находки, обяви Румен Спасов - археолог и ръководител на дейностите по разкопки на втори обект в центъра на Кюстендил. По думите му археолозите работят със средства, отпуснати от Министерството на културата, с чиято помощ се напредва в посока изучаване на терена в разкриването на паметници от древна Пауталия. „Крайната идея на този процеса е да бъдат експонирани всички разкрити недвижими паметници - сгради, улици, както и последните разкрити крепостна стена и кула към нея. След изготвяне на проект за реставрация и консервация ще се пристъпи към неговото изпълнение, очакват се интересни резултати. Идеята е археологията да бъде вписана в рамките на съвременния парк „Галерията“. Целта е всички, които посещават Кюстендил, да видят различни места, свързани с различни исторически епохи“, обяснява още археологът. Той припомня, че в непосредствена близост до новите теренни проучвания се намират едни от уникалните паметници - Дервиш баня, Термите на Пауталия, както и Пирговата кула. Спасов е категоричен, че успешното експониране на обекта, който досега се разработва, би дал много добра представа за антична Пауталия. „Разбира се, ние не можем да покажем целия град, но идеята е да представим една голяма част от антична Пауталия пред гостите и жителите на Кюстендил. Несъмнено Кюстендил е сред най-древните градове на Балканския полуостров“, обясни Румен Спасов.
Стена
По думите му последното проучване е свързано с 12-метров сектор от Крепостната стена и една правоъгълната кула пред нея. Тези паметници ще бъдат запазени и археолозите ще търсят варианти за тяхното експониране. Една от обсъжданите идеи е Крепостната стена да се издигне до 4 метра заедно с кулата над съвременния град, като се потърсят най-оригиналните варианти за изпълнение. „При разкопките са открити различни следи от живот, като най-старите са от 4-тото хилядолетие пр.Хр., което според нашата терминология се нарича още финала на каменно-медната епоха. Оттогава ние разкриваме различни по дебелина пластове, сгради, които са оцелели в една или друга степен и са се съхранили в земята в течение на 6000 години“, уточнява Спасов. Сред намерените редки находки са съдове, запечатани от рухналия покрив на горяща сграда в края на IV век и началото на V век, когато градът е бил превзет и опожарен от хуните. Съдовете са деформирани, те са три на брой, а именно глинена чашка, стъклена кана и голяма глинена купа, използвани в домакинството, обяснява още археологът.
Северина Димитрова
