К огато българите се сърдят, че техните трюфели се продават под италиански флаг, трябва да знаят, че не са единствените ощетени на тема национално достойнство. Много преди тях имат право да се оплакват тунизийците, които произвеждат най-качествения зехтин, но голяма част от него се продава като италиански. Оказва се, че Тунис по всички световни статистики е най-големият износител на зехтин. Най-големите му потребители са Канада и САЩ. Така че освен че част от него купуват търговците на Ботуша и го преопаковат като техен, се оказва, че Италия също дава на Испания, която иначе се води топпроизводител като количество.
Пътешествие
Достатъчно е човек да напусне границите на страната си и да научи истини, за които дори не е подозирал. Но кой всъщност е най-качественият зехтин на Тунис? Ако попиташ някои от производителите на място, единодушно ще ти кажат- търсете този, който е с 0,2% киселинност. Това е най-доброто. Всичко нагоре намалява качеството. Така или иначе пак е добър и вкусен. А фабрики за преработка на маслините в масло в африканската страна са в изобилие. Библейските дръвчета се отглеждат на огромни площи.
Бодли
Те са подредени в стройни градини, които могат да се видят, когато пътуваш от столицата Тунис или курорта Хамамет на юг към пустинята. Любопитното е, че колкото по-приближаваш пустинята Сахара, толкова повече разстоянието между редовете и самите дръвчета става по-голямо. Така е, защото влагата в почвата намалява и за всяко дърво се отделя по-голяма площ, така че да има повече вода, която му е нужна да оцелее.
А маслините са различни сортове и в страната можеш да видиш и такива, които са малки като семки, но за сметка на това са изключително вкусни въпреки малко неугледния си вид.
Любопитно е да се види как тунизийците си охраняват маслините. Те отглеждат около градините огромни кактуси, които препятстват с бодлите си всеки дръзнал да посегне на реколтата, която се бере в края на септември и началото на октомври. След това влиза във фабриките за преработка.
Круши
Кактусите освен за пазачи са източник на дребни плодове, които приличат на круши и ябълки, но много дребни. Продават се в горещините в големи купи с лед и са много разхлаждащи. От кактусите в Тунис се добива и масло от кактус. То е топпродукт в козметиката, защото действа хидратиращо, подхранващо и антиейдж. Който веднъж се е намазал, повече никога няма да върне бръчките си, шегуват се местните хора. И ако за всичко друго можеш да се пазариш в африканската страна, за да ти смъкнат цената, то маслото от кактус не се пипа. Каквато е, такава.
Сахара
Когато свършат маслиновите градини и пътят постепенно започва да навлиза в каменисти местности, ако е валяло, все още окото може да се зарадва на туфи със зеленина. Обичайно камили бързат да се напасат, но можеш да видиш и стада с овце. Камилата никога няма да бъде оставена да се развива като дива, защото цената й е много висока, а тя е незаменим източник за доходи. Най-малкото чрез нея могат да се изкарват пари в туризма. Вълната й пък се използва за направата на най-здравите килими, които в Африка са красиви и пъстри и много напомнят с шарките си и фигурите нашите чипровски. В интерес на истината, когато ги види, човек си задава въпроса нашите ли са първите, или сме ги взели от Африка, но това е друга тема. Вълната на овцете също се използва за килими и завивки, а овчето, агнешкото и шилешкото влизат в състава на питателни зеленчуково-месни яхнии. Тунизийците обаче ги готвят основно с тиквички и ориз и най-вече кускус, с много люто в добавка.
Сушат
Срещата с берберите в Сахара е едно от най-вълнуващите и изумителни преживявания. Когато човек види как живеят, повече никога не би тръгнал да се оплаква от житейски несгоди. Те издълбават домовете си в скалите насред пустош от глина и камъни, понякога около една такава в радиус от десетки километри няма жива душа. Имат си обаче всички необходими помещения, застлани с красиви килими и ковьори. А най-невероятното е, че в специално отделено помещение сушат чубрица и джоджен. Когато попиташ откъде, ти отговарят, че когато вали в планините, тези подправки буйно растат. Някои от берберите се занимават и с пчеларство в пустинята и предлагат мед със зехтин и хляб на гостите си.
В не толкова сухите райони има огромни плантации с палми, от които се добива богата реколта с фурми. Тунизийците обвиват гроздовете с неузрелите плодове с мрежи, за да ги защитят от вредители.
Макрут с грис и сушени фурми
В Тунис изобилието на сладкиши не е такова, каквото в другите арабски страни. За сметка на това там можеш да ядеш плодове до насита. Пъпеши, сочни розови дини, праскови. Въпреки това в техните „Патесри“- сладкарници, но използват френската дума, ухае на сладкиши. Най-характерният за страната е макрут. Ако имаш късмет, можеш да си го купиш току-що изваден от фурната, горещ. Прави се от грис, малко брашно, зехтин, мед. Полученото тесто се разделя на малки парченца, в които се поставя свежа фурма. Когато се извади от пещта, се топи в устата.
Пазарите са пищни и екзотични и на тях може да се намери включително туршия от лимони.
Светлана Трифоновска
