- Г-н Так, очакванията на много земеделци бяха, че директните плащания ще отпаднат. Какви са мотивите на ЕК да премахне втори стълб на ОСП?
- Вторият стълб беше добавен по-късно, нямаше го през 60-те години, когато се направи Общата селскостопанска политика. Той засяга въпроси, свързани с опазване на околната среда и развитие на селските райони. Това означава, че парите за него имат влияние върху земеделието, но не буквално върху производителността.
- Но досега тези пари се даваха за инвестиции за техника например?
- Наистина имаше инвестиционен ефект от него. Ако се спрат тези пари, ще се отрази на сектора в дългосрочен план. Но в сегашния си състав Европейската комисия е съсредоточена в краткосрочно планиране. Не бива да забравяме също, че бюджетът по ОСП е голям в процентно отношение и много хора гледат на тези пари със завист.
- А като останат директните плащания и ако Украйна се присъедини към ЕС, според фермерите тя може да погълне всички средства по тези директни плащания, имайки предвид огромните обработваеми площи там?
- Ако Украйна стане член на ЕС, ще предизвика промяна на модела на финансиране, защото сегашният няма да е възможен.
- Очаквате ли да има отлив от фермерството, след като се очаква драстично свиване на подпомагането? Също така директните помощи доведоха до огромни монокултурни ферми в България и Румъния.
- Не само в Румъния и България, а в далечно бъдеще всички ферми ще стават все по-големи. Само те ще са в състояние да инвестират сами и да отговорят на всички предстоящи регламентации. Земеделското производство става все повече високотехнологичен отрасъл.
- Какво имате предвид?
- Ако фермите искат да отговарят на изискванията за опазване на околната среда, трябва да използват нови технологии. Като дронове или технологии, които не вредят на почвите, тоест да ползват нови поколения трактори например.
- В такъв случай не е ли малко лицемерна загрижеността на ЕК за малките и средните стопанства?
- Наистина ЕК прави всичко възможно да държи в играта малките ферми. Но, забележете, в различни отрасли в икономиката въобще дали са пекарни или супермаркети, виждаме, че остават все по-големи предприятия. Мисля, че е илюзия да считаме, че тази тенденция няма да продължи и в селското стопанство.
- Какво е вашето виждане за земеделието в следващите 10 години?
- Ще се води толкова от технологиите, че фермерите няма да седят в трактора, а на бюрото.
- И това ще стане независимо от войната в Украйна?
- Независимо, но и поради войната в Украйна, както и от климатичните изменения. Друга тенденция, която виждам да се очертава, е, че докато сега очакваме от фермерите да предоставят храни и фуражи, в бъдеще ще чакаме да дават екологични условия.
- Да разбираме ли, че сме заплашени да ядем шницел от буболечки вместо от телешко?
- Не мисля, че месото ще изчезне от нашата трапеза, но мисля, че растителните храни ще имат по-голям дял в менюто ни.
- Освен с фермите за стриди занимавате ли се все още с фермерство?
- Да, отглеждаме ябълки и круши.
- Какви сортове?
- Само стари местни сортове. Каквито обичайно отглеждат дребните фермери.
- Следователно те не са за пренебрегване май.
- Не, разбира се, че не. Аз зная, че те са нужни, но за да изкарате доходи, трябва ви мащаб. Затова те трябва да се кооперират.
Това е той:
Юрген Так е главен секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO) от 2023 г.
Роден е в Белгия
Дипломиран воден еколог
Преди 10 г. става научен директор в ELO
В Източна Африка създава ферми за изследване на мъжките и женските стриди
През 2000 г. е координатор на международните политики по биоразнообразие в Белгия
Бил е и генерален директор на научен институт за природата и горите
Светлана Трифоновска
