Л ипсата на влага в Добруджа хвърли в смут зърнопроизводителите.
Ако няма обилни валежи ще пострадат не само посевите с пшеница, но и насажденията със слънчоглед и царевица.
Това предупреди пред „Телеграф“ Радостина Жекова, шеф на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Недостатъчно
Изключително много ни притеснява липсата на влага в Добруджа, каза тя. От 1 септември досега са паднали крайно недостатъчните 60 литра на квадратен метър. Заради сухото време пшеницата поникнала твърде късно, а една част изобщо не е братила, което е необичайно.
Същевременно заради високите температури пшеницата не влезе в покой и продължава да се развива, което също е притеснително. Ако рязко паднат температурите, тя няма да е готова за този стрес. По думите на Жекова на места има и липса на азот. Това е така, защото заради топлото време вегетацията не е спряла, а продължава и вложеният есента предсеитбено азот вече е изчерпан. Така пшеницата изпада в азотен глад.
Забрани
В същото време има нитратни директиви и забрани за торене. Не можем да торим в началото на февруари, посочи Жекова. Според нея всичко това означава едно – добивите ще бъдат редуцирани надолу. Отделно се е появила и друга напаст – нападения на мишки. Последните три-четири години посевите били пощадени от гризачите. Но последната година те отново се появили.
Няма как от пшеница, която не е братила, да очакваме добив. Производителите обаче са с вързани ръце. Неслучайно казваме, че земеделието е фабрика под небето, каза още Жекова.
Прогноза
По думите й, ако не завали, няма да има реколта. В следващите 15 дни се очакват валежи, но от порядъка на 15 л. А трябва скоро да натрупаме около 200 л, иначе освен пшеницата ще пострадат и пролетниците, говорим за слънчоглед и царевица, каза още Радостина Жекова.
Зърнопроизводителите са притеснени, че ги очаква още една година с много нисък добив, каквато беше 2020-а. Тогава зърнарите от Добричка област изкараха средно едва 178 кг от декар.
Овошки
Необичайното време заплашва и реколтата от ранни кайсии. Тази година тя може да не е добра. Заради необичайно високите температури през януари, пъпките на ранните сортове бяха тръгнали да се развиват, каза пред „Телеграф“ Мирослав Черников, член на Управителния съвет на Съюза на дунавските овощари.
Той обясни, че овощните дръвчета са в дълбок покой до 10 януари и колкото и да е топло до тази дата, това не им влияе. В случая обаче и след първата десетдневка на месеца почти в цялата страна бяха поставени температурни рекорди с измерени над 20 градуса, включително и в Североизточна България, където основно са кайсиевите насаждения.
Сортове
„Сортовете „Кишиневска ранна“, „Меджик кор“, „Лейди кот“, „Унгарска“ бяха тръгнали да се развиват. Ако още една седмица се бяха задържали високите температури, със сигурност можехме да кажем, че реколтата от ранните кайсии е на 100 процента провалена“, допълни Черников.
Така е и при ранните сортове праскови. Овощарите се надяват през февруари да има зимни температури, за да не е нулева годината и да се налага да внасяме кайсии и праскови от чужбина.
Помощта не е достатъчна
През февруари продължава резитбата в овощните градини – премахват се лакомниците, сухите клони, мумифицираните плодове, които са източник на болести. Обработват се също междуредията, извършват се междинни пръскания.
„Помощта не е достатъчна за зимните и пролетните пръскания и се надяваме бюджетът за тази дейност да бъде завишен. Имаме нужда от още медни препарати, за да правим повече третирания“, каза Черников.
Съюзът на дунавските овощари обединява 380 производители от Русенско и Силистренско, като площите им с трайни насаждения са около 27 000 декара. Кайсиите са най-много - към 8000 декара.
*София Симеонова, Жанета Йорданова
