10 млн. лв. обещават за реклама на биохраните от Министерството на земеделието. Това обяви шефът на дирекция биоземеделие в министерството Антоан Чаракчиев по време на празника на биоземеделието на 23 септември в Мало Бучино до София. Там присъства и зам.-министърът по земеделие Георги Събев.
Целта е чистите храни да станат популярни сред българите. Също така да правят разлика между натурално отгледани домати и биологични, и уточни, че вторите е необходимо да отговарят на много повече изисквания, допълни той.
Предвидени са средства и за достойна реклама на българските храни на международни изложения с красиви щандове, а не просто кутийки, както в повечето случаи досега. Според него обаче това зависи в момента от Министерството на финансите дали ще одобри предвидения бюджет.
Изобилие
Домакин на празника на биологични храните тази година бе бившата тенисистка Маги Малеева, която от 20 г. със семейството си се занимава с производство и преработка на биомлечни продукти и захарни изделия. На зелената поляна пред мандрата земеделците наредиха изкусителни трапези със свежи, току- що откъснати зеленчуци, сочни малини от полетата край Самоков, сокове от нежния плод, изобилие от зрели сирена, саздърма от биотелешко на Дивата ферма, ароматни бели и червени вина от района на Никопол. А във въздуха се носеше изкусителен аромат на печени на живи въглени наденички.
Благодатна
България е благодатна земя за биоземеделие, приветства гостите Маги Малеева. Този начин на обработване на земята и отглеждане на плодове, зеленчуци и животни щади природата и е най-големият щит срещу катастрофалните климатични промени, изтъкна тя. Крайно време е и България да поеме по този път, допълни Малеева.
Суровина
Според Веселина Ралчева, розопроизводител и преработвател, България трябва да спре да бъде нетен износител на биосуровини и да се насочи към преработката. В момента изнасяме суровините, а внасяме биопродукти от нашите преработени плодове и зеленчуци на много по-високи цени. Хората са прави да недоволстват, изтъкна Веселина Ралчева. Ако са повече биопроизводителите в страната ни, и цените ще бъдат по-ниски, защото няма да е дефицитна стока, допълни тя.
Вендинг машини
Божидар Пеков, председател на малинопроизводителите в България, предложи да има подпомагане и за поставяне на вендинг машини и в административните сгради. Така те ще изместят джънк фуд храните с биомлека, биомалини, зеленчуци и плодове. Той даде пример с Троян, където вендинг машините за пресни зеленчуци, ягоди и малини са особено популярни, особено сред младите семейства. Всеки ден те могат да си купуват прясно заредени плодове и зеленчуци, дори ако се наложи и през нощта, изтъкна предимствата на този вид продажби Петков. Между другото стана ясно, че Троян е един от трите града в ЕС, който се състезава за екологично селище в Европа тази година. Резултатите обаче не бяха ясни до редакционното затваряне на броя.
Изолирани
Биопроизводителите поискаха да участват в решенията, които касаят оформянето на нормативните документи и бъдещите програми за развитие на селските райони. Засега сме изолирани от тези решения, а те касаят нас, освен това ние можем да помогнем и с лобиране включително пред Брюксел, каза Ралчева. Биоземеделците изтъкнаха, че много често разумните решения в България се вземат, като минат първо през европейската комисия и след това дойдат тук, защото като цяло българската администрация е много консервативна и настроена подозрително срещу бизнеса, обясниха фермерите.
Тестват сладолед със сметана и боза
Сладолед със биосметана и боза, собствено производство, тестват в момента в мандрата на първата биомарка в страната „Хармоника“. Сместа има уникален вкус и още преди да е пусната на пазара, печели овации от всеки, който я е опитал. Тя се прави в машина, която щади околната среда без никаква вода. Иначе по старата технология за няколко килограма сладолед отиват около 150 л вода, обясни Тома Баятов, технолог на фирмата. Сладолед от продуктите на „Хармоника“ е стара мечта на Любомир Ноков, собственик на мандрата. В момента опитите са насочени основно към традиционните вкусове от сметана и какао, но се пробват и рецепти с тахан и други продукти, каза Баятов.
Биомаслото от роза Дамасцена мина 10 хил. евро
Биомаслото от роза Дамасцена вече мина 10 хил. евро за кг, съобщи Веселина Ралчева. Тя увери, че вече са продали почти всичко, което са добили тази година. По принцип биопродуктите си имат свой собствен пазар и по-заможни клиенти и така оцеляват по-лесно по време на криза, обясни Ралчева. Тя допълни, че въпреки неспиращото понижение на цените на маслото от лавандула биомаслото от лилавото растение в момента са около 60 евро, докато на конвенционално отгледаната са 35 лв. за кг.
Ралчева допълни, че разработват серия от козметични продукти, които вече имат пазар в Канада и САЩ. Крем с розово масло струва 100 лв. и вече е свършил, допълни тя.
Пасищен туризъм на Белмекен
Благовеста Василева, съсобственик на Дивата ферма в Източните Родопи, където отглеждат пасищно древни породи крави и ги преработват на колбаси, саздърми и биоделикатеси, разказа комичен случай по време на празника. Случката е била в района на връх Белмекен, а в нея е участвал нейният съпруг Николай Василев, който познава всяко кътче на района. Така е, защото всяко лято той кара стадата там да пасат, защото в Източните Родопи поради горещините тревата изгаря и няма сочна и свежа храна за животните. Заради неразбории с МОСВ семейството тази година е имало проблеми. Така или иначе Николай Василев успява да закара камионите, натоварени с кравите, до сочните ливади. Когато пристига, се оказва,че
пасищата са били „заети“ от овце на книга, но самите животни никъде не се виждали. Овце там няма и до ден днешен, има пасищен туризъм, разказа със смях Василева. Това означава горе-долу следното нещо. Получаваш разрешение да пасеш овце, въпреки че може и да нямаш такива. Като ти дойде проверка на място, веднага съобщаваш на когото трябва и казваш „Трябват ми 200 овце“ и ти ги докарват. Минава проверката, мнимият овцевъд се отчита, резултатите са прекрасни и той си взема парите за пасторализъм.
Точно на такъв фермер по пътя попаднал Николай Василев. Младият човек бил от Костенец и го попитал случайно да знае къде би трябвало да са неговите 200 овце. Николай Василев го изгледал от горе до долу и му отговорил: „200 овце тук аз не съм виждал, твоите овце ги няма и едва ли ще ги има.“ Младежът попитал, но тук е имало комисия от БАБХ, Министерство на земеделието, знаете ли къде е пътят за животновъдния обект?
„На вас, младежо, път до обекта не ви трябва, пътят ви е до София, след това директно ДФЗ, отдел „Борба с измамите“. Тук овце няма“, отговорил Николай Василев и му обърнал гръб.
Това е малък случай от поредицата случки с виртуални овце, които „пасат“ тревата под Белмекен, а стопаните им вземат пари за усилията, които полагат.
Светлана Трифоновска
