З емеделието често е наричано „Фабрика под небето“. Сигурно няма друг сектор, който в толкова голяма степен да зависи от климата.
С климатичните промени застраховането на селскостопанска продукция става все по-актуален въпрос. „Телеграф“ провери какви са условията на най-големите застрахователни компании.
В началото на октомври например приключва периодът, в който стопаните могат да застраховат продукцията си срещу слана. Някои компании не покриват щетите от измръзване от есенни слани, настъпили след 1 октомври. При други този срок е 10 октомври. Тоест, ако слана унищожи реколтата след тази дата, застрахователят не покрива щетите. Това е така, защото рискът от падане на слани с напредване на есента, се увеличава.
Измръзване
Но по-голям проблем се оказва покритието срещу късни пролетни слани (виж стр. 15). Няма застраховател, който да застрахова продукцията срещу измръзване преди 20 април. И това е огромен препъникамък за стопаните, защото по принцип пролетните слани по нашите географски ширини падат до 1 май. Това означава, че фермерите могат да застраховат продукцията си срещу измръзване през пролетта само за десет дни. Застрахователите също имат свои доводи. Те обичат да казват, че основният принцип в техния бранш е да не се застрахова срещу сигурни събития.
Практика
Масова е практиката да се покриват само количествените щети и това е другият проблем, с който стопаните се сблъскват. Защото, когато удари градушка, фермерите търпят загуби не само заради опадали на земята плодове. Но количествените щети – от нараняване на плодовете, които са останали на дървото, в резултат остават за тяхна сметка.
За да се покрият щети от буря, вятърът пък трябва да е бил със сила над 15 метра в секунда, четем в условията на голяма застрахователна компания. Покриват се количествени щети (изкореняване, пречупване, разкъсване, откъсване или оронване), както и прякото действие на пясъка и други частици, които вятърът носи, отвяване и засипване (затрупване) на растения и плодове и измръзване на реколтата в остъклени оранжерии и парници с отопление поради нахлуването на студен въздух при счупване на стъклата.
Порой
За да се покрият щети от проливен дъжд, валежът трябва да е интензивен в голямо количество и за кратко време, с внезапно начало и край. Покриват се количествени щети от прякото действие на дъждовните капки, както и в резултат на изравяне, извличане, затрупване и затлачване от стичащите се водни маси.
При възникване на пожар, освен преките количествени щети от изгаряне, опушване и замърсяване, застрахователите покриват допълнително и щетите, причинени от предприетите мерки за ограничаване и гасене на огъня – включително отъпкване, изронване и унищожаване на растения и плодове.
Вода
При наводнение се покриват три вида щети. В първата група са тези, настъпили вследствие на прякото действие на водните маси и носените твърди частици, състоящи се в изравяне, извличане, затлачване и заливане на растения и плодове. Втората група щети са настъпилите от продължително застояване на водата върху почвата. А третата група са последиците върху растенията и плодовете, вследствие на предприетите мерки за ограничаване разпространението на наводнението.
При киша пък се покриват количествените щети в резултат на продължителен застой на вода, вследствие на което растенията загиват или се повреждат поради недостиг или липса на кислород.
Слагат рисков фактор за района
Застрахователната премия, тоест цената, която стопанинът ще плати, зависи основно от четири фактора. На първо място това е видът на културата и застрахователната сума на декар. Другите фактори са размерът на площите, избраните рискове, както и рисковият клас за района, в който се намира културата. Важно условие е, че застрахователната сума на декар трябва да отговаря на очаквания доход от продукцията и не може да надвишава действителната стойност на реколтата.
Земеделският производител Красимир Кумчев: Нужна е компания с участието на държавата
Два са основните проблеми при застраховането в земеделието. И те ще се решат със създаване на застрахователна компания, в която партньори са държавата и самите земеделски стопани.
Това коментира пред „Телеграф“ пловдивският селскостопански производител Красимир Кумчев. Преди близо 2 г. той си наложи медийно ембарго, но сега наруши мълчанието си само за „Телеграф“, тъй като вестникът отразява редовно най-важните теми в бранша. Кумчев е и човекът, написал методиката и наредбата, по която да се отпуска държавната помощ за съфинансиране на застраховките в земеделското стопанство преди повече от десетилетие.
Слани
По думите му, първият препъникамък за застраховането в земеделието е нежеланието на застрахователните компании да застраховат земеделска продукция срещу осланяване, настъпило преди 20 април. Този срок трябва да бъде изтеглед с 20 дни назад към 1 април. По правило у нас сланите падат до 1 май. Със застраховки след 20 април, напрактика на хората се казва да дадат пари за покритие в продължение на само 10 дни. Това е несериозно, категоричен е Кумчев. Вариантът, който той предлага, е стопаните да имат избор. Ако искат да застраховат продукцията си срещу слани между 1 и 20 април, те да плащат по двойно по-високо тарифно число. А когато застраховат след 20 април – да ползват по-ниската ставка. Така и стопаните, и застрахователите ще бъдат доволни. Производителите ще могат да избират и сами да преценят какъв риск искат да поемат и колко да платят за неговото покритие. Интересите на застрахователите също са защитени, защото срещу по-висок риск от настъпване на застрахователното събитие, те ще получат по-висока премия. „Аз не падам от небето, знам, че застрахователите сте търговски дружества и си следвате техните финансови интереси. Но хората да имат избо В момента ние нямаме избор“, коментира Кумчев.
Щети
Вторият проблем са, че застрахователите масово не покриват т.нар. качествени щети. „Пада градушка и застрахователят идва и брои колко плодове са останали на дърветата и колко са на земята. Това, което е на земята, е щетата, която се признава. Но всички плодове, които са останали на дървото, са силно наранени. Ако са ябълки, цената им от 1,20-1,30 лв. за килограм пада на 15 ст., защото могат да отидат само за преработка“, обясни Кумчев.
От години той обяснява как тези два проблема могат да се решат, а подобни идеи вече се обсъждат и в Брюксел.
Според Кумчев е нужно да се създаде застрахователна компания само в областта на земеделието с участието на държавата. Държавата да има 50%, а останалата половина от капитала да дойде от самите земеделски производители. Кумчев е пресметнал, че за да се събере 1 милиард лева капитал, вноската на стопаните ще бъде в размер на около десетина лева на декар, колкото са две кутии цигари. С тези 1 милиард лева няма проблем да се привлекат читави хора оценители. С алтернативната идея, лансирана на ниво земеделско министерство – да се създаде гаранционен фонд, този проблем обаче остава. „Не подкрепям тази идея. С фонда би се решила само едната част на уравнението – тази за набирането на парите. А другата част – това кой ще оценява? Всички мълчат“, коментира Кумчев.
В САЩ покриват дохода на фермера
САЩ имат много ефективна система на земеделско застраховане. Там се застрахова дохода на фермата. Стопанинът отива при застрахователя и казва какъв доход иска да застрахова. Компанията от своя страна иска данъчните декларации на фермера за последните пет години. И застрахова за най-високата сума на дохода, която е достигната. Това стимулира фермерите да си увеличават дохода, за да получат по-високо покритие. Ако доходът е 1 милион и тарифното число е 10%, премията излиза 100 000 долара. Но в този момент се намесва държавата, която поема 60% от тази сума.
София Симеонова
