П отомци на български имигранти в Аржентина направиха истински фурор с нашенски гозби, хора, народни песни, гайда и тъпан тази седмица. Това стана по време на фест за имигранти в Комодоро Ривадавия, града на имигрантите. Там всяка година в началото на пролетта за южното полукълбо се провежда този празник. Българската общност в Комодоро Ривадавия носи името на светите братя Кирил и Методий, а младите членове се учат от по-възрастните на традициите, които ги свързват с родината, в която много от тях никога не са стъпвали. За това разказа развълнувано Ценка Генова, родом от Троян, град, който е напуснала, когато е била съвсем малка. Тя е председател на дружеството и уважаван лекар и преподавател в местния университет.
Две седмици
Любопитно е, но нашите събратя в Южна Америка не са представили като типично български храни на феста шопската салата, с която ние толкова се гордеем, и смятаме, че е ястие, което представя националната ни кухня. Нито с кюфтета на скара, които са превзели цялата страна.
Сланина
Напротив, те са направили истински фурор сред съгражданите си с кисело зеле със свинско и сланина, пържени кюфтета с чубрица, баници с дърпани кори и баклава по троянски. Което подсказва, че ароматите на България са по-различни от това, което изсмукват от пръстите си чиновниците по министерствата, когато кандидатстваме за защитени храни в Брюксел.
Младежи готвят
Най-интересното е, че за да се подготвят подобаващо, всички младежи са били впрегнати в дърпането на обгите
близо десетина дена. (Рецептата в каре, б.а.) Работили с хъс по цели нощи. Така към днешна дата са приготвили около 40 баници, но вместо сирене са ги завили с извара, която е най-близка като вкус до българското саламурено сирене. За да са пресни и топли през трите дни на празника, след като са ги приготвяли веднага са ги замразявали във фризер. След това са вадили по десет тави във всеки един от дните и са ги пекли, за да ги поднесат току-що извадени от фурната.
Със сол
Най-любопитен и трогателен е случаят с киселото зеле. Под бойното ръководство на д-р Ценка Генова са били закупени 40 кг зеле. След това главите са били нарязани, претрити със сол, наредени в съдове, с малко вода. За две седмици стана кисело, със смях разказа тя. Така, докато десетина души дърпат тънки кори за баниците, на печката в огромна тенджера пуска замайващ аромат зелето, което буйно къкри. Пълно с късчета свинско и сланина, точно както се прави в Северна България през зимата. Защото какво е гозба с кисело зеле без сланина? Напълно безлично като вкус.
Кюфтета с чубрица
Пържените кюфтета с чубрица са един от най-вкусните храни, поне за хората в Северна България. Който е живял в чужбина или поне се е срещал с българи, които живеят в странство, знае, че ако има нещо, за което нашенци копнеят, това е чубрицата. Няма значение кой в коя страна е, чубрицата е нещо, без което животът сякаш губи смисъла си. Това го разказват и нашенци във Скандинавието, и на Канарските острови, и в Испания, но ведно е и в Аржентина.
Тенерифе
В български магазин в Тенерифе например собствениците поръчват опаковки на килограм, защото точно по толкова идват да си купуват нашенци. Чубрицата се слага на пилешка чорба, на кюфтета, в шарена сол, на боб, на мусака и какво ли още не, разказват имигрантите. Това е билката, която ги свързва с детството, младостта и България. Странно е, че никъде по света не се отглежда и ползва чубрицата така, както в нашата страна, въпреки че тя е подправката на Римската империя.
Кипърци се радват на бг луканка и лютеница
За кипърците, които някога са учили в София, киселото зеле със свинско и сланина е типично българска храна. Допреди двадесет години, когато пътуването между двете страни не беше толкова лесно, жителите на острова се радваха като деца на подаръци като домашна лютеница, българска луканка с чубрица и два или три буркана, пълни с листа от кисело зеле.
Те не се трогваха особено от мусаката, но зелето на фурна беше способно да ги трогне до сълзи.
Чорба с лапад, козе сирене и магарета
Атомни инженери от Франция и Канада в началото на деветдесетте години по време на мисиите за сигурността на атомната централа в Козлодуй изпадаха в истински възторг от паница с чорба от лапад, зелен лук и джанки, както и домашно козе сирене, което тогава все още беше в изобилие по селата.
Много от тях обикаляха в радиус от 100 км Врачанско и Монтанско, гостуваха на хората и споделяха, че българите са изключителна нация, защото дворовете им са пълни със зеленчуци, овошки, кокошки и магарета. Най-много снимки правеха с магарета, които бяха истинска атракция за тях. Ако в къща с двор на село в днешно време живее френско семейство и е на борсата, ще умре от глад, казваше Люсиен, един от тях. Причината е, че заради солидните помощи, които вземат, никога нямаше да се сетят да посадят зеленчук, който може да ги храни, обясни той. Най-вероятно в двора им щеше да има райграс и декоративни дръвчета, добави тъжно мъжът. По-късно атомният инженер Люсиен се ожени за българка, защото нашенки според него били най-оправните жени на света.
В Комодоро Ривадавия са майстори на теглените баници
Теглените баници със сирене са едно любимо лакомство на гражданите в Комодоро Ривадавия. Тези, които приготвят членовете на българското дружество по време на Фестивала на емигрантите. Правят се по рецепта на Ценка Генова, която тя е наследила от майка си Милкана Бочева от Старо село, Ловешко.
Рецептата е следната. Прави се тесто, замесено с вода и олио и нищо друго. След това се теглят корите и се навиват само с пълнеж от сирене, без яйца. И понеже българско сирене в Аржентина няма, те слагат извара, за да е близък вкусът.
Другото лакомство, което пак се приготвя от нашенци по рецепта на жена от Троянско, пак под инструкциите на Ценка Генова, е баклавата.
Светлана Трифоновска
