- Г-н Янев, хората ви знаят като политик, а вие се оказахте страстен фермер? Как се случи това преобразяване?
- Смятам, че времето, прекарано в политиката, е най-безсмислената част от живота ми и най-голямата ми грешка. Ако искаш да разбереш дали един политик е качествен, трябва да видиш как се справя в професионален план, след като вече не е на власт! От 2017 г. изцяло се посветих на фамилните ферми. И ще ви кажа, че не съм давал интервюта от дълги години.
- Г-н Янев, разкажете за вашата ферма. Кога я създадохте, използвахте ли европейски програми, каква инвестиция направихте, къде се намира, колко души работят в нея?
- Фермите на моя род в Пирин планина съществуват от близо 200 години. Който иска да види какъв е приносът на всеки един от моите предци, може да прочете в нашия сайт.
Нашите планински ферми са смесени стопанства, в които традиционно се отглеждат говеда от автохтонната порода Българско сиво говедо, овце, както и по-малък брой коне, кози, свине и кокошки.
Днес продължавам традицията като седмо поколение скотовъд, който изповядва принципите на трансхуманизма – естествения ритъм на живот на животните, без индустриални технологии и затворени обори. Планинските ни ферми се намират в югозападната част на Пирин, на над 900 м надморска височина, където животните пасат свободно сред повече от 100 вида диворастящи билки, които естествено подпомагат тяхното здраве.
Партньорските ни Био Ангус ферми са разположени в Западна Стара планина, край Белоградчишките скали. Прилагаме целогодишно пасищно отглеждане със зимно оборно-дворно подхранване, което гарантира натурално и здравословно месо за ценители. Животновъдството става все по-модерно и изискващо интелект и постоянно усвояване на нови знания. Новите технологии (дронове, сензори, чипове, болуси и др.) могат да позволят да се следи в реално време здравословното състояние на животните дори в недостъпните планински пасища и дават възможност да се щади природата.
Спечелихме три проекта по инвестиционните мерки, но не ги реализирахме заради лошите условия и ковид кризата, която много тежко ни удари. Единствено по тези мерки сме получили съфинансиране за нов челен товарач.
С работниците е много трудно и е обширна тема, която няма да се събере дори да се запълни целият брой на вестника ви. Все пак нашите ферми са фамилни, но сме създали млад, интелигентен и работлив отбор, предимно на принципа на съдружието.
- Само Абърдийн Ангус ли отглеждате или и други месодайни породи говеда? Пасищно или не?
- През последните 10 години в Западна Стара планина отглеждаме само Абърдийн Ангус, защото тази порода е създадена за висококачествено, годно за зреене мраморирано месо. Животните пасат свободно и се хранят само с трева, сено и пият чиста вода от полите на връх Ведерник по цялото поречие на Стакевска река – без индустриални остатъци, защото районът е такъв и без хормони и изкуствени добавки.
Дядо ми Яне Янев (вечна му памет) купи два бика от Института по високопланинско животновъдство в Троян още през далечната 1989 г. и оттогава започнахме със селекционната и развъдна програма, която през годините сме подобрявали с чистопородни бикове от ядреното стадо на д-р Деле от Германия и бикове от ирландски, шотландски и американски генетични линии. Имаме и малко стадо
Лимузин за почитатели на месо тип френско розе.
- Намирате ли пазар за това висококачествено месо? Преработвате ли го? Откъде хората могат да си го купят?
- Пазарът за качествено месо е ограничен от вносното евтино и замразено месо, но българинът, макар и бавно, започва да осъзнава разликата. Затова продаваме месото си директно от фермата, чрез фермерски пазари и най-вече чрез нашия електронен магазин.
Имаме само един физически магазин, който се намира в родната къща на баща ми в Сандански, защото за мен традицията е важна. Освен това преработваме месото си в собствено месодобивно и месопреработвателно минипредприятие в Берковица, откъдето доставяме на едро на ресторанти и две гурме месарници.
- Изнасяте ли от вашата продукция?
- До момента не сме изнасяли трупно или обработено месо, а само живи животни – току-що отбити телета сме продавали за Косово и Гърция. Това не е най-добрият вариант, защото България трябва да развива собствена преработка, а не да изнася толкова ценна суровина.
- Бихте ли дали пример със съседни или европейски страни за по-добро отношение към животновъдството?
- Когато става въпрос за правилно развитие на животновъдството, Франция, Унгария, Гърция и Австрия са добри примери. Там животновъдството е стратегически сектор, който получава цялостна подкрепа от държавата.
Най-важното, което трябва да се разбере за нашия сектор, е, че сегашният модел на подпомагане с директните плащания е вреден. Трябва да се прекрати плащането на декар и на животинска единица. Трябва нов модел, базиран върху произведена и реализирана продукция, гарантирана със сертификат за регион и произход, с търговски документ и фактура. Тогава всичко ще е на светло и ще е ясно, че се подпомагат реални производители, а не субсидиари.
- Защо българското месо е по-добро от вносното?
- По този въпрос мога да изнеса дълга и интересна лекция. Сега ще маркирам само някои важни акценти:
• Месото и млечните продукти от животни, които се хранят с местни билки, треви и растения, съдържат специфични нутриенти и са с високо съдържание
на микроелементи, богати на специфични аминокиселини и антиоксиданти, които
стимулират имунната система и помагат в адаптацията към местните болести и
климатични предизвикателства.
• Продуктите от животни, които се хранят с растения, характерни за местния климат, съдържат хранителни вещества, които са по-лесно усвоявани от
организма. Например местните млечни продукти могат да бъдат по-богати на мазнини и витамини, които са полезни за локалния метаболизъм и нуждите на хората в региона.
• Животинските продукти, произведени чрез традиционни методи в съответния регион, не се обработват с химикали или добавки за дълъг срок на
годност. Местните животни, които се отглеждат по естествени методи, предоставят продукти с по-малко химически остатъци, което ги прави по-здравословни за консумация.
• Местната животинска продукция е важна за устойчивото земеделие, като подпомага циркулацията на хранителни вещества в почвата и намалява нуждата от индустриални торове. Животните, отглеждани в съответствие с природата,
допринасят за по-голямото биоразнообразие на региона и състоянието на земята.
- Разкажете за стадото овце, които отглеждате. Каква порода са? Къде продавате месото от тях?
- И овцете са ми наследствени, само съм ги намалил и трансформирал в месодайно направление. Отглеждаме традиционни български породи овце – Реплянска, Софийска, които кръстосваме с френската порода Ил дьо Франс. Пасат свободно в Пирин планина, което гарантира високото качество на месото. Единственият ни проблем са вълците, които въпреки нашите кучета пазачи изяждат доста овце, но в други държави като Австрия си има програми за обезщетяване. Тук нищо.
Агнешкото ни месо се купува като топъл хляб от селска фурна. Няма човек, който да е опитал нашето планинско агнешко и да не му е станал фен завинаги.
- Има ли млади хора, които искат да се занимават с животновъдство?
- Част от младите хора за съжаление са тотално дигитално зомбирани и живеят във виртуална реалност. Те смятат, че кафявата крава пуска кафяво мляко и не могат да различат яре от шиле. Приемат фермерската професия за непрестижна и не искат и в най-кошмарните си сънища да се виждат денонощно сред животните, да хранят, да поят, да чистят тор или да помагат на кравата да се отели. И те, и огромна част от родителите им са се отдалечили безвъзвратно от природата и от здравословния начин на живот. Има и добри примери за млади и образовани хора с желание да се посветят на природосъобразен начин на живот, но са голяма рядкост.
- Липсата на кантар на границите или митниците – какъв е проблемът?
- Когато няма контрол върху теглото и качеството на вносното месо, това отваря врати за злоупотреби и нелегален внос, което директно вреди на българските производителите. Без такива контроли става почти невъзможно да се защити локалният пазар и качественото българско месо. Лично съм виждал на КПП Златарево да минават животновози със 70-80 бр. телета за Косово, без да се качат на кантар. Но не само това е проблемът. Българският пазар е залят от месни продукти без месо и млечни без мляко. Над 90% от големите магазини и вериги пишат с големи букви българско месо, но продават нидерландско, полско и немско. А БАБХ мълчи и държавата е сляпа да види тези лъжливи реклами.
- Какви промени в законодателството бихте препоръчали?
- Драстични промени в повече от 10 закона са необходими. Но това за жалост няма кой да го направи. На първо място промяна в законодателството, касаещо администрацията, която да бъде по-ефективна и да улеснява фермерите. Няма как от студентската скамейка да влезнеш на топло в БАБХ и да пишеш правила, наредби и да изготвяш заповеди, касаещи технология на отглеждане в месодайния или млечния сектор. Те са виждали крава само на компютъра. Не са били нито ден на терен, не са се сблъсквали с каквито и да е било трудности, нямат хал хабер от истинските проблеми, а пишат и санкционират. За да станеш съдия във ВКС, има куп изисквания и дълъг стаж, а чиновниците, които отговарят за най-важното, храната на хората, са калинки.
- Смятате ли, че българското животновъдство ще изчезне?
- Ако не се вземат спешни мерки – да. Вече сме на ръба. Ако не направим нещо днес, утре ще бъде късно. Животните ще стават все по-малко във все по-големи стопанства.
- Нормално ли е в България да има по-малко крави и овце и кози от домашни любимци?
- Вие сами си направете изводи. Над 95% от говеждото месо е вносно, като огромно количество от него влиза като замразено на калъпи от по 1 тон. Над 70% от свинското също е вносно, а овцете са ни под критичния праг и от 11 млн. са станали около 500 хил. броя за т.нар. преход. Козите, мулетата и магаретата са екзотика и са останали само екземпляри за зоопарковете. Но за сметка на това, например кучетата, гонят рекорда и са над 2,5 млн. бр., като от тях над 500 хил. са ловджийски, в приюти, незаконни кучкарници или бездомни. Във всяко по-малко българско село има повече кучета от хора. По брой на кучета на глава от населението България е на първо място в ЕС! От държава, славеща се със своето зеленчукопроизводство и животновъдство, сме се превърнали в развъдник за кучета.
- Вашето мнение за случая със стадото във Велинград?
- Това е поредният пример за неправилно управление и грешната политика в сектора.
Европейската комисия и БАБХ трябва да преразгледат мерките, защото фермерите не са престъпници, а хора, които се борят да изхранват България. Подходът към тях трябва да бъде по-разумен и подкрепящ, а не наказващ.
Това е той:
Яне Георгиев Янев е роден на 22 април 1971 г. в Сандански
Завършил е Аграрния университет в Пловдив със специалност „Агроинженерство“ и второ висше с магистратура по икономика и мениджмънт
Народен представител в 40-о и 41-то НС
Съветник в политическия кабинет на Бойко Борисов 2013-2017 г. по проблемите на превенция и противодействие на корупцията и конфликта на интереси във властта
В момента е общински съветник в Сандански за трети мандат.
Семеен, с едно дете
Светлана Трифоновска
