Ж ивотновъдни ферми, изправени пред фалит и унищожение на стада, са един от акцентите в доклада за състоянието на националната сигурност за 2022 г. в частта за селско стопанство на България. Документът бе представен на заседание на комисията по земеделие, но не бе приет от депутатите, тъй като нямаше експерт от Министерството на земеделието.
Авторите на документа посочват, че сред основните заплахи за продоволствената сигурност е намаляването на обема на селскостопанското производство в страната. Причините според анализаторите са различни - като се започне от ниска продуктивност и производителност, неблагоприятни климатични събития, преустановяване на земеделска дейност поради ниско ниво на доходност от нея.
Военен конфликт
В условията на продължаващ военен конфликт на територията на Европа, от който последствията са свързани с безпрецедентно поскъпване на производствените ресурси, затруднения в доставките и нестабилност на пазарите и храни, е налице затруднено и нормално функциониране на участниците в агрохранителната верига, пишат авторите.
Цитирани са данни на Националния статистически институт (НСИ), според които през 2022 г. общият индекс на цените и стоките и услуги от текущо потребление в селското стопанство е по-висок с 35,2% спрямо 2021 г.
Без достъп
От друга страна, повишената себестойност на продукцията допринася за по-високи цени на цялата верига на предлагане. Това пък създава риск за осигуряването на качествени храни и продукти на достъпни цени за българите, особено за тези с по-ниски доходи, предупреждава докладът. Отчетената инфлация за 2022 г. е 16,9% спрямо 2021 г., а цените за храни и напитки са нараснали с 26,1%.
Като негатив за състоянието на сектора е посочена и влошената вътрешнополитическа обстановка. Тази неустойчивост влияе негативно върху конкурентоспособността и устойчивостта на земеделските стопани. Пазарната уязвимост на стопанските субекти се засилва, което в средносрочен план създава потенциален риск от свиване на производството на селскостопански и хранителни продукти, предупреждават анализаторите в документа.
Мляко и млечни
Войната в Украйна постави селското стопанство и предприятия от сферата на храните пред значими предизвикателства, свързани с безпрецедентното нарастване на цените на основни производствени ресурси - енергия, торове, фуражи и несигурност на земеделските пазари. Кризисната ситуация допълнително влошава традиционно ниската ликвидност на фермите, но и малките и средните предприятия, които преработват земеделска продукция.
Анализаторите посочват, че има ясна тенденция на затруднения в сектора на млякото и млечните продукти, където въпреки високите изкупни цени производството намалява през 2022 г. спрямо предходната година. Подобна несигурност има и в останалите сектори на животновъдството, сочат те. При липса на подходяща подкрепа и продължаваща непредвидимост на пазара стопаните могат да бъдат принудени да ликвидират стадата си, е тревожният извод, който отправя докладът.
Оранжерии
Според тях, за да се реагира ефикасно и ефективно на подобна заплаха,от съществено значение е отново да бъдат предприети временни мерки и да се предостави помощ на производителите на секторите, засегнати от тези смущения.
За сектори, които се нуждаят от извънредно подпомагане, посочени на база икономически анализ са посочени свиневъдство, птицевъдство, производство на винено грозде и оранжерийни зеленчуци.
Спешни мерки
Една от невралгични точки, която се точи с години, е свързана с напояването. Посочено е, че в тази връзка е разработена и се прилага Програма за управление на рискове и кризи в аграрния отрасъл и са заложени мерки. Авторите на доклада акцентират, че 70% от водните ресурси на страната се формират при по-голяма надморска височина и горска растителност, като 60% от тях задоволяват нуждите за напояване. Въпреки това поради влошеното състояние на напоителните съоръжения напояването не се използва рационално. Особено важно е да бъдат предприети спешни действия за възстановяване на съществуващите и изграждане на нови хидромелиоративни съоръжения, алармират анализаторите.
Разследват договори за общински и държавни ниви и пасища
Сред значимите резултати на противодействие на рисковете и заплахите за национална сигурност в сферата на селското стопанство през 2022 г. са образувани дела, в т.ч. и от европейската прокуратура, в различни направления.
Сред тях са неправомерно сключване на договори за ползване на земеделска земя от общинския поземлен фонд, нарушения на разпределението на пасища, неправомерно усвояване от животновъди на европейски и национални средства, заблуждение на земеделски производители чрез издаване на удостоверения за регистрация в интернет без правно основание. Отново е отбелязан незаконният внос на забранени за употреба препарати за растителна защита. Нерегламентирано изхвърляне на отпадъчни животински продукти, нерегламентирано загробване на умрели животни, нерегламентиран внос и разпространение на ветеринарномедицински препарати, съдържащи забранени вещества. Съставяне на фалшиви протоколи за лабораторни изследвания на храни и хранителни продукти.
Прокуратурата е сезирана и за нарушения при осъществяване на граничния ветеринарномедицински контрол и безстопанственост при управление на имущество, публична държавна собственост.
От БАБХ е извършена проверка и е пресечена нерегламентирана дейност по влагане на вносни торове с изтекъл срок на годност в производството на органо-минерални торове, а на юридическото лице са съставени актове за установяване на административни нарушения.
112,3 млн. лв. за ремонти в напоителни системи
За първи път „Напоителни системи“ ЕАД става бенефициент по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на подписването на 24 договора за напояване с изпълнителния директор на дружеството Снежина Динева, съобщиха от МЗХ. Общата стойност на одобрените проектни предложения по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР 2014-2020 г.) е над 112,3 млн. лв. Финансовата помощ, предоставена по проектите, е в размер на 100%, от тях 75% се съфинансират от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 25% от националния бюджет.
Министърът обясни, че целта на инвестиционните проекти е да се гарантира ефективното използване на водните ресурси чрез въвеждането на нови и съвременни технологии. Те ще доведат до реално намаляване на загубите и консумацията на вода в селското стопанство, както и до повишаване на конкурентните предимства на сектора в страната.
„Включените дейности са за реконструкция, рехабилитация и възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване, чрез които ще бъде осигурен достъп до услугата „доставка на вода за напояване“ на редица земеделски производители в цялата страна. „Проектите ще се изпълняват на територия, обхваната от 14 от клоновете на „Напоителни системи“ ЕАД“, каза още министърът. Това са Долен Дунав, Тополница, Шумен, Видин, Горна Тунджа, Мизия, София, Среден Дунав, Средна Тунджа, Бургас, Марица, Струма-Места, Хасково и Черно море.
Проектите трябва да бъдат завършени през втората половина на 2025 година. Той подчерта, че изпълнението на дейностите е фокусирано основно върху възстановяването на съществуващата линейна инфраструктура и съоръженията към нея. Тяхното изпълнение ще допринесе за повишаване на ефективността при използването на водите за напояване, увеличение на поливните площи в страната и развитието на поливното земеделие в контекста на адаптирането към климатичните изменения.
„С реализирането на проектните предложения се създава възможност за земеделските производители за увеличаване на поливните площи с минимум 200 000 дка“, каза Снежина Динева. Тя допълни, че се предвижда и постигне потенциална икономия на вода минимум с 50%.
Министър Вътев припомни, че до момента в страната са изготвени три стратегии за хидромелиорации и напояване, от които нито една не е стартирала за реализация.
Светлана Трифоновска
