-Г-н Кумчев, преди повече от месец обявихте, че изкоренявате ябълковите си градини. Каква е причината българските плодове и зеленчуци да присъстват все по-малко на нашата трапеза?
-Хората, които са следили публичните ми изяви, знаят, че това го говоря от мига, в който сме станали пълноправни членове на ЕС. За да твърдя, че общата европейска политика е сбъркана, а нашата – още повече, ми даде основание едно мое посещение в Италия, две години преди влизането ни в ЕС. Тогава на моя въпрос какви са проблемите на италианското земеделие, домакините ми изброиха няколко неща, които сто процента съвпадат с нашите, на хората, които произвеждаме храна в България. Ставаше дума за това, че старите фермери се оттеглят, след тях ново попълнение няма или това, което идва, е малко, липсва работна ръка, липсват специалисти...Въобще проблеми, които е ясно, че водят до намаляване на производството на храна. Както е добре известно на всички ни, храната е необходимост, без която човешкият живот не би могъл да съществува. И това ми даде основание, след като се върнах от Италия в продължение на няколко години да търся начини какво би следвало да се направи, така че влизайки в този съюз българското земеделие да не пострада, а точно обратното, да си увеличава производството на храни. Аз съм от хората, които твърдят, че единствената сфера, в която България може да бъде независима, това е производството на храна. Имаме прекрасни географски условия, почвено плодородие, слънце, вода – всичко онова, което е необходимо за едно добро производство на храна, не само от растителен, но и от животински произход. За съжаление се оказах лош пророк. 15 г. след влизането в ЕС, ние вече сме продоволствено зависима държава. Ако някой смята, че тези 15-20% произведени в България храни, които българинът слага на трапезата си, могат да ни причислят към независимите държави, ОК, но аз не смятам така. Категорично сме продоволствено зависима държава.
-Вие показахте с един нагледно колко се падат български плодове и зеленчуци на един българин на ден.
-Да, по 150 грама. Това е една четвърт домат, едно малко морковче. 150 грама зеленчук на ден на всеки българин. Аз много често употребявам думата обидно, но това е слаба дума. За мен това е престъпление. Един Кувейт на какво разчита? Разчита на петрола си, това има, на това разчита. Ние имаме златна земя, която е нашият петрол и буквално не знаем какво да правим с това злато.
-Защо се получава така, че милиарди се изсипаха в земеделието, откакто сме членове на ЕС, а се стигна дотам, че обработваемите площи за зеленчуци са намалели наполовина?
-Обработваемите площи за плодовете и зеленчуците са наполовина, иначе като цяло не са намалели. Наскоро в един пост в социалните мрежи написах, че тези хора или са малоумни, или не са българи. Аз не мога да си представя да държиш в ръцете си злато и в същото време на получаваш храни от цял свят. Много често говоря за това, че България е с най-ниска продължителност на живота в Европа и най-болната нация в Европа. Какво е това, което вече не е същото? България на друга географска ширина ли е? Слънцето ли грее по друг начин, почвата ли ни е друга или водата? Всичко това е същото. Това, което не е същото, е лошата храна, която консумират българите. И тя е лоша, защото не е произведена в България. Ние не знаем всъщност с какво се храним. Резултатът го виждаме. Площите със зеленчуци и плодове падат. От 250-300 грама вече на трапезата на българина има около 150 грама зеленчук, произведен в България. Всичко, което консумираме, е от някъде от света – дали от страни-членки на ЕС, дали от Чили, Аржентина, Боливия, Турция...откъдето се сети човек. Резултатът е този – болно население с най-ниска продължителност на живота. В крайна сметка, когато се оценява една национална политика и то с такъв хоризонт – 15 г., трябва да се каже – добре, за 15 г. похарчихме милиарди левове, какъв е резултатът. И това, което мен ме смущава е, че в новия стратегически план, който е 1470 страници, с около 300 страници повече от „Война и мир“, няма записана цел. Ако човек отиде на битово равнище, в едно семейство, което получава 3-4 хиляди лева доход на месец. Това семейството си прави някакъв план. Изяждаме половината, другата половина ги пестим. Това е задължително за държавата също. Не може да пишеш стратегически план до 2027 г., да похарчиш едни милиарди и да не посочиш каква е целта. Аз съм им подсказал каква трябва да бъде целта.
-Каква?
-Целта трябва да бъде в края на този период на трапезата на българина 40-50% от това, което консумира, да бъде произведено в България. Всичко останало надолу изписано трябва да води до постигане на тази цел. Ако я караме така, както я караме, до 2027 г. на трапезата на българина няма да има 150 гр български зеленчук, а ще бъдат 100 гр. В момента призовавам хората, които са писали този стратегически план, да кажат – ние го разработихме, постарали сме се повече от Толстой, 2027 г. 40-50% от това, което консумират българите, ще бъде произведено в България. Няма да го кажат, знам. Но медиите трябва да ги притискате с този въпрос.
-Не е ли причината за състоянието на зеленчукопроизводството фактът, че лъвският пай от субсидиите се пада на зърнопроизводството?
-Много често повтарям, че колегите, които се занимават със зърнопроизводство и с производството на маслодайни култури, нямат никаква вина, че България е договорила такива условия. И на мен да ми бяха предложили такива условия за плодове и зеленчуци, щях да се радвам. Но вече тук е ролята на държавата, да направи баланс в развитието на селското стопанство. Още преди години съм предложил да няма никакви субсидии в ЕС. Защото много хора, които са извън бранша и не разбират същността на субсидирането на селското стопанство, казват – вие сте единственият сектор, който получава субсидии и пак сте недоволни. Ето, един фермер казва – спрете субсидиите! Преди 8 или 9 г. в едно пряко предаване по една телевизия участвах аз, Мирослав Найденов, но вече не в качеството си на министър и евродепутатът Андрей Ковачев. И аз му поставих този въпрос. И му казах: Г-н Ковачев, ако не можете да защитите в Европа да бъдат изравнени субсидиите в целия ЕС, предложете те да бъдат спрени!
-Какъв беше отговорът?
-Каза, да, това е интересен въпрос, но не може да стане, защото, ако се случи, западноевропейските фермери имат толкова силно лоби в Брюксел, че Брюксел на мига ще бъде окупиран от трактори. И аз се хванах за главата! Значи, български евродепутат не е в състояние да направи така, че да бъдат изравнени субсидиите в ЕС, но не може да направи и другото – субсидиите да бъдат премахнати. Тогава идва онзи момент, когато аз, човекът, който съм произвел най-много ябълки в тази държава в живота си – около 300 млн. кг или около милиард и половина броя, да бъде доведен в състояние да си разпродавам градините. Това е резултатът от тази аграрна политика.
-Свърза ли се някой с Вас от министерството, след като обявихте, че си разпродавате градините?
-Аз с министъра се познавам, имали сме срещи. Семейството му също имаше ябълкова градина, даже в едно интервю той каза, че е свършил това, което в момента правя, преди 7 г. Друг е въпросът, че като служебен министър той няма кой знае какви опции да въведе кардинална промяна в аграрната ни политика. Но аз пак казвам, аз съм радетел, че държавата ни трябва да има нова аграрна политика и целта да бъде поне 40-50% от това, което консумираме, да бъде произведено в България. Няма ли политик или политическа партия или решение на парламента, който да обяви това число, значи пак искат тези милиарди, които ще дойдат до 2027 г., да бъдат откраднати, да бъдат правени схеми кога за тикви, кога за картофи, кога за пъпеши, за каквото се сетите. И на никой не му пука, че българинът яде лоша храна, че сме най-болната нация, с най-ниска продължителност на живота. Да не говорим, че това, че сме болна нация, веднага товари здравната система. Бесен съм на цялата политическа пасмина! Пак казвам – излезте и кажете, похарчили сме еди-колко си милиарди, резултатът го няма. Сега също предстои да влязат милиарди по новия програмен период, резултатът, който гоним, е този. За да го кажеш трябва да имаш визия как да го направиш. Човек, ако иска да стане гросмайстор, първо трябва да се научи да нареди шахматните фигури на дъската. Те не могат да си наредят проблемите в главите и да ги систематизират. Добрият шахматист е онзи, който може да каже – правя този ход, вследствие на което нещата започват да се нареждат. Преди 9 г. съм патентовал методика как трябва да се разпределят субсидите в селското стопанство, която автоматично решава във времето всички проблеми.
-Припомнете какво предвиждаше тази методика?
-Главното е да се спрат кражбите, парите да отиват при тези, които произвеждат, тоест схемаджиите да бъдат извън борда. Отделно, ако аз съм министър, фонд „Земеделие“ ще го оставя със 100 човека. Никакви мерки не са необходими. Кой друг освен клетия земеделски производител знае от каква инвестиция има нужда неговото стопанство. Единственото задължение на фонд „Земеделие“ е да прави преводи на база произведена и продадена продукция. И, получавайки парите, земеделският производител сам да реши в какво да инвестира. Не е неоходимо да се пишат никакви проекти.
-Каква е ролята на веригите, за да бъде в това положение българското зеленчукопроизводство и производството на плодове?
-Така се стекоха обстоятелствата, че голямата търговия на плодове и зеленчуци, пък и на месо, минава през веригите. Това вече е даденост. Там също може да има някакви регулации. В началото на пандемията, знаете, се срещнах с премиера, вицепремиера, срещнах се с много хора, включително с президента. И тогава им предложих да има регулации. Те казват – те са чужди вериги, търговски дружества. Какво като са търговски дружества? Сега как ще правят регулации и на „Лукойл“ да му обложат печалбите. Когато искаш да свършиш нещо, можеш. Не може това, което случи при нас преди три години – ние си прибираме ябълките, предлагаме ги по 1,20 лева за кг, което значи цена на дребно 2 лева, а те не ги искат. А продават на два пъти по-висока цена италианска ябълка, на 4 лева, а не искат нашите по един лев. Как така ще оперираш в моята държава и ще си правиш каквото искаш? И още преди 6 г. казах, че ако продължават така нещата, след 10 г. българска ябълка няма да има. Минаха вече 6, остават още 4 г.
ТОВА Е ТОЙ:
Наричат го Краля на ябълките, по собствените му думи е произвел около милиард и половина ябълки през живота си
Преди малко повече от месец обаче обяви, че слага край на своята ябълкова приказка и изкоренява градините си
Занимава се със селскостопанска дейност повече от 40 г.
Бил е председател на ТКЗС Рогош, на територията на което се е намирал най-големият ябълков масив в света от 14 000 дка и с производство, колкото е в момента цялото производство на България
След промените създава собствено стопанство в Трилистник, което от 6 г. се управлява от синовете му
Фермер на Тракия за 2003 г.
Завършил аграрният университет в Пловдив
Притежава два патента – за методика за определяне на субсидиите в селското стопанство и за бутикова ябълка, на която е изписано туристическото лого на България
Член-наблюдател на Българската академия на науките и изкуствата
София Симеонова
