„Най-българската и качествена овца е черноглава плевенска. Тя има хубаво мазно мляко и сочно месо. Вносните породи не могат с нищо да й се опрат.“ В това е дълбоко убеден Христо Мотов от село Ясен, Плевенско, който въпреки че вече трудно ходи, е дошъл на Събора на овцевъдите до Петропавловския манастир да представи красивите си овце. Въпреки че вече значително е намалил стадото си, защото трудно се движи, той продължава да се грижи за тях, като ги отглежда предимно на ясла със сено и кукурузени смески, разказа историята си пред „Телеграф“. Като доказателство за вкуса на месото той почерпи с гордост от агнешкото печено с аромат на детство и треви, което си носеше добре завито в найлон и вестник.
Според него вносните асаф и аваси може и да дават повече мляко, но то е рядко и с ниска масленост. „И какво като има обем, а няма плътност”, зададе риторичен въпрос овцевъдът.
Тънкорунна
Според Тенчо Христов от „Биоселена“, който специално бе дошъл на събора, истинско чудо ще бъде да се възродят семейните ферми. „Показани са интересни породи овце на изложението. Като се започне от медночервено шуменска, каракачанска, тететевенска, старопланинска, маришка, вакла, черноглава плевенска, елинпелинска, маришка, млечните чужди лакон, аваси, асаф, та се стигне до българска синтетична млечна“, направи преглед на породите той.
Въпреки това много стада са загубени. Интересна стара порода овца е романовската, която е известна с многоплодието си и е за комбинирано ползване. Той обясни, че североизточната българска овца пък е тънкорунна и това е породата, която се отглежда за вълна. Тенчо Христов обясни, че млечните породи не дават толкова качествена вълна. Някога тя се е ползвала за халища, тъкане, преден, плетене, хората са носели вълнени ризи и връхни дрехи, докато сега вълната почти е излязла от масова употреба според него. Надежда, че има раздвижване в посока на малките и семейни ферми, са различните видове техника на събора, предназначена за такъв тип земеделски стопани. Обичайно досега се предлага все за едри земеделци, докато тук видях поне три нови фирми за оборудване на минимандри, видях 60-100-200-литрови вани за производство на мляко и производство на сирена, пастьоризатори, и то все на български компании, допълни Тенчо Христов.
Троян
Въпреки това на два щанда на събора в Троян бяха изложени обработени овчи кожи, както и зимни палта от тях, които се радваха на любопитство на тълпите. Някои хора се спираха и си купуваха. Собствениците обясниха, че са продукт на българска фабрика в Троян, която вече двадесет години купува на място и обработва овчи кожи. Реализирането на овчата вълна и кожи става все по-голям проблем в целия Европейски съюз, защото синтетичните материи заместват някогашните одеала и китеници от вълна, обясниха те.
Отварят ателие за биосапуни в Несебър
Весела Тончева пък изненадва множество на събора с огромна колекция от домашно приготвени ароматни биосапуни. Някои от тях са приготвени за хора с алергична и чувствителна кожа и са без аромати, други са специално направени за нежна бебешка кожа с козе мляко. Могат да се видят и снежнобели калъпи като някогашния домашен сапун, който като се разтвори във вода, може да се използва в пералня, но и за почистване на вани, бани и мивки. Весела обясни, че е толкова бял, защото използва студена технология, а не ги вари. Тя е от хората, които почти веднага отгатват кой клиент какъв аромат ще предпочете. Сред множеството красиви и ароматни калъпчета има с мирис на жасмин, на шафран, който тя сама отглежда, салвия, мента, розмарин, момина сълза, дива сълза. Някои от тях са със стрити овесени ядки или семена от чия за почистване. Действието на сапуните е силно хидратиращо, този за шафран е ефектен срещу белези, пигментни петна, против бръчки.
От две години се мия само с тях и не слагам нито крем за ръце, а студовата алергия ми изчезна, сподели майсторката.
Светлана Трифоновска
