И стински шок предизвика гневът на фермери в Брюксел в края на миналата седмица. Протестите на стопаните продължават повече от месец в различни държави на общността, но администрацията в Европейската комисия се оказа неподготвена. „Те са в ступор, очевидно е, че Общата селскостопанска политика няма как да продължи в този й вид“, коментира Светлана Боянова, председател на Българската аграрна камара и бивш зам.-министър на земеделието, пред „Телеграф“.
И ако този начин на подпомагане и отношение към земеделието е бил валиден в следвоенните години, днес реалностите вече са други и просто трябва да се променят според нея. Това е и тезата, която повдигат все повече анализатори на европейските земеделски политики.
Чиновниците в Брюксел смятат, че фермерите са даденост и като им дадат едни пари, всичко ще се успокои, но светът днес е различен, войната в Украйна просто доля масло в огъня, каза Боянова.
Трети страни
Но какво искат фермерите всъщност? Отговорът на този въпрос не е еднозначен и толкова прост, колкото през седемдесетте години на миналия век, които са белязани отново с протести на селяните, които тогава са скачали срещу вноса на евтини зеленчуци и плодове от Северна Африка. Въпреки пищното отразяване на протестите от различни световни медии отговорът трудно може да бъде намерен на едно място.
Един от най-важните пунктове, като изключим искането за намаляване на таксите за горива, върху които почти не се акцентира, е искането да се регламентира вносът от трети страни.
Честно
Става дума не само за Украйна, а за продуктите, които се очаква да влизат от Южна Америка по споразумението Меркосур. Въпреки че Испания е за импорт от Южна Америка, фермерите от Франция и почти всички европейски страни искат защитни мита или клаузи, които да не пометат местните производства.
Протестите разбиха също така мита, че само източноевропейските страни искат да се регламентира вносът от Украйна.
Украйна
Френските фермери предизвикаха истински ураган сред властите, като започнаха да изсипват щайги с храни по пътищата с викове, че не искат чужди стоки на пазара си. Така Франция оказа силен натиск върху ЕК и в крайна сметка комисията предложи продължаване на безмитния внос от Украйна с ограничения за птиче месо, яйца и захар. За жалост зърнените култури и маслодайните семена не бяха включени в ограниченията,
както и безмитният внос от Молдова на чесън, десертно грозде, ябълки, череши, сливи и гроздов сок.
Другото, което искат стопаните от всички държави на ЕС, е оставянето на ниви без обработка да не е задължително и да се обвързва с изплащане на субсидии. В тази връзка шефът на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща, че ще има известна гъвкавост, но нищо конкретно.
Писмо на Copa и COGECA до Урсула фон дер Лайен: Сложете прагове за импорт
В разгара на фермерските протести в Брюксел президентите на най-влиятелната организация на фермери и кооперации COPA и COGEC A Кристиане Ламберт и Ленарт Нилсон изпратиха писмо до Урсула фон дер Лайен с основни послания и искания на земеделците за съвместни действия от Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, които бяха чути във всички протести. Ето и част от формулираните искания в писмото.
“Да се адаптира следващото предложение за автономни търговски мерки (АТМ) за Украйна, като се създаде система, която да гарантира, че местоназначението на всички пратки украински селскостопански продукти се определя преди влизането им в ЕС, и да се въведе система, която да гарантира, че украинските продукти достигат до това крайно местоназначение и не се озовават другаде. Плюс това, въвеждане на прагове за внос за всяка селскостопанска стока, подлежаща на либерализация на търговията, въз основа на средногодишната или тримесечната стойност за комбинираните години 2021 и 2022.
• да се гарантира реципрочност на стандартите за селскостопанско производство и равнопоставеност, за да се осигури справедлива търговия. Търговските въпроси далеч надхвърлят въздействието на либерализацията на търговията с Украйна. В този смисъл споразумението с Меркосур е неприемливо за повечето земеделски стопани в ЕС; в този момент непрекъснатият натиск за прокарване на сделката ще се възприеме като допълнителна провокация от страна на земеделската общност и ще засили отхвърлянето на решенията, взети от Европейската комисия.”
Светлана Трифоновска
