0

Т ази година има шанс България да се изкачи до номер едно или поне до номер две в света по износ на олио.

Това прогнозира пред „Телеграф“ Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

През миналата година сме били на трето място, сочи анализ на Българската стопанска камара. Досегашният номер 1 – Украйна, заради войната няма да може да произведе и изнесе толкова, колкото преди конфликта. През 2021-а тя е осъществила износ на стойност 5,6 млрд. долара при средна цена 1199 долара за тон. На второ място досега бе Русия с износ за 2,4 млрд. долара.

Класация

Анализът на БСК показва положителна тенденция: страната ни постоянно се изкачва в световната класация на износителите на олио. През 2019 г. сме били на 5-о място. През 2020 г. се изкачваме до четвърто с обем на експорта 369 млн. долара, като преди нас освен Украйна и Русия е Нидерландия с обем 513 млн. долара. През миналата година вече сме трети. Нашата страна разполага с изключително големи производствени мощности, посочи Радостина Жекова.

През 2021-а българските маслодобивни заводи са успели да изнесат продукция за 691 милиона долара. Слънчогледовото олио е в топ 10 на износните ни стоки като стойностен обем и заема 8 място. Първите 8 стоки в листата, сред които пшеницата е на второто място с обем за 1,356 млрд. долара, а маслодайният слънчоглед на седмо със 730 млн. долара, формират 19% от целия ни експорт. Количеството на изнесено олио се повишава на годишна база от 447 на 505 хиляди тона, а стойността му расте с цели 83%.

Пазари

Пазарите ни за слънчогледово олио са Испания с дял 20%, Италия – 19%, Турция – 9% и Гърция – 8%. През 2021-а средната експортна цена е най-високата за последните 10 години – 1370 долара за тон. За сравнение, през предходната година тя е била 845 долара за тон.

Според Радостина Жекова в момента у нас олиото се прави изключително от украински слънчоглед. От май досега у нас са внесени 1 милиона тона украинска продукция, като най-много е слънчогледът – 650 000 тона, посочи тя, като се позова на данни на Агенция „Митници“. По думите й, цената на украинския слънчоглед до България е 1000 лева за тон. В момента пазар за българския няма. Цената, предлагана от маслодобивните заводи, е на база украинския внос.

Цени

Ниската цена на суровината обаче досега не е довела да поевтиняване на олиото за крайния потребител у нас. Месеци наред цените се задържат високи. Цената на бутилка от 1 л на едро върви около 4,74 лева през последната седмица, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Това е с 1,20-1,30 лева повече спрямо януари, когато бутилката е била по 3,50 лева. В магазините олиото и в момента трудно може да се намери под 5 лева, освен ако не е на промоция.

„Олиото няма как да е на ниска цена, при положение, че всичко нагоре ескалира - ток, газ, горива. Оказва се, че тази инфлация в енергоносители и горива е по-висока от спада на цената на слънчогледа“, коментира Радостина Жекова. Борсови експерти обаче смятат, че поевтиняване на олиото предстои през есента, след като ще е прибрана новата реколта слънчоглед на по-ниски цени.

Слънчоглед

Когато говорим за маслодаен слънчоглед, трябва да отбележим, че страната ни е на второ място като износител в света през 2021 г. България държи дял от 15,4% от световния пазар. През миналата година сме изнесли слънчоглед за над 730 млн. тона. „И при тази култура ще продължаваме да стоим в челото. Голяма част от колегите завишиха площите заради войната, особено в Южна България. Добивите са по-ниски, но Украйна няма да може да произведе слънчогледа, който по принцип произвеждат“, посочи Радостина Жекова.

Износът на пшеница пък на практика е спрял, каза още тя. Чак до декември не са заявени кораби от пристанищата Варна и Бургас. Големите търговци търсят от Украйна, докато не се изнесе пшеницата там, ще е така, коментира Жекова. По думите й, в момента в складовете у нас залежават около 8 милиона тона пшеница – от тазгодишната реколта и остатък от миналата. Качеството е изключително добро. Но, ако не се съхранява правилно, след шест месеца то се влошава. А това правилно съхранение струва пари, каза Жекова.

Реколта

Тазгодишната реколта от пшеница е 6,3 млн. тона. Вътрешното потребление обаче вече е паднало под 1 милион тона. Сред причините са това, че голяма част от фуражните заводи не работят, а хората са променили начина си на хранене и слагат все по-малко хляб на трапезата си.

Оказва се, че миналата година е била изключително благоприятна за родните износители на пшеница. Износът расте от 3,221 млн. тона на над 5 млн. тона, а като стойност увеличението е двойно до 1,356 млрд. долара.

Прави впечатление, че износът ни на пшеница е силно диверсифициран. Като дял от него на първо място е Испания с 14%. Следват Гърция, Румъния, Корея, тунис, Израел, Пакистан, Либия, Виетнам, Индонезия. Малки количества бг пшеница получават Йордания, Йемен, Етиопия.

Разград с най-висок добив на жито

Тазгодишната реколта от пшеница е с изключително високо качество в сравнение с последните 7-8 години, благодарение на добре свършена работа от всички по веригата. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време  Консултативния съвет по зърното. Данните за високото качество бяха потвърдени от зърнопроизводители и хлебопроизводители.

Произведеното в България зърно обезпечава високо качество на  хляба и хлебните продукти на българския пазар, които отговарят на всички стандарти, бяха единодушни членовете на Консултативния съвет. Те се обединиха, че на фона на сушата в Европа реколтата е изключително конкурентоспособна, зърненият баланс на страната е подсигурен, като има достатъчно количества както за потреблението в страната, така и за интензивна търговия и износ.

По представени на заседанието оперативни данни, в България тазгодишната реколта от пшеница достигна 6,3 млн. т, при реколтирани 12 млн. дка и 525 кг среден добив. Най високи са добивите в Разград - 661кг/дка, следвани от област Добрич със среден добив 648 кг/дка. Прибрани са и 616 хил. т ечемик при среден добив 498 кг/дка, от 124 000 ха.

При реколтирани 30% от засетите площи с царевица към момента по оперативни данни средният добив е 477 кг/дка, а при реколтирани 73% от площите със слънчоглед средният добив е 222 кг/дка.