Н овото ГМО не бива да е извън контрола, а а задължително трябва да бъде изписано на етикета. Това е общото мнение около което се обединиха учени от Селскостопанска академия, земеделци, биоземеделци, еколози по време на дискусия в БТА.
Тя бе свързана с неясната още позиция на България относно проекта на еврорегламент за предстоящото на 11 януари ново гласуване в Брюксел на предложението на ЕК новото поколение генетично модифицирани растения (или т.нар. "нови геномни техники" или NGT) да бъдат извън проверките и оценките на риска.
Агро Телеграф: Пиперът покълва при температура между 18 и 35°C
Припомняме, че по време на първото гласуване на Съвета на министрите България даде вот“ въздържал се“, а страните, които гласуваха против новото ГМО да остане анонимно на полетата, в храните и фуражите бяха Австрия, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Словакия, Словения, Кипър, Малта и предложението бе отхвърлено.
Кръстопът
България е в ключов момент да реши дали ще отстои принципи, свързани с културата на нашето земеделие, но и с продоволствената сигурност, бе заявено от един от участниците. Засега страната ни все още няма категорична позиция за това дали ще подкрепи изцяло еврорегламента или ще се съгласи изтползването на новото ГМО да се отглежда безконтролно и анонимно. И докато биоземеделци, малки и средни фермери са категорично против такъв еврорегламент, то зърнопроизводителите /НАЗ/все още нямат становище по темата като една от най-големите асоциации в сектора. От НАЗ обаче отговориха на въпрос на „Телеграф“ , че така или иначе позиция ще имат, но не е ясно точно кога.
Натиск
Според д-р инж. Светла Николова от Сдружение "Агролинк", която е един от най- последователните противници на ГМО и новото ГМО обяви, че този регламент се прави под натиска на агрохимическото лоби. Според нея, по отношение на новите ГМО, създадени преди 12 години, учените дори не са си свършили работата на ниво лаборатории.
Тя цитира становище на Френската агенция за здраве и безопасност (ANSES) от 21 декември, според която "този проект на регламент за новите геномни техники е написан на коляно, без научна обосновка и не е приложим".
Тя изтъкна, че очевидната липса на подкрепа от страна на министрите на земеделието в ЕС е предупреждение към законодателите, че изключването на новите ГМО от действащите правила на ЕС за ГМО ще наводни европейските полета с патентовани нови генетично модифицирани семена и ще увеличи монополите в селскостопанския сектор.
Божидар Петков, председател на малинопроизводителите призова да бъдем много внимателни как ще гласуваме. Борислав Борисов от Асоциация на българските села заяви, че в момента България е в ключов момент да реши дали ще отстои принципи, свързани не само с културата на нашето земеделие, но и на продоволствената сигурност. Той попита озадачен, защо големите български земеделски организации някак си странно мълчат, когато се заговори за ГМО.
"Занимаваме се основно с възстановително земеделие, защото след много години конвенционално земеделие земята има нужда от възстановяване. Това, което се случва в момента, е хвърляне на прах в очите на обществото, че ще се преборим със световния глад, докато той е заради чисто политически решения, а не заради това, че няма храна. С методите на конвенционалната селекция можем да изхраним населението на света", коментира Ивелин Тончев от "Близката ферма".
Трябва да го разпознават клиентите
Не е редно новите геномни технологии да нямат никакъв контрол, коментгира темата доц. д-р Веселин Дочев от Земеделския институт – Шумен.
Противниците на проекта в този му вид, смятат, че новите генетично модифицирани организми (ГМО) трябва да бъдат етикетирани по такъв начин, че потребителите, фермерите, семепроизводителите, търговците и преработвателите да могат да ги разпознават и избягват по всяко време. Те също трябва да продължат да бъдат обект на оценка на риска и оценка в съответствие с принципа на предпазливостта на ЕС.
Агро Телеграф: Вълната - враг на мухъл, плесени и алергени
Според защитниците на позицията, ЕС и националните правителства трябва да направят повече изследвания относно рисковете за здравето, околната среда и биоразнообразието, както и на социално-икономическите въздействия на новите ГМО и разработването на общи методи за откриване. Същевременно всяка страна от ЕС като суверенна държава трябва да има право на собствени решения, свързани с култивирането и предлагането на пазара на ГМ семена, посадъчен материал и храна.
Светлана Трифоновска
