В природата минзухарите предпочитат тревните площи и полетата, и изложените на слънце планински склонове.
Това е светлолюбиво, устойчиво на сушата пролетно цвете с много здрави стъбла, което не се страхува нито от силните ветрове, нито от обилните снеговалежи.
От разстояние минзухарът лесно се разпознава по яркото си цвете с чашкообразна чашка и шест листенца, насочени нагоре. Погледнато отгоре, прилича на звезда, пише gazeta.ru. Размерът и цветът на венчелистчетата и времето на цъфтежа не съвпадат при различните сортове. Изследователите условно разделят възможните цветове на минзухарите на две големи групи: жълтоцветни (от жълто до тъмнооранжево); и синьоцветни (от светлосиньо до тъмнолилаво, включително и бяло).
Минзухарите създават пролетно настроение. Тези крехки на вид цветя не се страхуват от нощните студове до - 8°C, а някои сортове могат да издържат на студове и до - 25°C, при условие че цветето е покрито с достатъчно сняг и запазва топлината около себе си.
Сортове
Учените са преброили повече от 200 вида минзухари.
Британският ботаник Дейвид Хесион предлага класификацията им според времето на цъфтежа.
Раннопролетни (края на февруари и началото на март). Те са най-често жълти, по-рядко бели, сини и розово-люлякови с жълто.
Другите са пролетно цъфтящи (март-април). Цветовете са обикновено сини, лилави или бели, и понякога жълти.
Есенно цъфтящи (септември-октомври). Цветовете са много различни. Виреят добре на слънчево място с умерена влажност.
Луковици
Луковиците от минзухар, подходящи за засаждане в открит терен, са със светлокафяв или сив цвят, плътни са на допир, имат сухи люспи, повърхността на луковиците е гладка, без рани, вдлъбнатини, язви или петна.
Малките рани по луковиците се третират с дървесна пепел и така се предпазват от инфекции.
Минзухарите предпочитат почва, която не задържа влага. Ако градината се потопи в стопената вода след зимата, това може да убие растенията или да увреди кореновата им система. Култивираните видове и сортове са уязвими на силните пориви на вятъра. Тези растения се чувстват страхотно под дърветата и в полусенчестите и сенчестите места. Минзухарите, които цъфтят през есента, обичат идеално сухите и равни площи, които са добре осветени от слънцето. Те започват да цъфтят през септември и завършват цъфтежа си до октомври.
Почва
Ако искате да цъфтят през април: ги засадете в края на август - началото на септември, като изберете пролетни сортове. Ако искате да цъфтят през септември, засадете есенните сортове от края на юни до август, като изберете спящи луковици без кълнове.
Добрите почви за тях са песъчливи и песъчливо-глинести, с ниска киселинност, богати на хранителни вещества.
Подготвяме място за засаждане на минзухари, като направим рохкава почвата. Пресяваме, за да премахнем ларвите и личинките, добавяме вар, доломитово брашно, пепел (те ще предпазят луковиците от ненаситните ларви), поръсете дъното на дупката с речен пясък или чакъл за дренаж, напръскайте дупките с дезинфекционен разтвор преди засаждането. Ако не искате минзухарите да заемат цялата ви цветна леха, защото сортът Tomasini е склонен към това, засадете ги на открито в контейнери.
Инфекции
Преди засаждане луковиците се проверяват и ако са засегнати от гъбички или бактерии, гнилото се отрязва с нож и се навлажнява с калиев перманганат. Здравите луковици се третират срещу инфекции. Обелете луковиците, това не е опасно за растението, направете разтвор от щипка калиев перманганат на 1 л вода до бледорозово, потопете луковиците в него за 30 минути, изсушете ги върху лист хартия.
Силно засегнатите се унищожават незабавно.
Оптималното разстояние при засаждането между луковиците на минзухарите е от 6 до 10 см за пролетните минзухари. И от 3 до 5 см за есенните. Принципът на засаждане е като при лалетата. Поставяте луковиците вертикално, с дъното надолу, покривате с 1-2 см почва, поливате, покривате с от 1 до 5 cм торф и хумус.
Формула за дълбочина на засаждане
Ако не сте сигурни колко дълбоко да засадите луковиците, ще ви помогне една проста формула: три пъти височината на грудките за песъчлива почва и два пъти височината на грудките за глинеста почва. След известно време самите минзухари ще си намерят удобната за себе си дълбочина поради прибиращата се коренова система. Ако трябва да засадите в саксия, принципът е като на двора. Луковиците се засаждат в малки контейнери, добавя се вода към тавата, когато почвата изсъхне.
Превод: Павел Павлов
