Д вама приятели и запалени ентусиасти вече 16 години се занимават с градинарство и произвеждат уникални неща от най-обикновени сини сливи, които при това те сами са си отгледали.
Янко Георгиев и Ростислав Димитров живеят във Варна, но развиват бизнеса си в търговищкото село Алваново. Това е едно от селата в България, чието население през годините традиционно се занимава с овощарство и градинарство. Професиите на двамата са далече от това, с което се занимават като хоби.
Философия
„Споделяме една обща философия и съчетаваме индивидуалните си способности и умения така, че да се допълваме взаимно и да постигнем добра хармония и ефективност. Падаме си малко перфекционисти и често избираме трудния път, стига да води до най-добрия резултат“, споделят Янко и Рости.
Двамата ортаци започнали през 2009 г., когато им се удала възможност да купят евтина земя в Алваново. „Беше неугледна, буренясала, отдавна изоставена земя, едно абсолютно стърнище. Но на нас нещо ни просветна и си казахме: тази земя е чиста. Никой от години не я е пръскал, не я е торил. Това е богатство, каквото много трудно се намира. Без да му мислим, купихме 25 дка. Шегувахме се помежду си, че купуваме място, където да се крием от жените си, когато станем сърдити старчета. Междувременно цената на земята започна да се вдига и ние вече гледахме не на шега на нашето начинание. Затова продължихме да изкупуваме земите на селяните и каквото купехме през пролетта и лятото, през есента вече се превръщаше в овощна градина. Най-щастливи бяхме от това, че превърнахме една от години запустяла и обрасла занемарена земя в нещо, което радва окото и пълни душата ти, като го погледнеш. Няма смисъл да казваме, че биоземеделието вече ни бе влязло здраво под кожата“, споделят Янко и Рости.
Те започнали преди 16 години първо с насаждения на орехови дървета, а две години по-късно решили да разширят земеделското си стопанство и със сливови. Днес разполагат със 100 дка орехи и 70 дка сливи в землището на селото. „Добре, че в началото не знаехме и дори и не подозирахме колко трудно ще бъде. Сигурно щяхме да се откажем“, признават те. Отначало двамата съдружници смятали просто да берат и продават плодовете. „Когато разбрахме, че да продаваш слива на 40 ст., няма как да стане, решихме да се захванем и с преработката им. И така се започва и се постави началото на тяхната преработка.“ А на въпроса печели ли се от това, двамата само се споглеждат и в един глас отговарят: „Слава Богу, че и двамата се занимаваме и с друга основна професия, че да можем да храним семействата си.“ „Но когато производителят има подкрепа и от страна на държавата, нещата, смятам, ще се оправят, оптимист съм“, все пак добавя Ростислав.
А защо двамата са избрали точно орехи и сливи? Орехът е величествено дърво и е царят на ядките. Сортовете, които отглеждат, са български – „Извор 10“, „Дряново“ и „Шейново“. А синята слива е един от най-богатите на антиоксиданти плодове. Освен това той е сред малкото плодове, съдържащи химичния елемент бор, действащ благоприятно върху костната система и ставите. Освен това сините сливи са полезни и при проблеми със стомаха, сърдечносъдовата система и свалят лошия холестерол. От тези плодове те са засадили 4600 дървета от сорта „Стенлей“. А през последните години експериментално са засадили и 267 фиданки с круши от два сорта – класическата „Попска“ и от френския сорт „Пас Красан“. Големият успех на двамата производители е защитата на биосертификати за градините през 2014 г., които всяка година се подновяват под надзора на Международен лицензиран институт. От есента на миналата година обръщат поглед и към биодинамичните практики. „Това е най-високата съвършена степен в развитието на земеделието и градинарството”, обяснява Янко.
Асортимент
Асортиментът от стоки, които те предлагат, е доста богат и разнообразен. Основните и най-известни продукти са различните по грамаж разфасовки от сушени сливи, които могат да се използват както за директна консумация, така и за ошав, или в други кулинарни и сладкарски съчетания. Това, което отличава сливите на Янко и Рости, е, че те са сушени в слънчева сушилня изцяло при естествени условия. Наред с това те предлагат и натурален мармалад от сливи или съчетан с орехови ядки. Черешката на тортата е предлаганият от тях пестил, известен още и като „габровски шоколад“. Традиционната рецепта за получаване на пестил е, като сините сливи се изваряват на водна баня, докато се изпари течността и остане гъста плодова маса. Тя се изсипва в калъпи, които се доизсушават на слънце, а момчетата от Алваново са намерили начин крайният продукт да бъде оформен като истински шоколад. Последните новости в асортимента им са сурови веган биодесерти или барчета, както и нектар от сливи и ябълки.
Всичките продукти на “Био градини Алваново“ са изцяло натурални, без добавена захар, подсладители или други изкуствени съставки. Разчитат на селективно бране на няколко етапа и работят само с добре узрели на слънце, на дървото плодове. Янко обяснява, че тогава сливите са си самодостатъчни и нямат нужда нито от подслаждане, нито от консерванти.
Кремове
Двамата варненски ентусиасти „ашладисани“ в село Алваново обаче намират и още едно наистина уникално приложение на своята плодова продукция - в козметиката. За мнозина това може да звучи невероятно. Оказва се, че ядките на сините сливи съдържат ценни съставки, които имат силна антиоксидантна активност и подхранват и регенерират кожата, ноктите и косата. Двамата българи научават за това ноу-хау при посещението си на най-голямото изложение за биопродукти в Германия. Решават да опитат в родните условия. За нашия пазар този продукт е нов, но проучвания сочат, че маслото от сливи е било познато още във френския кралски двор преди векове. Към днешна дата то завладява козметичната индустрия в световен мащаб.
Предлаганото от двамата производители натурално масло от сливови ядки се приема много добре от клиентите, което води и до логичната следваща стъпка - създаване на козметична серия от натурални продукти. Залагат на концепцията за "ядлива козметика" без вода - това означава, че всички съставки в кремовете и серумите на Алваново са годни и за ядене. Освен това съдържат само масла и растителни екстракти, което елиминира нуждата от добавяне на консерванти, емулгатори и всякакви синтетични компоненти.
Другият бонус на откриването на маслото е, че успяват да затворят устойчив кръгов цикъл на производство с почти нулев въглероден отпечатък. „Дори и черупките не изхвърляме, а използваме като гориво и за наторяване“, обясняват двамата ортаци.
И двамата са инженери
Всъщност Янко е доста по-близо до земеделието и градинарството. Той разказва, че е четвърто поколение земеделец. Родът му е от с. Поликраище и той още от малък е бил покрай баща си в градината и оранжериите. Доста по-късно, когато вече живеел във варненското село Кипра и решил да направи оранжерия и там, местните жители много се чудели каква ли е тази издигната шатра. „Цирк ще правя“, шегувал се с тях Янко. Той е завършил за младши агроном, а освен това е и строителен инженер, специалист по мостови конструкции. Съдружникът му Ростислав е по-далеч от земеделието и селското стопанство. По образование той е инженер, икономист, а освен това е и директор на голяма фирма. Двамата се познават още от младежките си години и с усмивка признават, че са приятели и в живота, и на нивата, или както е в техния случай в овощните градини.
Иван Първанов
