О чакваме много добра реколта от роза дамасцена. Такава надежда изразиха пред „Телеграф“ биопроизводителите Веселин Ганчев от Стрелча и Ридван Иляз от Гъбарево до Павел баня. „Добре е, че падна дъждът преди кампанията, защото ако не беше паднал, нещата щяха да са доста трагични“, каза Веселин Ганчев.
По-рано
Въпреки че в почти цялата Розова долина за първи път прибирането на розовите листенца започна с почти месец по-рано, в Стрелча се очаква това да е най-дългата кампания. За това разказа Веселин Ганчев.
Студено
Това е така, защото градините са на по-високо и сутрините са доста хладни, като в повечето случаи температурите са около 7 градуса и розите не могат да цъфтят, обясни той. През деня се влиза в градините, но ще се наложи да се бере повече от месец.
Според него вероятно има занемарени градини, но по-важен е въпросът защо е така. Дали са изоставени, защото насажденията са остарели, или просто вече розите не интересуват собствениците, коментира Ганчев твърдения, че се зарязват градини. Той увери, че тази пролет не е чувал досега стопани, които са сключили договори с розоварните, да не могат да продадат розите си. Освен това регистрираните земеделски стопани ще получат субсидии по украинската помощ.
Малките
Проблемът е със собствениците на малките градини, които не се регистрират и не получават такива средства. Това според Ганчев е наистина голям проблем, защото малките градини са много по-ефективни, отколкото големите, тъй като прибирането на розовите листенца е основно ръчен труд. Въпреки предложенията преди време, които бяха направени за защита на такива стопани, нищо не се случи в тази посока, допълни той. „Имахме много предложения, входирани в Министерството на земеделието, дори да отпадне акцизът за производство, но нищо не се случи“, каза Веселин Ганчев.
Цени
Проблемът с работната ръка продължава да е актуален, допълни Ганчев. Поради по-хладното време той все още не е влизал да бере в собствените си градини. В момента изкупуването на розов цвят за преработка е 4 лв., а 1,50 лв. се плаща на работниците за предаване на килограм розови листенца. Ако можехме да продаваме маслото на по-високи цени, щяхме да плащаме повече за бране, увери той. Според колегата му Ридван Иляз конвенционалното розово масло на международния пазар върви по 10 хил. евро, евентуално десет хиляди и петстотин. Биологичното е по-скъпо – около 13 хил. евро, но то винаги си има по-сигурен пазар. Българското се продава предимно на френски и германски компании и присъства в състава на най-скъпите парфюми, но фирмите, които го купуват, предпочитат да не се знае, че го вземат от нас. Според Иляз преработвателите нямат интерес да вдигат много цената, защото маслото става непродаваемо.
Соломон Паси
Веселин Ганчев разказа, че на пазара въпреки отличното си качество българското масло среща решителна конкуренция не само от Турция, но и от Азербайджан. Цените на продукта и на двете страни са по-ниски от нашите. Конкуренцията в лицето на Азербайджан сме си я създали сами, след като Соломон Паси изнесе разсад от рози в страната, обясни Ганчев.
Според него лавандулата в момента не е интересна на пазара, цените са сринати, а тонове с масло и флорална вода от лилавото растение залежават по складовете.
Работодател
Ридван Иляз, който е в активно прибиране на розовия цвят, сподели, че няма никакъв проблем с берачите. Те вероятно не са заминали на Запад, допусна той. При него идват хора и от Сливен, като към 1,50 лв. за кг. розов цвят той заплаща и транспорта на тези, които пътуват, а в почивките осигурява кафе и минерална вода за работниците. Най-важното е, че за да са спокойни, заплаща на жени или баби да се грижат за децата на берачите. Така те остават у дома си и не пътуват с родителите си и не са принудени цял ден да стоят на полето с тях. Това осигурява спокойствие за берачите, които могат да вършат спокойно работата си.
Масло от ирис върви по 400 хил. евро за кг.
Ридван Иляз е единственият в България, но и от малкото производители в света, които добиват най-скъпото масло на планетата. То се добива от цветето от ирис и струва 400 хил. евро на кг, за това разказа пред „Телеграф“ самият Илияз.
Любопитното е, че ценната течност се добива от кораните на ириса, които стоят на сянка около две години, за да стане маслото по-качествено. След това се извлича чрез екстракция.
За да стане цветето годно за извличане на масло, трябва да е тригодишно. Иляз засажда непрекъснато нови растения, за да може да отговори на търсенето на маслото. Пазарът искат все повече, затова аз трябва непрекъснато да възобновявам полетата, за да осигуря суровината, обясни той.
Любопитното е, че маслото от ирис се използва за база на най-скъпите парфюми, но то няма аромат за разлика от цветето. Маслото от роза дамасцена пък служи за фиксация на аромата, но самите парфюми почти не ухаят на дамасцен, разкри от тайните на парфюмерията производителят.
Никола Илчев, производител: Сменям лайката с боб заради сушата
Аз се отказах да садя рози, много колеги имат проблем с розоварните, сподели пред „Телеграф“ Никола Илчев, който е известен предимно с флоралните води от лайка, за които писахме в предишни броеве. Тази година обаче заради голямата суша през есента и зимата не очаква почти никакви добиви от лайка.
В момента той подготвя за сеитба голяма част от площите си с боб, така че да диверсифицира производството си. Обясни, че е попаднал на боб, който увира за 1 час.
Светлана Трифоновска
