Б ългария може да кандидатства в Книгата на рекордите „Гинес“, за да коригира първенството за най-старата лоза в света. Проучване на „Телеграф“ установи, че всъщност най-старата лоза в света не е тази в Марибор, която е на 400 г., както се смяташе досега. Оказа се, че най-древното живо библейско растение се намира в Баткунския манастир в Родопите и е на повече от 600 г.
По-уверени
Лозата в Словения е една от големите гордости на малката и красива страна, тя се намира на няколко крачки от река Драва, където плуват лебеди, вие се около Къщата на старата лоза и е истинска туристическа атракция. Словенците, с които ние българите много си приличаме, обаче са по-находчиви, по-уверени в себе си и цивилизован народ, който държи на историята и ценностите си. Може би това е обяснението за това колко бързо са реагирали и са вписали лозата в световната книга на рекордите. Истината е, че до българската има табели, че е най-старата лоза на Балканския полуостров и че растението е защитено от държавата. За него се грижат основно монасите от манастира, но не е в обсега на вниманието на туристическите атракции на страната ни.
Синьо и бяло
Как се стигна до откритието. Екипи на „Телеграф“ просто са посещавали двете места - в Марибор и българския манастир. След като съпоставихме фактите, се оказа, че нашата лоза всъщност е с два века по-стара от словенската, но до този момент на никого не му е хрумвало да направи това световно достояние.
В интерес на истината и двете лози раждат плодове. И докато на тази в Марибор те са от синьо грозде, то плодовете на родопската са бели. Хора, които са опитвали от тях, твърдят, че зърната не са много големи, но за сметка на това са сладки и сочни. Сортът не е ясен и вероятно е ползван и за вино, и за десертно грозде.
Дебелина от метър
Покойният вече игумен архимандрит Василий, който е живял в манастира повече от 30 г. и е починал през 1977 г., свидетелствал, че стари лозари направили задълбочени изследвания на лозата и казали, че тя е над 500 години и в онези времена и била най-старата на Балканския полуостров. Очевидци разказват, че размерите й били необикновени. Най-фрапираща била дебелината на стеблото, то било с обиколка 1 м и 10 см. До седемдесетте години короната била 70-80 пъти по-голяма, отколкото сега, и асмалъкът покривал почти целия манастирски двор.
Буря
През 1978 яростна буря прекършила асмалъка и съборила лозата на земята. Тогава се счупил най-големият плодоносен клон. Лозата обаче била благословена да живее и от дънера са се развили две нови стебла, които до ден днешен раждат сладкото бяло грозде.
Дякон Левски е опитвал от гроздето
Историята на Баткунския манастир, който носи името на „Св. св. Петър и Павел“, е повече от удивителна. Обителта е основана през 11-и век. Опожарявана е от турците през 1657 г. и 1774 г., а параклисът „Св. св. Козма и Дамян“ е граден през 1854 г. През 1872 г. манастирът е посещаван от Дякона на свободата Васил Левски и монасите са го гощавали с плодовете на лозницата. Тогава той отседнал в хан в Саранбей на път за Къкрина. Избягал от османлиите с лодка в блатата, които са зад манастира и водели към река Елидере.
Предполага се, че са изработени от Христо Димитров, основател на Самоковската школа. В манастира през 1867 г. е работил Станислав Доспевски.
Елен лопатар, пчелин и бяло сирене
Днес манастирът е едно от любимите места за посещение на хората от околностите. За почивните дни и празниците народът се стича, за да се любува на старата лоза, на магнолията, розите и двора, пълен с цветя. Децата обичат да гледат с часове пауните, зайците и елена лопатар, който живее там.
В обителта се добива мед от пчелина, а от млякото на кравите монасите правят кисело мляко и сирене. Има хора, които си поръчват с килограми от зрялото с леко жълтеникав оттенък сирене, характерен за кравето мляко, на което не е избито маслото.
По темата работиха: Мария Кадийска и Светлана Трифоновска
