Е вропейският континент е все по-засегнат от деградация на земите. Според Европейската агенция по околната среда 23% от територията на Европейския съюз, главно в южните държави от съюза, в това число и България, е чувствителна към процеси на опустиняване.
В районите със средиземноморски климат поради емиграция през последните десетилетия се наблюдава озеленяване и възстановяване на екосистемите в селските райони. От друга страна, тези процеси в комбинация с урбанизацията в полуградските и градските райони водят до увеличаване на риска от по-големи пожари поради нарастване на свързаността на териториите, които вече разполагат и с по-голяма растителна биомаса. Докато силното разрастване на крайбрежните градове в комбинация с туризма водят до значително свиване на територията на местните екосистеми, което поражда локални промени в климата, сред които засушаване през лятото.
Бъдещи рискове
Как се изменя климатът на територията на сухите земи?
Пустините и полупустините се считат за особено уязвими от измененията на климата. Те са дом на уникално биоразнообразие и екосистеми, които са силно чувствителни на промени при валежите и комбинираната загуба на вода от изпарение от земната повърхност и изпарение на вода от растенията. Във всички сценарии на последния доклад на IPCC се очаква увеличение на изпарението за всички райони на Земята в резултат на повишените глобални температури.
В глобален мащаб скоростта на затопляне е 2 пъти по-голяма в сухите земи, отколкото в останалите области, като това засилено затопляне се очаква да продължи и в бъдеще с ,5°C.
Несигурни
Въпреки това очакванията за бъдещето на сухите земи и пустините на база проекции за глобалния климат са до голяма степен несигурни. Основен проблем пред изготвянето на такива сценарии е определянето на това кои промени се дължат на антропогенни изменения на климата и кои на естествени колебания поради факта, че за сухите райони климатичната изменчивост е естествено висока. Например за района на Сахел за последните хиляди години са характерни редуващи се периоди на засушавания и по-влажни периоди.
Обръщане
Част от мерките за предотвратяване и обръщане на процесите на опустиняване са: намаляване или преустановяване на селскостопанска дейност в уязвими сухи райони.
Ротационна паша - метод, чрез който във всеки даден момент селскостопанските животни пасат в един определен участък от земеделските земи, докато останалите земи имат възможност да се възстановят. Спиране на обезлесяването на естествени гори в сухите земи.
Естествена регенерация, управлявана от фермери - системно възстановяване и управление на дървесни и храстови видове в деградирали селскостопански земи. Фермерът оставя най-здравите налични растения да порастат, докато отсича по-слабите и тези, които пречат на растежа.
Голямата зелена стена в Африка
Сред най-мащабните инициативи срещу опустиняването е Голямата зелена стена в Африка. Проектът е започнат през 2007 г. от Африканския съюз и в него участват 22 държави от континента. Основната му цел е възстановяване на 100 милиона хектара деградирали земи в района Сахел чрез засаждане на дървета в 15-километрови широки зони по протежение на поне 7000 км, както и улавянето на 250 милиона тона въглерод. Към 2020 г. в официалната определена зона на проекта са засадени едва към 4 милиона хектара гори, или само 4% от крайната цел. През 2012 г. обаче целевата зона на инициативата е значително разширена и на тази територия общо са възстановени близо 18 милиона хектара земи.
През последните години визията за Голямата зелена стена се е трансформирала в интегриран подход за управление на екосистемите. Това включва създаване на мозайка от различни системи за използване на земите и производство, включително устойчиво управление и възстановяване на сухите земи, възстановяване на естествената растителност, както и мерки за задържане и опазване на водата.
* По материала работи Николай Петков, автор на Климатека
