П арите за фермерите да не влизат в общ европейски бюджет, а да останат в отделен фонд, както е досега. Това е позицията, която България продължава да отстоява при обсъждането на новата Обща селскостопанска политика след 2027 г. Припомняме, че една от идеите на ЕК, за която „Телеграф“ вече писа, е средствата за земеделие да влязат в общия бюджет и част от тях да бъдат използвани за въоръжаване. Средствата представляват 40% от европейския бюджет. Министърът на земеделието направи това изявление по време на форума Green Transition, посветен на зелената икономика и устойчивото развитие в Централна и Източна Европа в София.

Юли

Министър Георги Тахов коментира пред „Телеграф“, че много страни са на позицията на България, но той не посочи кои са те. Окончателното решение за бюджета ще е ясно в средата на юли, допълни той, когато Брюксел ще излезе с доклад по темата. България настоява на всяко заседание на съвета на министрите да се изравняват субсидиите на по-късно приетите членове с тези на старите демокрации. Вече има 14 държави, които са готови това да се случи, каза Тахов.

Електронни

Той допълни, че скоро зелените картончета на земеделските производители ще бъдат електронни.

Той коментира още, че законопроектът, придобил обществена известност като Закон за

агрохранителната верига, вече е известен и като Законът „Тахов“ и цели да подпомогне най-вече фермерите, които да получават доходи, които не са под себестойността за произведената от тях продукция. „Вярвам, че ще се отрази благоприятно на крайните цени към потребителите“, изрази надежда министърът. „За нас е от изключителна важност да чуем всички мнения – както в

подкрепа, така и критични. Независимо от позициите, всички ние ще бъдем потребители на този закон, когато излезем от ролите си на негови коментатори“, посочи още той.

Напояване

Георги Тахов отбеляза, че по Стратегическия план са осигурени над 100 млн. евро за инвестиции в напоителни системи. Работи се по проектиране и изграждане на нови хидромелиоративни съоръжения, автоматизация на инфраструктурата и обучение на кадри чрез партньорства с различни академични институции. „Целта ни е до 2028 г. поливните площи в страната да достигнат 2,5 млн. дка“, изтъкна той.